Имението на Жан

Subject: Имението на Жан 28/2/2012, 19:13

Имението, принадлежащо на семейството на Жан-клод.

Subject: Re: Имението на Жан 28/2/2012, 19:15

Лаулра огледа стаята и се засмя леко... тогава се появи той.. този вампир на име.. Миатор... странно име... пойска да се представии... Жан започна да я представя но той го спря.. той я оглеждаше.. " за какъв се мисли тоя" помисли си вампирката... Направи две крачки напред и застане пред Жан. огледа вампирът от главата до петите...
-хмм.. - тя продължаваше да мълчии.. - Името ми е Лаулра Блек-Хард ... Вампир клас S .. възраст 21.. на толкова от 146 години... - тя махна с ръка и разкри оръжията под робата си.... - Аз съм вампир с който не искаш да си имаш работа... - тогава тя пусна ръката си... направи крачка напред... и отново огледа момчетоо... тя му стигаше до челотоо... Лаулра повдигна вежди... - А ти си?

Subject: Re: Имението на Жан 28/2/2012, 19:31

Миатор се усмихна.
- Много добре...Блекхард...- вампирът се покашля и се поклони... - Миатор Драгон Астроил, клас S, години 25, на толкова от 540 години...и не ме заплашвай с тези играчки, моля те! - С едно движение на главата, оръжията на Лаулра се размърдаха, изскочиха от мястото си и се залепиха за стената. - И не ме интересуваш...ти си собственост на Жан...нямам право дори да те докосвам без позволението му.. - Миатор все още се взираше в момичето....

Subject: Re: Имението на Жан 28/2/2012, 19:35

Лаулра се усмихна отновоо. уръжията бавно се понесоха във въздуха и се прибраха по местата си... тя повдигна вежди и се усмихна отновоо...
- Аз да заплашвам някого... това е малко невъзможноо.. играш си с метал а.. - тя се засмя..- а аз мога да си играя с ума тии.. след като и последното уръжия се прибра тя се усмихна отново.... - Не съм ничия собственост това поне го запонии.... Миатор... мога да правя каквото си пойскам с когото си пойскамм... - тя се обърна а косите и се спуснахакато пушак оред лицето на вампира... направи две крачки и погледна Жан

Subject: Re: Имението на Жан 28/2/2012, 19:39

Жан наблюдаваше цялата тази сцена без да пророни и дума.
- Миатор.. - каза той най-накрая.. - колко е часа?
- Слънцето залезе преди няколко удара на сърцето, Жан...всичко е готово...да вървим... - и без да дочака отговор Миатор се запъти към вратата. Жан вдигна рамене и погледна Лаулра.
- Хайде...нали не искаш да изтървеш партито? - вампирът се засмя и бавно последва Миатор...

Subject: Re: Имението на Жан 28/2/2012, 19:43

Лаулра све усмихна само доволноо.. погледна Жан доближи се до ухото му и му прошепна..
- Имаш л нещо против да ме искчакаш 1 минутка да си сложа нещо другоо... - тяв не исчака отговор а бързо свали всичко от себе сии... направо в коридора.... остана по потник икъси гащи... влезе в стаята и за секунди излезе в красиви.. черни къси дънкии... с ниска много ниска талия... разкриващи красивите и крака.. и червн потник.. покриваш кръста и и част от сънките.. тогава излезе и задърпа Жан след вампира пред тях...
- Парти а няма търпения да похапнаа... -тя оголи зъбии.. при тези думии... нямаше търпения да се позабавлява.. с момченцата... на партито...

Subject: Re: Имението на Жан 28/2/2012, 19:49

Лиз подбра оръжията си внимателно, дребни, лесни за прикриване, но остри и опасни. Скри ги на места по тялото си, където никой не би заподозрял. Дрехите й не бяха много стегнати и това прикриваше оръжията, но пък бяха прилепени до тялото й и това държеше остиретата на място. Тя се усмихна и прибра всичко останало в чантата си. Напъха я под леглото, като остави един нож в калъфката на възглавинцата си, от долния край, както винаги правеше. Беше почти очевидно, но все пак полезно. Тя се усмихна леко и реши да види какво прави Винс, за да не умре от скука до довечера. Имаше много време, което тя наистина не виждаше как да запълни. Но в този момент й хрумна по-добра идея. тя извади чантата, която бе натъпкала под леглото и все от там лист скицник и няколко олива, подострени до толкова, че бика могли да разкъсат листа с малко повече натиск. Но Лиз плъзгаше молива плавно по хартията, ръката й беше опитна и стабилна. Тя започна да рисува, черта след черта. Рисуването беше начин да се отпусне, така не усещате как минутите се точат. Молива започна да се затъпява точно навреме. тя много добре знаеше, че светло-сенки се правят по-лесно с тъп молив. Започна да размазва някои от линиите с пръсти, част от графита оставаше по тях, цапайки ги с черни петна. Тя погледна рисунката за миг, спирайки да движи молива по хартията и установи, че през цялото време е рисувала яхтата и Лаулра хванала Жан под ръка, а Силви и Неса в небрежна прегръдка. Лиз я нямаше на картината, тя бе някъде другаде. Водите се разпилскваха по ръбовете на яхтата и с времето бяха оставили зеленикави следи след себе си. Само, че тези след не бяха толкова зеленикави на черно-бялата рисунка. Само в главата на Лиз. В един момент тя захвърли листа и молива и се тръшна на леглото. Усещаше странно облекчение, лежейки на това легло. Ръцете й не искаха да помръднат. Просто беше уморена, предположи тя. Отпусна се в дълбоки мисли, но така и не заспа.

Subject: Re: Имението на Жан 28/2/2012, 19:55

Жан изчака Лаулра, след което двамата заедно последваха Миатор, който вървеше пред тях като сянка. Коридорът се беше разместил както си иска, но Миатор знаеше всеки негов коварен номер и най-спокойно си вървеше към изхода. Спря се пред стаята на елфите и почука. Силви му отвори. Жан видя разрошената му коса и едва се сдържа да не се разсмее.
- Хайде елфе..време е... - гласът на Миатор бе все тъй спокоен.
- Добре..дай ми само минутка, за да се приготвим... - Силви затвори и след около 10 секунди се появи в пълна униформа, а Неса го последва. Двамата дори бяха въоръжени. Миатор продължи напред, като чукаше на всяка врата и казваше на всички, че е време да вървят. Скоро всички се събраха и Миатор поведе групата навън...А там ги чакаше цялото семейство, заобиколено от кой знае още колко вампира и няколко хиляди човешки същества. Един мъж облечен в костюм с чаша прясна кръв в ръката се приближи.
- Е, време беше...благодаря ти Миатор..от тук поемам аз..
- Каккто заповядаш, татко - момчето се поклони и скоро се смеси с тълпата.
- Аз съм Джак Астроил...бащата на Миатор...приятно ми е да се запознаем... - гласът на Джак беше като нереален, сякаш излязъл от някой сън... - Искам да се чувствате като у дома си и да се забавлявате..нали? - той отправи още една вълшебна усмивка, след което се върна на мястото си. Жан се засмя и погледна Лаулра.
- Е...да започваме ли? Тази вечер притежаваме хората както си искаме...можем да правим с тях всичко... - Жан се усмихна някак си...извратено, след което пое ръката на Лаулра и се смеси с тълпата....

Subject: Re: Имението на Жан 28/2/2012, 20:04

Лаулра разбра перфектно намека на Жан.. пусна ръката му... и се смеси с тъплаата.. испрати му мисъл " намери ме ако можеш.. без никакви способностии.. само ти " тя минавашее/... между хората и вампирите виждаше сякакви сцении.. вампир... който бе заобиколен от две полуголи момичета... и се хранеше с тях.... до няколко минути целият под беше в кръв... имаше и музика... това и хареса... пред погледа й се мерна едно много сладко момче.. тя отиде при негоо... и г хвана за рамотоо... зарови пръти в косата мууу... цлуна го набързоо.. и заби зъбите си в тила му.... момчетоо.. издаваше звуци на удоволствие явнооо беше наясноо.. какво става... тя све засмяя.. не го убиваше само си источваше кравта муу... момчето я притисна до себе си.. а тя искара зъбите сии... цялата и уста беше в кръв.... бутна го.. и продължи нататъкаа... забеляза... две вампирки които бяха нападналии.. едно красиво момиченце... тя застана между тях... а очите й греинаха в червенооо... усмихна се.... и пое китката и в ръкаа... тя сякъш чу доволните усмивкии.. на двете вампирки който нападнаха врат и... Музиката завладя Лаулра и тя... започна да се движи в ритъм... Млад вампир който тя така и не распозна се доближи до нея... и я хвана за кръста.... движейки се заеднос нея... той... подушии.. врата й ... и бавно впи зъбите си в нея... тя се усмихна.. обърна се.... и му го върнаа.. здравата.... обърна се и видя Жан след себе сии усмихна се... още по широкоо.... отиде в средата на кървавата баняя. и го исчака...

Subject: Re: Имението на Жан 29/2/2012, 18:45

Жан едва се добра до Лаулра..жив!!! Докато да я намери, се натъкна на Лука, който вече се люшкаше леко пиян и на Ейдж, която пък беше мъртво пияна. Вампирът наблюдаваше действията на Лаулра през цялото време. Когато вампирът започна да се танцува с нея, Жан се намеси..непряко.. "Анджело...марш от там!!" След малко видя че вампирът си тръгва и се усмихна. Приближи до вампирката и я целуна страстно и дълбоко. Започна да целува врата й, като леко я драскаше със зъби. Изведнъж я ухапа и започна да пие от кръвта й. Смучеше бавно, наслаждавайки се на всяка отделна капка. В това време забеляза Миатор, който източи кръвта на едно момче, сякаш беше парцалена кукла. Жан отдели зъбите си от прясната рана на врата на момичето, след което я хвана за ръка. Забеляза наблизо една групичка момчето, който леко се люшкаха...Хладилници...помисли си Жан...От колко ли време са под контрола на Моргана...вампирът леко се засмя и погледна Лаулра в кърваво-червените й очи.
- Искаш ли да се позабавляваме, скъпа? - Жан се насочи към групичката с злобна и студена усмивка на лицето, но тогава забеляза едно голо момиче, което изглежда вече се съвземаше от транса... Да му се не види! Това е лошо! .. Жан бързо изтича до момичето. Изплашените й очи не го спряха, нито това че тя бягаше. Беше вече до портата, когато Жан я хвана. За по-малко от минута източи всичката кръв от тялото й, когато почувства нещо тежко, подобно на камък в корема си. Върна се до Лаулра, възможно най-бързо и отново я целуна, давайки й малко от кръвта която току-що беше изпил...

Subject: Re: Имението на Жан 29/2/2012, 18:58

Лаулра се засмя... завъртя се лекоо... и се обърна към Жан ..
-Не трябва да си толкова ревнив....- тогава... ЖАн я целуна... и започна да пие кръв от врата й. чувството беше неописуемо..... а селд малко когато той и прехвърли кръвта от себе сии... на нея веднага и стана ясноо...
- Оооо... да не би да - тя хлъцна.. и се засмя - дане би да се напи с кръв или тялотото ти не може да понесе повече.... - тя отново се засмяя... и погледна групичката.... очите и станаха чисто чернии... и само червените ириси светеха.... вените в скулите и испъкнаха в синеещо лилаво... и тя оголи зъбите сиии... разкъса гърлата им едно по едноо источвайки кръвта им... Лаулра.. не беше много на себе сии.. мислеше.. говореше не беше откачила... но се беше надрусала с кръв.. отиде при Жан.. и го събории.. в кървта..... целуна го и се доближи до ухото му...
- Кое беше онова момче... мм.. Анджело.... искам да си пойграя... - тя се засмяя... и впи зъбите си във врата на Жан...нежно испиваше малки глътки кръв.... когато се отделии... го погледна и го целуна по носа..
- Този път няма да те отровя... - тя го хвана за ръката и го издърпа... със погледът си съзря момчето на име Анджело и го хвана за ръката.. помъквайки и него към един от затъмнените ъглии.. на стаята... една гръпа се бя свряла там но Лаулра на бързо им видя сметката... не и Пукаше че имаше два вампира... Бутна Жан в ъгъла... а Момчетоо... придърпа към себе си.. ЗАпочна да го целува... и да опипва врата му.... тя заби зъбииите си в негоо и замалко не го убии... тогава го избута... и отиде при Жан.. - И сега какво ще стане.. ще ме накажеш ли че ти изневерявамм...- тя се доближи и впи устни в неговите..

Subject: Re: Имението на Жан 29/2/2012, 19:18

Жан отвърна на целувката на Лаулра, като през това време гледаше Анджело... "Тии...утре ще ти го върна, копеле...." усети смеха на Анджело в главата си и той отново си тръгна. Жан придърпа момичето до себе си. Отново впи зъби във врата й, оставяйки й нова рана. След известно мислене, реши че ще е добре да си я маркира и й остави и смучка..за всеки случай. След това бавно започна да повдига потника й, като през това време я целуваше като луд. Беше се надрусал жестоко и сега му се виеше свят. В този момент някак си успя да мерне Лиз и Винс, но не им обърна внимание, а продължи да целува Лаулра, като ръката му вече беше почти върху гърдите й. Той продължи да наблюдава Лиз и капитана на яхтата още известно време...

Subject: Re: Имението на Жан 29/2/2012, 19:29

Лиз видя как Жан и Лаулра се хвърлиха в къвавото парти като рокер, който тълпата е понесъл на ръцете си. Тя видя Винсент как най-хладнокръвно източи кръвта на едно момиче, заедно с още едно чернокосо момче. Подсмихна се леко. Всички около нея вече бяха надрусани, пияни или на път да станат такива. "Време е и аз да се включа" - тя се нахвърли върху група тийнейджъри и по няколко изобретателни начина източи кръвчицата им. От ключицата, откъм гърба, наложи й се да счупи някоко ребра... Директно от сърцето или там където се намира слънчевия сплит. Просто се забавляваше.... по изобретателен начин. Изведнъж усети нечии зъби във врата си. Не познаваше момчето, нито той познаваше нея, но това сякаш нямаше значение. Той беше очевидно вече полудял и тогава Винс го нокаутира и заби на свой ред зъби във врата на Лиз. Пи малко от кръвта й, след което се премести към друга жертва, нарочно оголвайки врата си. Лиз се възползва. Когато тя пиеше кръв нещата бяха по-различни от колкото при другите вампири. Защото беше потомка на Дракула. Лиз се наслади на сладката кръв на Винс, влизаща на горещи глътки в тялото й.... Не усети кога очите й бяха станали ярко червени, а цялата бе изцапана с кръв. Под кожата й личаха венички, а косите й изсветляха до пепеляво. Когато вампир пие толкова много, настъпват някои промени, главно във виншния вид. Но се чувстваш както хората при секса....Е, почти.... Попадаш в екстаз.. И ако пиеш прекалено много, в един момент тотално полудяваш..... Е, Лиз беше далече от изкукупаткването, но усещаше удоволствието чак до мозъка на костите си....

Subject: Re: Имението на Жан 29/2/2012, 19:46

Жан се наслаждаваше на всяка секунда в която целуваше и докосваше Лаулра...на меките й устни...на всичко...В този момент се виковете на Силви и Неса. Усети се навреме и леко отблъсна Лаулра...Не! Не може да бъде...какво правят тук?..вампирът се обърна и в този момент забеляза Миатор.
- Миатор...бързо! Предупреди другите...те са тук! - Жан успя да види за части от секундата страха в очите на момчето, след което вампирът се изгуби от погледа му. След малко се чуха викове и крясъци, както молитви... - Да му се не види...Църквата на Вярващите...! - Жан се обърна към Лиз... - Елизабет! Евакуирайте се бързо...Църквата на Вярващите е тук! - вампирът премести поглед върху Лаулра. - Лили...искам бързо да се махнеш оттук...веднага! Върви и ме чакайте на яхтата...ще дойда със семейство Астроил, възможно най-бързо..ясно? - той се приближи и леко я целуна по челото, след което се изгуби в сенките.

На другия край на двора, Ейдж се опитваше да се справи сама с около 5 монаха, но те бяха трезвени, за разлика от нея. В този момент Миатор, Лука и останалата част от семейството й се появи.
- Е...сега ще стане напечено...този път ни свариха ... - Джак направи гримаса. Един от Вярващите се опита да разлее светена вода върху него, но Миатор я премести в последния момент. Тогава се появиха и Силви и Неса, който набързо се справиха с групичката монаси. Жан дойде секунда след тях...точно навреме, за да забележи кръстът, който заплашваше да убие Анджело. Жан-Клод бутна момчето и усети изгарящата болка върху гърдите си. Писъкът му разцепи нощта...

Subject: Re: Имението на Жан 29/2/2012, 21:42

Лаулра.. се стресна от всичкоо.. главата я болеше... но осмисли думите на Жан.. тя се подпря да стената.за да не падне.. тримата ангели долетяха при нея... Томас я хвана на косъм...
- ДОбре ли си...?
- Мдамм... мисля..- тя хлъцана и се хвана за рамото му.. - трябва да се махаме от тук Жан каза да го чакам в яхтата..
- НЕ !!... Ти чуваш ли се.. . Ще убия този идиот.. заради него сега си в това състояние..Усещах всичко което ти усещаше докато беше в рацете му а те се плъзгааха по тялото ти... ! Коя си тиии...?!? ... Коя...?? Не те познавам вече... това не си тии..къде отиде Лаулра в която се влубих подяволите... ?!?!?! - Томас я пусна и излетя към Яхтата... Лаулра... се замисли над казанотоо... какво и ставаше.. защо правеше всичко това... Вайлът я хвана и я поведе на някъде... Деван хвана другата й ръка... и я поведоха към яхтата.. тя не беше много добре...по средата на пътя тя им каза да спрат... те спряха а тя.. се фокосира над себе сии.. исчисти тялото сии.. и мозакът и се върна...
- Бързо веднага на там накъдето отиде Жан.. - ангелите я поведоха на там... по пътя тя усети нещо нещо нараняваше ЖАн и то многоо.. тя се спусна точно пред негоо.. съзря монахът... и очите и грйнаха.. Лаулра се превърна в чудовище... черни крила се появиха на гърба й.. като видя Жан... очите и се напълниха с кръв.. и бяха чисто червении.. светеха като луна в мрачна безоблачна нощ... тя оголи зъбите сии... и всички вени на лицето й испъкнаха... за секунда беше върху монахът и го ядеше... не пиеше пт кръвта муу.. а буквално го ядеше... Дева н ивайлът я гледаха в Ужас...

- Не.. - Томас почти прошепна... и се спусна в ноща по възможно най - бързият начин към Лаулра... когато я видя той истръпна.. затича се към нея и я прегърна... стискайки рацете и за да не го убиее.... тогава Томас я целуна...
- ауу неудобноо..- измрънка Вайлът когато забеляза че Жан-Клод виждаше всикоо.. посо1и го с пръст.. и Деван.. направи гадна гримаса...

Докато Томас целуваше Лаулра.. тя малко по малко се отпускаше.... крилете й се прибраха... и изчезнаха.. като мъглаа... Тялото и спря да пусира като лудо сякъш беше... барабани на някой полодял барабанист... очите и вече не бяха целите червени... Лаулра се бе превърнала в това.. само като видя че онзи монах бе ранил Жан. толкова лошоо. при гледката на раненияя Жан тя откачии...
Когато Томас се отлепи от устните й...я притисна до себе сиии... силноо.. и я прегърна.... тя плачеше...

Subject: Re: Имението на Жан 1/3/2012, 11:49

Изглежда в кървавата лудница единствено Лиз бе способна да мисли трезвено... или поне донякъде. Когато Жан я предупреди за монасите тя хукна към покрива на имението. Знаеше, че не би била способна да мине отвътре, затова започна да се катери по готическите стени. Имаше достатъчно места, на кото да стъпи, но беше силно застрашена, можеха да я свалят като сърничка.
- Прикривайте ме докато се кача - извика тя на всеки вампир, който може да я чуе. Така и направиха, прикриваха я. Тя успя да стигне покрива. Огледа се надолу и видя Винсент. Беше му казала да бяга към яхтата, но той не тръгваше. Глупакът беше прекалено млад за да е тук. Лиз извади няколко дузини отровни игли от един вътрешен джоб на панталона си. Те бяха тънки като клечици, но пък смъртоносно остри и напоени с отрова. Убива човеците за секунди. Засили осен наведнъж, като нито една не пропусна. После все още осем междъ пръстите си и така докато свършат. Успя да нанесе сериозни поражения, но изгуби Винсент от поглед. "Мамицата му!" - помисли си тя и в този момент видя как Лаулра разкъсваше на парченца един монах. Беше напълно полудяла. В този момент една песен започна да звъчи в ума й. Ритъма я обзе и всичко някак изглеждаше като филм. Скочи от покрива и започна вярвящ след вярващ, да ги кълца като вечерята, която тя така и не довърши. Не пиеше от тях, просто ги убиваше, толкова бъро, че вероятно не знаеха от къде им е дошло. Но тъпите монаси бяха стотици, а много голяма част от вампирите бяха изчезнали, вероятно избягали. Лиз нададе мощен вик, силата идваше и идваше в нея. Животинското се пробъжда в такива моменти. Тя вече не мислеше, просто убиваше...и й харесваше. Чувстваше се невероятно. Кръв навсякъде, по лицето, ръцете, краката й.... навсякъде. Не я интересуваше, тя просто се забавляваше, този път по-енергично, по-диво, по-зверски. Краката й сами тичаха над разпадащите се тръпове. Ръцете й сами замахваха, тялото й се движеше с невероятна скорост. Хората не можеха да се сравняват с вампирите. Заисли се как изобщо тези глупаци са решили да се изправят срещу тях, предвид възрастта и броя им. Стана й смешно колко са глупави човеците и тя започна да се смее. Изглеждаше като някой извратен психар. "На това му викам вечеря"....
- И убиваме подред.... сеем смърт навред..... - тя запя на себе си...

Subject: Re: Имението на Жан 1/3/2012, 13:44

Лаулра дочу пеенето на Елизабет.. и светкавично позна песента... Истръпна...
- Това е.... Не Лиз спри... - Лиз продължаваше да си тананикака Мелодията на тази така ужасяваща песен.... караща те да губиш контрол ... Елизабет не спираше да убива монасите един по един... сякаш бяха мрафкии... настъпвани от великан... Тя се отдръпна от Томас... и се втурна към Лиз... усети как песента почва да й се набива в главата...
- Танцувай с нас.. танцувай с нас.. докато сърцето ти бие... Танцувай с нас ..танцувай с нас... преди с теп да си похапнем ние... - тя се хвана за главата като приближи Лиз... Та тя не спираше да ги кълца като... купчина пържолии... Лаулра взе един нож от тялото на един монах.. и се затича към Лиз... чувайки думите на песента в главата...си.... тя приближи достатъчно... и намушка Лиз в белите дробове.... остриетоо влезе и излезе през през гърба й...минаха дв секундии.. и Лаулра го искара.. падайки върху хилядите тела...

Subject: Re: Имението на Жан 1/3/2012, 14:01

Лиз издаде болезнен вик, когато острието проби тялото й. Дробовете й йздадоха хриптящ звук, а от раната венага започна да блика кръв.
- Уфф - тя започна, както винаги, с насмешка, дори да беше да ръба на безсъзнание - Ти знаеш ли какво правиш въобще?? Сега кой ще изтрепе тъпите монаси? Остава ни само да....бягаме.... - тя тупна на земята. Пред нея всичко беше черно и макар, че нямаше да умре, беше загубила много много кръв. Дори тази, която току-що бе пила. Лиз чуваше всичко около себе си. Всичкият хаос, който я караше да иска да стане на крака и да накълца ужасните монаси. Все пак те започнаха това, вампирите си вечеряха най-нормално....
Елизабет усети нечии ръце да я повдигат. Не знаеше дали е Лаулра, или Жан.... Или Винсент... Не знаеше какво е станало с Неса и Силви. Не можеше и да се движи ли да вижда за да разбере. "Уфф, Лаулра разваля всичко" - помисли си тя... Каквото и да се случваше, Лиз не приемаше нещата толкова насериозно. По-скоро като игра, в която има пионки и нищо друго... "Всеки е пионка на някой друг...."

Subject: Re: Имението на Жан 1/3/2012, 15:00

Лаулра се исправии... и си отдъхна...
-Томас вземия и я отведи някъде и я превържии.. разчитам на теб.... Вайлът.. намери Силви и Неса и отидете при Томас.. тръгвай веднага... Деван.. Моля те.... задръж монасите... - тя му подаде една игла... - вземи исползвай.. Кихири-Ба.. - Деван ококори очи...
- Найстина ли?
- Сега не му е времето побързай...
- ДОбре... - той затвори очи.. и прошепна - Kihari, dea della luna. Ti prego, aiutami a proteggerli. Sbloccare i tuoi poteri! - Иглата заблестя в сребърно и се превърна в изящно острие... по високо от Деван... много по високоо... Деван ЗАмахна веднъж и около 10 монаха.. бяха разделени на две... Деван се усмихна дяволитоо.. и се извика.. - Лаулра погрижи се за Жан аз ще се справя с тях... - той се втурна срещо монасите...
Лаулра се усмихна и отиде до Жан гърдито му бяха обгорении.. и то многоо... беше много зле... но достатъчно за да говори и гледа.. най-вече... Тя го повдигна... с лекота.. и с уникална скорост.. исчезна... Деван.. още се занимавашще с прииждащите монасии.. Всички вампири бяха избягалии. беше само той....Разпери крилете си и се понесе във въздуха.. на където бяха.. Томас, Лиз, Лаулра, Жан, Вайлът, Неса.. както и Силви..

Subject: Re: Имението на Жан 1/3/2012, 16:09

Жан почувства изгарящата болка в гърдите си и изпадна в безсъзнание.

Неса и Силви стояха, опрели гръб един в друг и се редуваха да си спасяват животите. Около тях беше пълно с Вярващи. Виковете им цепеха въздуха. "Перверзници...изроди!" и други подобни, огласяха двора. Неса и Силви продължаваха да режат глави, ръце, крака и тела, докато Неса не усети изгаряща болка във врата. Усети демоничния кръст, който сякаш се разтапяше върху голата й кожа. Тя изпищя и Силви се обърна към нея. В следващия момент, той накълца на мини-хапки повечето от монасите и бързо като стрела грабна Неса и побягна към яхтата.

Миатор стоеше спокойно на стола си. В радиус от 10 метра около него се виждаха човешки крайници, кости, черепи и кръстове. Имаше и стъкленици със светена вода. Момчето забеляза какво се случи със Неса и трепна. Наведе и взе една от стъклениците, която лежеше в краката му, след което я хвърли към Силви.
- Елфе...дръж, ако искаш да я спасиш! - Силви се обърна и хвана стъкленицата, след което отново побягна. Миатор се върна обратно на стола си. Към него тичаха десетина монаси, който така и не го стигнаха. Към колекцията от кости и други човешки части се присъединиха още няколко...
Ейдж стоеше задъхана и олюляваща се насред мелето. Анджело и Лука се редуваха да я пазят, за да не накълца тя по погрешка някой от семейството. Тъкмо отново си сменяха местата, когато видяха монаха, който прободе Винсент със острата част на кръста. Вярващия изкара светената вещ от гърдите на вампира и Ейдж едва не откачи, тъй като сърцето на Винс стоеше забодено на върха на кръста. Лука се опитваше да я спре, докато Анджело се справяше с последните монаси в тази част на двора...Джак и Моргана се бореха с другите, а Миатор си стоеше на стола сякаш всичко беше наред...след няколко минути най-сетне мелето приключи и всички изтощени се отпуснаха, кой където свари...
- Другите...другите спасиха ли се? - Лука се беше задъхал от усилието да удържи малката си сестричка, която все още се опитваше да се отскубне. Джак погледна Ейдж.
- Ейдж..Винс умря, успокой се...ти не можеш да направиш нищо....никой не може, скъпа...а сега спри или ковчега ще заиграе.. - при споменаването на ковчега Ейдж сякаш се кротна. Обърна се към Лука, който веднага я пусна.
- И така....кой ще се свърже с Жан? - Моргана погледна останалите леко объркано...

Subject: Re: Имението на Жан 2/3/2012, 13:34

Продължава на Пристанището....