Сребърната игла

Subject: Сребърната игла 9/6/2011, 19:13

Това бе най-доброто шивашко ателие в цял Стархалт.Беше голямо и много широко.Винаги светеше от чистота,въпреки че когато закъсняваха с поръчките шивачките често оставяха излишните късове плат по пода.Повечето богати личности подаваха поръчките си точто тук,защото шивачките и шивачите бяха истински професионалисти

Subject: Re: Сребърната игла 4/1/2012, 19:21

Лиз влезе в ателието, объщайки се назад докато затваря вратата, за да види дали някой не я следи. Стар навик придобит с времето. Очевидно нямаше касиер, но вампирката се обърна към една шивачка, забързала да остави някакви платове.
- Имам нужда от роба. Точно като тази. - Лиз каза на висок глас - Трябва ми веднага. Колко врее ще ви отнеме да я направите?
- Не много, госпожице, но ескпресните поръчки не са от най-евтините. - шивачката отвърна учтиво
- Този който държи ателието ме познава. Кажете му, че Лиз е дошла. Той ще се досети коя съм.
- Разбира се госпожице - шивачката изглеждаше стресната от студения тон на Лиз. Вампирката не искаше да стои отвън цял ден и бе решила да свърши със задачите си максимално бързо. След малко шивачката се върна, очевидно още по-стресната.
- Дрехата ви ще е готова след няколко минути, госпожице. Моля ви, изчакайте. Всичко ще е за сметка на ателието - жената излъчваше уважение..... и страх. Тя изчезна нанякъде и след не повече от 2-3 минути донесе робата на Лиз.
- Благодаря ти - Лиз взе дрехата - И искам да попитам нещо
- Да, госпожице?
- Някъде тук има ли магазин за билки?
- За съжаление го затвориха преди известно време. Съжалявам.
- Добре тогава. Довиждане - Лиз каза учтиво
- Довиждане, госпожице - отвърна й шивачката....

Subject: Re: Сребърната игла 14/1/2012, 21:46

Звънчетата на вратата на шивачницата издрънчаха звънко. Лиз влезе вътре, последвана от Лаулра и Жан. Беше нощ, но Елизабет бе предупредила, че тук трябва да има някого на всяка цена. Момичетата още не знаеха за какво са им роклите, самата Лиз не бе сигурна напълно, че ще са им нужни, но във всеки случай искаше да е сигурна. "Жан има чувства към Неса" - изведнъж си помисли тя, но бързо изтри тази мисъл, нямаше време да се разсейва. Шивачката дойде, когато чу звънчетата и щом видя Лиз зениците й се разшириха.
- Добър вечер, госпожице. Роклите, които поръчахте са готови. Сега ще ги донеса.
- Чудесно. - тя се усмихна - О, Лаулра... надявам се да обичаш червеното. Твоята рокля е от прекрасна червена материя, комбинирана с черен тюл на крайчеца на горната част, дантелата и бюста. - тя се ухили - Тази на Неса е в зелено и тюркоазено, с копринена дантела и подлата от чист памук. А моята.... Моята е в тъмно синьо и черно, с корсет с връзки на гърба. А, ето ги и тях. - щивачката се върна с роклите и ги остави на голямото дървено бюро. - Надявам се да харесваш вкуса ми.... - изведнъж лицето на Лиз леко се натъжи. - Аз мисля, че са прекрасни. Някога имах много опит с рокли.....

Subject: Re: Сребърната игла 14/1/2012, 21:58

Жан влезе в шивачницата след двете вампирки. Погледна роклите, който жената остави на масата и се приближи. Лека усмивка заигра на лицето му.
- Хмм...впечетляващо, Лиз....имаш невероятен вкус...цветовете са идеални и за трите ви, а стилът много ще ви отива. - вампирът докосна роклята на Неса. - чудесен плат и майсторска изработка...поздравления за шивача... - Жан-Клод отново се усмихна - Наистина искам да ви видя в роклите, дами....ще изглеждате..великолепно...- Жан погледна Лиз. - Корсет? Не знам колко е удобно, но знам че е радост за мъжкото око - вампирът отново се засмя със своя пищен и мелодичен смях...толкова плътен, че чак можеше да се бутилира. - Тюл? - Жан огледа Лаулра от горе до долу - Много ще ти отива Лаулра...надявам се да те видя с нея скоро... - вампирът прокара ръка през дантелата на роклята на Неса - Коприна? Доста скъпичък лукс...но с тази рокля Неса ще прилича на истинска горска фея...невинна като капка утринна роса и прекрасна като изгрева... - Жан се обърна към Лиз. - Е...аз казах чистото си мъжко мнение...

Subject: Re: Сребърната игла 14/1/2012, 22:02

- Oo... - изненадано въздъхна Лаулра. .-Прекрасни са. И да червеното е Любимият ми цвят. Благодаря за комплимент тът ЖАн - Лаулра разгледа роклята добре и се обърна към шивачката. - Извинете ме госпожице бихте ли ми казали има ли пробна тук... бих искала да облека роклята не се знае дали ще имам друга възможност. Прекрасна е ... свършили сте много добра работа - Лаулра се усмихна мило на жената. и очакваше отговор в положителна страна.
Шивачката веднага се усмихна леко .
- Да госпожице тук отзад е моля елате. - каза тя леко забързано и с ръка покани ЛАулра да влезе..тя я последва.. и набързо облече роклята... след 2 минути тя се появи пред Лиз и Жан ..завъртя се леко... а косите от пушак отново се свлекоха по тялото й.... Тя изглеждаше като бяла топка сняг покрите с кръв.... Тя погледна двамата вампира в очитеи очакваше тяхното мнение..

Subject: Re: Сребърната игла 14/1/2012, 22:22

Лаулра се появи отново пред очите на Лиз и Жан. Лиз въздъхна в облекчение.
- Реших, че може да не ти стане... Обаче точно обраното, стои ти като излята. Пркерасна си, а черженото наистина много отива на бледата ти кожа. Знаеш ли, само определени жени могат да носят червено. Всичко е в разстоянието между гърдите и размера. Ща шастие ти имаш и двете - Лиз се ухили. - Радвам се, че я поръчах без презрамки, биха закрили раменете ти, а това си е грях, не мислиш ли, Жан? - Лиз го погледна ведро - Чудя се дали и неса ще хареса своята.....

Subject: Re: Сребърната игла 14/1/2012, 22:27

- Даа...права си...изглеждаш удивително, ma petite! Червеното наистина много отива на кожата и косата ти. - Жан се усмихна. После с мъка отлепи очи от Лаулра, за да погледне Лиз. - Да...Неса ще хареса роклята си...няма начин да не я хареса...та тя е прекрасна! - Жан задържа погледа си върху Лиз. - А ти...ще облечеш ли своята рокля...Лиз? - Жан чакаше с нетърпение да види и другата вампирка в роклята. "Вярно...Неса ще хареса роклята...но дали ще я облече...като я знам какъв е инат..." вампирът въздъхна и отново съсредоточи вниманието си към Лиз...

Subject: Re: Сребърната игла 14/1/2012, 22:40

Лиз се усмихна при думите на Жан за Неса. Тя наистина беше отделила много време върху тези рокли.... Та тя ги скицира....
- Аз? - Елизабет се замисли - Хм... Мисля, че ще я облека в Елвъри.... Така де, ако се отвори тази възможност. - тя каза, понижавайки тон накрая - Лаулра, хайде, съблечи я и да вървим... имаме още места да посетим.
Лиз по-скоро искаше да се прибере.... Но в крайна сметка тя нямаше дом.... Къде щеше да се пибере? Лицето й посърна
- Побързай, трябва да вървим - тя каза и отиде до вратата - чакам ви отвън...
Лиз излезе и се потопи в нощта. Беше тъмно и хладно. Тя пое дълбок дъх и се облегна на стената....

Subject: Re: Сребърната игла 14/1/2012, 22:53

- Благодаря за комплиментите. - Лаулра се завъртя още веднъж и отиде да саблече роклята... след това бързо се изнесе пред масата на оято бяха роклите.. взе ги и заедно с Жан излязоха от " Сребърната игла" - трябва да отидем до.. книжарницата.. трябват ми няколко неща от там.. Книжарят ми е подготвил всичко... необходимо.. за пътуването.. И предполагам че няма да е нужно да минавам и през сладкарницата. .... - Лаулра каза рязко на Лиз... и не обърна никакво внимание на Жан сякаш не бе там... но тя знаеше че той бе зад нея... тя се обърна рязко усмохна се .... и се премести с една крачка назад - Ще вървим ли?

Subject: Re: Сребърната игла 21/1/2012, 08:33

Жан-Клод се усмихна на двете момичета. Тази усмивка беше потайна и в същото време, казваше всичко. Обещаваше толкова много неща...
- Разбира се, дами...да вървим към следващото магазинче. - Жан каза това, гледайки Лаулра. Трудно му беше да изтрие или поне да замъгли спомена от шивачницата. Лаулра изглеждаше като...Жан дори не можеше да намери търсените думи в ума си. Той обърна поглед към Лиз. Очите му изучаваха тялото на вампирката, а с главата му вече започваше да се появява образа на момичето, облечено с роклята. Жан леко се усмихна.
- О...дами...ако може да ви задам един въпрос...скоро ли ще се върнем при Неса и Силвирейн...притеснявам се за тях двамата...когато се съберат могат да вършат големи беди... - вампирът отново се усмихна и последва момичетата към книжарницата....

Subject: Re: Сребърната игла 22/1/2012, 16:57

-Да само трябва да минем през книжарницата за 10 минути и сме напълно готови. - каза Лаулра и тръгна по улицатаа... тя упорито се чудеше..какво ли правят Томас, Вайлът и Деван... и дали са намерили нещо вкусничко за хапване.. те много добре знаеха какво обича Лаулра. Тя се надяваше когато се преберът в къщата при Неса и Силвирейн те да са се прибрали. Защото напоследък бе забелязала , че обръща повече внимание на останалите. Това не й харесваше много , но все пак... защо и беше да сваля маската си. Веднъж я свали без да иска и стана неловко и неприятно за нея. Бе решена да не я сваля повече освен ако не е твърде наложително.