На горската поляна

Subject: Re: На горската поляна 30/6/2011, 09:54

Елизабет се бе запътила към моста. От там най-бързо се влизаше в града, но ако минеха от там трябваше да влизат през главния вход. Това не беше много приятна ситуация за Лиз. По-добре беше никой да не знае, че е там. реши, че щом слезнат от моста ще заобиколят и ще влязат през една горичка. Там също имаше стражи, но с тях можеше лесно да се справи. "Чакай малко.... в момента там се намира царската армия.... По-скоро новите са там... обучение...." Мислеше си Лиз.
- Мамка му! - Тя изтърси без да иска. После сложи ръка на устата си замислено без да обръща внимание на каквото и да е. - Ще се наложи да влезем през главната порта.... Е, какво пък.. - Елизабет сложи дългата черна роба, която до сега носеше в ръката си. Не сложи качулката, възнамеряваше да направи това после, когато идат в населеното пространство.

Subject: Re: На горската поляна 30/6/2011, 18:27

-Мамка му ли? - попита Неса учудено - Какво се е случило? Да не те притеснява това откъде трябва да минем....през моста нали? - продължи момичето....изведнъж се замисли...- Да не би да е заради това, че си вампир? Хммм...май мога да направя нещо по въпроса...но ще се забавим малко....само с около 12 часа....но никой няма да те познае...съгласна ли си? - усмихна се леко Неса.... искаше да помогне...с каквото и да е....а ако можеше да направи така, че никой да не я закача...не че тя не можеше да се оправя сама...

Subject: Re: На горската поляна 30/6/2011, 22:11

О, да, 12 часа са толкова малко, че ще отлетят ей така и изобщо няма да ги усетим! - саркастично каза Лиз - Не казах ли, че имам работа в града? Защо ми е да тръгвам сега ако можех да тръгна половин ден по-късно? Това би било глупаво и непрактично. - Елизабет се раздразни - Отдавна не съм влизала през този вход, и без това трябва да видя дали нещо се е променило. Все пак често търгувам там. - вампирката се замисли - Какво по дяволите, чакай малко. Първо искаш да ми намираш храна, после ми предлагаш помощ за раните и ме прикриваш, а няма и час от както ме познаваш.... Шпионин? Но не помня да съм в лоши отношения с някого... Е, освен с върколаците - Лиз спря на едно място - А те наказват слугите си като ги раняват, също като теб. - Лиз погледна Неса право в очите с поглед, способен да убива - Или докажи, че не си тази, която предполагам, или ще утоля жаждата си още тук.

Subject: Re: На горската поляна 1/7/2011, 07:12

Сега вече Неса се разтрой.....май беше сгрешила.....както и да е щеше да мисли за това после....сега трябваше да разправя една ужасна история за себе си....само като се сети за това сълзи започнаха да боцкат очите й...тя не се стърпя и изкрещя в лицето на Елизабет: - Не, не съм техен слуга. Просто исках да помогна, ясно ли е? Ако искаш - убии ме, няма да те спирам. Виж извинявай ако съм те издразнила, но аз нямам приятели и никога не съм имала. Незнам как да се държа с други хора, разбра ли ме? А онази рана е от нападение преди 12 години, когато убиха родителите ми!.... - изведнъж тъгата все контрол над Неса и тя се строполи на земята, избухнала в сълзи...знаеше че трябва да каже всичко...иначе можеше да свърши като вечеря. С лице скрито в ръцете й продължи да говори, но вече не викаше, а почти шепнеше: - Родителите ми бяха нападнати от върколаци преди 12 години. Беше нощ...аз....аз бях заспала, когато чух шум. Събудих се. Баща ми влезе в стаята...беше толкова уплашен...каза ми само бягай... и после се върна при майка ми....послушах го....избягах, но по пътя ме видяха двама върколаци. Нападнаха ме....още помня как ноктите му разкъсаха кожата ми, все едно бях от хартия. Толкова се уплаших....и тогава случайно мина един елф, който ме чул да викам. Беше прогонил върколаците и ми помогна да се оправя. Заедно с него отидох да видя какво беше станало с къщата...нямаше я...а родителите ми....от тях бяха останали само дрехите....Малко по-късно и елфът, който ми помогна умря....тогава дойдох тук....това е моята история.... - каза Неса, като вече се опитваше да стане. - Сега разбираш ли...? Не искам да съм ти враг, Елизабет - тихо промълви момичето - искам да съм твоя приятелка....

Subject: Re: На горската поляна 1/7/2011, 10:14

Лиз се изсмя. Обърна се към Неса и изведнъж стана сериозна.
- Аз нямам приятели. и няма да имам. Не ми трябват, само ми усложняват живота. Да си приятел е много повече от това, което сме аз и ти в момента. - тя продължи да върви. - Засега няма да те убивам, но ако се окаже, че лъжеш.... както и да е, ще видим какво ще стане. Сега трябва да ида в града. - Крачките й бяха бързи и ритмични - Ще ходим до едни познати.

Subject: Re: На горската поляна 1/7/2011, 17:56

Неса само кимна и настигна Лиз. До колкото поменше, този път водеше до моста. Какво ли щеше да прави там вампирката....Неса се замисли за думите й.... "Приятелството е много повече от това, което сме аз и ти сега"...дали пък елфидата не се заблуждаваше...да не би да бе сгрешила...

Subject: Re: На горската поляна 22/10/2011, 06:17

Неса се усмихна. Вдиша въздуха, сякаш се връщаше у дома. "Като се замисля...това найстина е моят дом..." . Момичето отново се усмихна. Но после се сети защо е дошла тук. "Тук срещнах Лиз...това място винаги ми е вдъхвало увереността, която попринцип ми липсва...и сега отново поляната ще ме успокой." . Елфидата седна и затвори очи. Всичко изведнъж стана черно-бяло. Тя виждаше по-далече, чуваше по-добре, всичките й сетива се бяха изострили максимално. Тогава Неса чу вятър. Но не беше обикновен вятър. Глас, любим, но отдавна забравен...глас, жадуван и сънуван, се криеше зад вятъра. И Неса го чу. Беше на границата емоциите да я завладеят и тя да скочи на крака, но знаеше че ако го направи, ще ги изгуби...отново! А тя нямаше да може отново да понесе цялата болка...Затова се успокои и тихо прошепна "Мамо...Татко...вие ли сте това?" ... Вятърът продължаваше своята игра...но Неса ясно успя да чуе гласовете... "Ние сме, мила Неса..." . Гласовете бяха в идеален синхрон. Неса се усмихна. "Мамо...Татко...какво да правя...?" ... тя отново се заслуша..но нищо! Въздъхна и тогава отново ги чу.. "Слушай сърцето си, мила моя! Довери се на инстинкта си...и няма да сгрешиш." . Елфидата отново се усмихна...след това вятърът си отиде, тъй внезапно, както бе дошъл. Но Неса беше получила отговорите, който търсеше. Тя бавно се изправи и погледна към града. Знаеше, че скоро трябва да се върне. Но вместо да се тревожи, седна и реши, че сега е момента, в който тя отново ще вървърне самочувствието и хладнокръвието. Вече нямаше да се държи като дете. Момичето отново затвори очи. Усещаше силата, която й бе нужна, вливаща се в нея...започна отново свободно да контролира емоциите си. След около един час се изправи. Очите й горяха с особен огън. Лицето й сякаш се бе променило. Крехкото й на вид тяло, сега излъчваше толкова сила и увереност. Тя стоеше там..а вятърът, играещ си с косата й, идеално допълваше картината. Неса постоя малко така...опитваше се да свикне със всичко това. Пълната свобода, която чувстваше и перфектния контрол, който имаше над себе си. Беше някак странно. Изострените й сетива й позволяваха да вижда всичко. Дори броя на тревичките на 100 метра, ако се съсредоточеше достатъчно дълго. Откри, че може да притъпява тези сетива. Момичето се усмихна и потегли обратно към града. Очуди се на бързината, с която пътуваше и на това, че преди, щеше да се умори много бързо, при такава скорост. Стигна до главната порта изключително бързо. Влезе в града и се отправи към къщата, където се надяваше на малко истински сън и много почивка...