Готическата кула

Subject: Готическата кула 1/3/2012, 15:50

Огромната готическа кула, която се извисява над водите на пристанището и хръля дулбоки сенки, в които се крият дълбоки тайни. Някои казват, че кулата е прокълната...

Subject: Re: Готическата кула 1/3/2012, 16:32

Лиз се събуди все още в ръцете на Томас. Усещаше ужасна болка в гърдите си при всяка крачка, която той правеше. Томас тичаше на някъде, до него Лиз видя Лаулра... и Жан? Ранен?
- Ъх, мамицата му! Много ли са пораженията? - тя попита тихо. Огледа се и видя пристанището. Влизаха в кулата, онази висока, мрачна, тъмна кула. Местенцето вероятно щеше да е удобно, тъй като елфите никога не ходеха там. Но плановете на Лиз тотално се промениха, сега, когато Лаулра най-безцеремонно я намушка все едно реже коледната пуйка, но в един момент спира, защото вижда, че не е изпечена добре. Пфу.
- Къде са останалите? - извика тя към Лаулра докато се катереха по стълбите на кулата. Вратата отдавна беше изгнила и с един ритник падна. При всяка стълба тялото на Томас леко се свиваше, за да я изкачи и причинавяше агонизираща болка на Лиз.
- Лаулра, по дяволите, ще ми отговориш ли??

Винс усети ужасно пробождане. Погледна към гърдите си и видя кръст забит там. Той сякаш вече не усещаше нищо. Сякаш гледаше отстрани. Последното нещо, което видя е сърцето си, собственото си сърце забито на кръста. "Мамка му...Лиз..."

Subject: Re: Готическата кула 1/3/2012, 16:51

Лаулра не отговории.. сега не и бе до това...
-Затваряй се устата в момента хич няма да ти е приятно да говориш... - тя направи пауза - Винс е мъртав...а Нас и селви идват зад нас.. заедно с Вайлът.... Стига си пискала а си пази силите...
- Те продължиха още по нагоре докато не стигнаха до една врата.... Лаулра я събори с един удар... и те се озоваха в красива готическа стая.... " допада ми " помисли си Лаулра.. Томас постави Елизабед на един червен диван... и се зае да разкопчава копчетата на дрехите й .....

Лаулра погледна през вратата.. и видя Вайлът следван от Неса и Силви... те влязоха вътре... а след тях и Деван долетя от някъде.. Тя веднага върна вратата на мястото й ...Тя все още подпираше Жан с едната си ръка... Отиде и го постави да легне на друг червен диван.... Имаше една голяма маса където се зае да приготвя някакви мехлемии.. и билки за да помогне на Жан... Тя направи някакви гнусни смескии... и отиде до жан.. разкъса ризата му и видя.. голямаа част от гърдите му цялата обгорена.. и разядена.. Тя го поля с някаква течност... и пушак се надигна сеедно вода се испаряваше.... тя заздравии... раната му но не я излекува... после я намаза с едена зелена гъста смес.... и му даде... да испие... още една такава... гнусотийка... след няколко секунди той дойде в съзнание... тя не знаеше дали гърдите още го болят.... по принцип не би трябвалоо....! " охх сега идва конскотооо ... " въздъхнаа..трагично тя...

Subject: Re: Готическата кула 2/3/2012, 14:00

Жан започна да идва в съзнание. Усети парливия и мазен вкус на някаква отвара... като пържола с чили. Почти веднага отвори очи и видя Лаулра. Сърцето му започна да препуска. Жан се огледа. Бяха в някаква...стая или кула, вампирът не можеше да прецени...той премигна и заби поглед в момичето.
- Хей...жив ли съм или съм в Рая? - Жан се засмя и се огледа. Виждаше всички без Винс. Почти веднага се сети, че вече нямат капитан и въздъхна тъжно... - Той може и да беше идиот...но поне си разбираше от занаята... - Жан отново погледна Лаулра и си спомни какво щеше да казва... - А, да скъпа моя..случайно да имаш да ми казваш нещо....? - Жан скръсти ръце пред гърдите си. Усети все още не зарасналата рана и леко се намръщи.. От това ще остане белег...

Силви пренесе Неса и я сложи директно на земята. След малко елфидата отвори очи.
- С-Силви?...
- Тихо...пази си силите...повярвай ми, ще ти трябват...и то много... - Силви въздъхна.. - Ще ти кажа само две думи. Ти ще си направиш сметка какво те чака сега. - Силви отброй думите на пръстите си. - Демоничен Кръст...
- Ох, да му се не видииии...!!! - Неса погледна Силви умолително... - Наистина ли трябва?
- Зависи каква искаш да станеш...ликантроп или нещо друго? - засмя се елфът нежно, след което целуна съпругата си по челото. - Хайде...приготви се..имаш 5 минути... - Силви помогна на Неса да стане. Тя отново седна на пода, но този път главата й беше подпряна на леглото. Силви напрегнато отвори стъкленицата със светена вода. - Е..готова ли си?
- Просто действай, да му се не види! - Силви изсипа част от течността върху кожата на Неса. Всичко беше наред, докато водата не стигна до обгореното място. Неса изпищя кански...и това продължи около минута. - Силви...кърпа, плат или каквото намериш...само да не викам толкова... - Момичето се задъхваше. Елфът й донесе една кърпа, която Неса захапа. Силви отново лисна светена вода върху прокълнатото място. От болката, Неса несъзнателно започна да плаче. След малко изписка и кърпата падна. - Тая няма да я бъде...ще стискам зъби и това е...давай, Силви!
- Скъпа...нали знаеш че за това са нужни няколко дни...
- Даа..но искам да побързаш..
- Значи искаш да минем на маратонска серия..?
- Точно така! А сега ливни още малко, преди да съм се уплашила... - Силви кимна и Неса стисна зъби. Болката беше невероятна, все едно изливат току-що разтопено злато върху кожата ти..След около половин час, в който Неса питаше и удряше Силви и дори го нарече "Кучи син!", елфът остави стъкленицата. Неса го погледна леко замаяно. - Кръстът...мисля че е време за кръста...
- Сигурна ли си? Нали знаеш че ако не стане, най-вероятно ще умреш?
- Няма "ако" Силви...проверявай ме и да приключваме с този кошмар... - Момчето кимна и извади кръст, закачен на сребърна верижка от колана си...допря го до кожата на Неса, очаквайки още писъци и обиди по свое име, но нищо не стана...Силви си отдъхна...
- Е...и това приключи...а сега ме чуй, Неса... - Силви започна, но Неса не го чуваше..опитваше се да диша..но дишаше бързо...
- Неса...успокой се...хипервентилираш...дишаш много бързо..забави пулса си или ще стане лошо... - Неса кимна и след малко вече дишаше нормално. Силви погледна другите...
- Съжалявам за писъците, хора...

Subject: Re: Готическата кула 2/3/2012, 14:12

Лаулра не обърна никакво внимание на пискащата и вряскащата Неса...а тъпо се загледа в Жан.. " Ааа..." по мисли се т... неосъзнаваща за какво говори той...
- А..?... тя го поглефна на кривоо.. с ококорена физиономия... - какво да ти казвам...
Тя се исправи и седна до негоо... сложи една кърпа на челото му... и пак го погледна тъпо... чудеше се за какво става вапрос..." дали не е зарадии.... Ооооо" помисли си тя...
-Ооооо... амии... ко да ти казвам... нямам нищо за казване...

Subject: Re: Готическата кула 2/3/2012, 14:16

Шокът от това, което Лаулра каза за Винс дойде като гръм от ясно небе за Лиз.... Е, добре,де.. Донякъде го беше очаквала, затова да кажем... Облачно небе? Във всеки случай съжаляваше много за станалото, беше изнервена. Трябваше да се движи, опита се да стане, но така и не успя. Не и с огромна прободна рана, с която се бе сдобила, задето си бе тананикала нещо. Тя изохка тихо и реши да изчака Томас да се върне, тогава щеше да опита да се изправи отново. През това време наблюдаваше Силви и Нес. Тя кещеше истерично, докато я поливаха със светена вода. "Чакай, нали елфите не са същества на тъмната страна?" - тя се зачуди, докато не се сети за кръста, който бяха споменали по-рано.
- Уф, изглежда пораженията не са малки... - тя каза, като гласа й прозвъча все пак стабилен, на което и тя се надяваше. Познаваше Винс от както той беше "дете" вампир, или така може да се нарече. Но не искаше да издава нищо за това. Тя беше разумната, силната и непоклатимата тук, нямаше право да се размеква. "О, хайде, де, какво си се размекнала. Като че не си виждала някой да умре преди. Ти даже го ненавиждаше.....понякога" - каза тя на себе си и се отпусна на дивана. Макар доста стар и донякъде разпадащ се от времето, той все пак беше удобен...

Subject: Re: Готическата кула 6/3/2012, 17:06

Жан погледна Лаулра.
-Нищо а? Добре, тогава аз имам да ти казвам нещо... обичам те и не ми е приятно че се натискаше с друг, но ти си свободен вампир и аз не мога да те спирам... вампирът се надигна едва-едва и прегърна Лаулра заравяйки лице в косата й.
Неса се облегна на дивана и погледна Силви.
-Извинявай за това с кучия син,,,
- Не ми е за пръв път, нали знаеш?
- Даа... но предишния път ти беше този, които ме нарече кучка и врещеше като стар козел пред заколение - Силви се засмя. Погледът му се отмести към Жан и Лаулра, след което погледна Лиз
- Хей добре ли си? Искам да кажа... по - добре ли си.. как се чувстваш? - Силви знаеше, че когато имаш дупка в гърдите особено с такива размери, можеш да се чувстваш по два начина- или сякаш умираш .. или като пиле на грил, което е забодено на шиша, но още не е сложено да се готви...

Subject: Re: Готическата кула 7/3/2012, 10:51

Лаулра се засмя шумно... и започна да цъка...
- Ц ц ц ц.. Жан.. - тя се доближи до ухото му и му прошепна - .. Но ти хареса да ме гледаш така нали... - тя се усмихна... и леко се усети това че не е напълно истрезняла... - Пък и преди да нападнат имението ви не беше много приятно...- тя отново се засмя тихо.. и се отдръпна от него и отиде да погледне раната на Неса... не бе толкова зле вече но ... все още не изглеждаше толкова перфектно.. а по скоро като изпечена кожа на пиле.... След това отиде до Лиз и погледна раната й..
- Извинявай за това... - тя погледна работата на Томас и остана очарована...
След това се върна на дивана до Жан и го изгледа... някак си .... самодоволно и извратено...

Subject: Re: Готическата кула 7/3/2012, 16:13

Лиз бе силно озадачена от въпроса на Силви и още по-силно озадачена от извинението на Лаулра. Не бе очаквала особено внимание от никого, особено пък Лаулра да се извини?? Уау! Главно защото, както и да го погледнеш, тя не беше най-забаваната компания или пък мила и приятна.
- Не се притеснявай, Силви - тя каза - Това не е нещо кой знае какво, била съм и по-зле. Ще се оправя доста бързо, заради кръвта която нося.... Ако изобщо е останала някаква в тялото ми - тя пак се заяде с Лаулра, но този път по-приятелки, след като бе чула извинение. - Е, случва се. Там си беше такава какофония, че не знаеш кой да намушкаш, нали Лаулра - тя намигна на Лаулра и отново се надигна. С известно усилие се изправи на крака. Имаше чувството, че й липсва само една голяма обеца и вече държеше рекорда за най-големия пиърсинг в света. Лиз въздъхна и отиде до прозореца.
- Колко време ще киснем тук??

Subject: Re: Готическата кула 7/3/2012, 16:38

Жан се изправи.. имаше нужда от малко раздвижване
-Ами .. зависи .. не много още най-много 3-4 часа..докато слънцето се покаже...до тогава Миатор и другите ще са разчистили труповете...
-Като ги познавам сигурно ще се нахранят с тях - озъби се Неса. Раната още й болеше и тя имаше чувството, че все още й изливат вода.
-Неса.. ще приема че този хаплив коментар се дължи на факта че още те боли и ще се направя че не съм те чул - Засмя се Жан..Силви се усмихна леко... след което се обърна към Лиз - Сигурна ли си че си добре... изглеждаш леко пожълтяла...

Subject: Re: Готическата кула 7/3/2012, 16:46

- Хахахаха, имаш в предвид, че хващам тен?? - Лиз се направи на стресната - Да не би да ставам човек?!? Силви, вампирите нямат кръвообъщение, как по дяволите бих могла да си сменя цвета. Остава един начин - меланин, а кожата ми никога не го е произвеждала, поради факта, че нямам действащи витални функции. - тя обясни набързо - Та какво би трябвало да значи това, че изглеждам жълта? Или Лаулра просто ти е направила нещо на зрението... - тя се замисли за секунда - О, и Неса... Какво лошо има да се нахраниш със един безполезен, пък и без това мъртъв монах??

Subject: Re: Готическата кула 7/3/2012, 17:02

Силви гледаше като тряснат, докато Лиз обясняваше.
- Ъм..ъм..ъм... Окей, но все пак ми изглеждаш пожълтяла - засмя се елфът...
- На мен пък си ми изглежда здрава като бик! - отряза Неса - Иии категорично не е права за това с мъртвите монаси...И все пак са монаси!!! Не знам, не съм вампир и не мога да кажа, но на мен няма да ми хареса да оглозгвам някакъв някакъв свещен, божествен или какъвто там се пада кокал... Но все пак тези там са си извратеняци, не е много учудващо! - Неса направи физиономия, а Жан избухна в нечовешки смях.... не, че беше човек....

Subject: Re: Готическата кула 7/3/2012, 17:08

Лаулра избухна в смях почти веднага след Жан
- Неса за нас.. или поне за мен няма никакво значение дали кокала който ще глозгам е свещен или не... само да няма върбинка в кръвта...сичко си е перфектно... защото тя буквално изсмуква силите на вампира... а колкото до извратеняците... амм... ако наричаш тях така значи наричаш и мен... все пак... определено се насладих на кърваеото парти..- т отново се засмя - или поне каквото остана остана от негоо...
Тя се исправи и се прилиже съвсем малко до Лиз... не и се струваше жълта... може би съвсем лек отенък може би от слънцето...което точно изгряваше

Subject: Re: Готическата кула 11/3/2012, 18:06

Неса се намуси леко.
- Е...добре, де...както и да е... Наистина умирам от глад, не знам за вас, тъй че...излизам... - елфидата стана, а Силви я последва като добре тренирано куче. В последния момент Жан се провикна от другия край на....стаята или каквото там се падаше.
- Ей...не се отдалечавайте...не искам да ви пускам за междурасово издирване, окей?
- Слушам шефе... - Неса му махна с ръка за сбогом, без дори да се обърне, лекичко затваряйки вратата след себе си.
- Охх...притеснявам се за тях...дано да са скрили някое и друго оръжие под мантията... - в този момент от долу се чу вик. Не се разбираше перфектно, защото кънтеше, но дори и едно човешко същество щеше да схване за какво става дума.
- Споко, Жан....заредили сме се! - Жан се засмя и се обърна към Лаулра.
- Е...какво следва сега? ... Какво ви се прави, дами - Жан се усмихна лекичко ....

Subject: Re: Готическата кула 11/3/2012, 18:22

Лаулра се засмя леко.. и погледна Жан...
-Аз лично нямам ни най-малка идея ..- тя се разходи из стаята... и спря със замислен поглед...- какво ще кажете да идем на църква... - тя погледна двата вампира със.. дяволски зложещ поглед... - но първо Жан... когато дойдохме тук не си взехме нещата от дома ти... трябва да минем от тям... искам си уръжията книгите и дрехите... най-вече уръжията и книгите....

Subject: Re: Готическата кула 12/3/2012, 16:51

Жан погледна Лаулра, след което кимна. И като по команда след малко Лука се появи. Целият беше изподран и разрошен.
- Как е положението? - попита той с усмивка. Жан въздъхна и посочи Лаулра и Лиз.
- Донеси ни багажа, Лука...ще се преместим в резервното имение. - Лука се изсмя подигравателно.
- Стига Жан..ти наричаш това имение...
- Добре! Знам че е съборетина, но за половин час ще я постегна...
- Та това е бивша църква, идиот! Първо трябва да я пречистиш, да разрушиш всичко свято в нея...и после да я преобразиш... - Лука гледаше чезнещата усмивка по лицето на Жан.
- Е...просто ги донеси....и се погрижете църквата да става за подслон...до един час! - Лука кимна и се преобрази, след което излетя навън. - Охх...от цялото семейство, той е най-не сериозния...както и да е...до няколко минути багажът ни е е тук....заедно с този на Силви и Неса...а дотогава...ами, ще чакаме...

Subject: Re: Готическата кула 13/6/2012, 09:59

-Ще се радвам да изчезна от тук .. това място е подтискащо... - Лаулра .. метна наметалото на гърба си и сложи качулката.. сякаш отново се превърна в тихото не привтливо момиче което беше в началото... а как и се искаше найстина да се бе останала такава... Всичко и дойде твърде много... и тя искаше да избяга.. така както е правела винаги.. това което умее най-добре. тя измъкна една савсем малка книжка от вътрешния джоб на наметалото седна на дивана.. и започна бавно да прелиства страниците... всички мисли за кръв ... партита.. наслада .. убиство.. отмъщение дори Жан-Клод ...бяха изчезнали .. В главата и бе само едно... празните думи тичащи из белите вече пожълтяли листи на малката книжка... Вайлът веднага усети промяната в Лаулра.. и я направи жертва на погледа си.. крилата му започнаха малко по малко да почерняват в основата си... Вайлът чувстваше лека болка но Всичко което бе станало се отразяваше повече на мисленето му от колкото това че красивите му снежно бели криле започват да почерняват... Деван от друга страна.. бе свикнал с Промените на Лаулра... и най-много си я харесваше тиха и свенлива... както винаги... почти невидима усмивка се появи върху устните му и веднага изчезна.. неговият поглед бе.. вперен в наръганата Лиз... стояща до Жан-Клод на прозореца... Томас от друга страна не можеше да различиш какво бе в главата му... лицето му.. физиономията.... движенията.... всичко бе двусмисленоо... той осъзна че Умът на Лаура е напълно празен... и това до някъде го накара да се зарадва.. защотото тя не мислеше за Жан ... Все пак Томас би дал животът си за нея... стига тя да е добре и да е "щастлива" ... дори с друг мъж... и въпреки това ... това го зарадва... той отмяташе един от кичурите си черна дълга коса... а погледът му тичаше и шареше из стените на стаята....

Subject: Re: Готическата кула 5/7/2012, 20:45

Жан нетърпеливо започна да барабани с пръсти по стената. Погледът му шареше из стаята, все едно търсеше нещо. След малко Лука отново се върна.
- Е...мястото е готово за обитаване, Жан, а багажът ви вече е там! - Вампирът се усмихна леко.
- Сигурен ли си...минаха само около 20 минути...не ми се вярва да сте свършили толкова бързо...
- Ами, събрахме доста приятели.....а сега стига си се оплаквал...имаш си имение....надигай си хубавия бял задник от тая проклета кула и се мести в новото си прекрасно обзаведено жилище....
- Добре де, добре...Велики Сатана....човек не може нищо да каже... - лекият смях на Жан-Клод изпълни стаята. Той се изправи и погледна към другите. В този момент Неса и Силви се завърнаха.
- Я...май идваме тъкмо навреме, а? - Силви погледна Лука за момент, след което бързо отдели поглед от него.
- Ами да....тъкмо потегляме....само че май ще ни трябва помощ с Лиз...не знам ще може ли да извърви сама целия път... - Жан погледна към вампирката. По лицето му се изписа тъга... - Ти какво мислиш, Лаулра? Дали Лиз ще се справи? - погледът на вампирът се заби в Лаулра...

Subject: Re: Готическата кула 5/7/2012, 22:29

Лаулра все още тичаше из страниците на книгата си.... не чу дори дума от ставащото около нея... Когато Жан-Клод и зададе вапрос... малко след това тя се обърна към него...
-Каза ли нещо? - Попита тя с лекоо притворени очи сякаше тайно се мъчеше да достигне кингата с поглед... -Съжалявам , но не чух какво е станало би ли пвторил на бързо.... ?
- Имаме къде да отседнем ..багажа ни е там и всичко е готово но не знаем дали Лиз ще успее да извърви пътя сама... Жан те попита за мннението ти.. - Деван бавно и спокойно обеснии..
-Ооу... амми.. не съм сигурна... дали ще може.. но имам идея.. Деван може да я Носи по въздуха и да лети над Нас.. така няма даи се налага да ходи и да се напряга.. преди раната да заздравее достатъчно..
- Аз няма против - обади се Деван ... и Лаулра обърна поглед към Лиз

Subject: Re: Готическата кула 6/7/2012, 10:44

На Лиз винаги и се гадеше при мисълта някой да я носи... Изпиташе някакво необяснимо чувство на безпомощност. Но сега нямаше избор, освен ако не искаше да изтече всичката кръвчица, която бе погълнала....
- Добре.... така да бъде - Тя простичко отвърна, като огледа лицата на всички... "Е, поне ще съм високо, далеч от този цирк за малко" - Лиз си помисли и въздъхна, чудейки се какво изобщо прави тук....

Subject: Re: Готическата кула 23/7/2012, 11:13

Пандора плахо влезе в кулата. Себастиан долетя при нея и и каза, че не са сами.
- Ъммм...ехооо? Има ли някой тук...? - Тя направи няколко крачки и прошепна на Себастиан.
- Страх ме е. Не ми стига, че съм нова в този град ами се и изгубих.
- Спокойно де! - Изграчи Себастиан. Черният гарван бе единственият и приятел. Само тя може да разбере какво казва той с грозното си, но според нея много красиво грачене.

Subject: Re: Готическата кула 23/7/2012, 11:20

Лиз моментално усети някакво присъствие, след което дочу женски глас.... Извърна рязко глава, тъй като не можеше да направи нищо повече... беше чисто и просто обездвижена.... Знаеше, че вероятно ще направи грешка с думите си, но каза:
- Неса, Силви..... Ще проверите ли какво става?? И нека не напомням, бъдете нащрек.... Може да се прави на каквото си иска, а да е безмилостен убиец... ясно ви е...... - тя наистина искаше собственоръчо да иде и да види какво става, но в момента беше като безгръбначно.... Това я накара да се ядоства на себе си, че е запяла тъпата песничка, ей така, на шега, а после и на Лаулра, че я бе приела толкова насериозно....

Subject: Re: Готическата кула 23/7/2012, 11:37

Пандора се стресна, когато чу стъпки, и побърза да се скрие. Дишаше тежко и се чудеше какво ли същество може да я открие. Добро или от онези, който предпочитат да я видят как умира. Със сигурност предпочиташе първия вид.
- Себастиан. - Тя се опита да прикове вниманието на гарвана който оглеждаше коридора. - Себастиан ела тук. Веднага!
- Какво? - Граванът долетя при нея. - Опитвам се да видя дали някой ще дойде.
- Моля те, стой наблизо. - Задъхано му отговори тя. - Дори и някой да дойде ти можеш да му избодеш очите и да избгаме. А и когато си до мен се чувствам по-спокойна.
- Добре. Оставам при теб. - Себастиан нежно кацна на рамото и. Стъпките се чуваха все по-силно и двамата затаиха дъх в очакване.

Subject: Re: Готическата кула 23/7/2012, 13:39

Неса и Силви кимнаха и се отправиха към вратата. Елфидата отвори врататa и предпазливо надникна. Не видя никой в сумрака, но за всеки случай тръгна надолу по стълбите. Силви беше точно зад нея. Някъде посредата на стълбите Неса усети нечие присъствие. Побутна Силви, който подскочи от изненада.
- Какво?? - попита елфът шепнейки
- Там има някой! - отвърна му Неса.
Елфидата продължи надолу и скоро забеляза едно момиче скрито в сенките...

Subject: Re: Готическата кула 23/7/2012, 21:20

Лаулра не обърна особено внимание както вингии... честно казано не и пукаше особено.. те просто от време на време хвърляше по някой поглед.. да види какво става.. след няколко секундии... затвори рязко книгата си и се обърна към отворената врата.. Тя потопи тъмните си очи.. във мрака... който сякаш навлизаше навътре... след секунда дочу.. шепотите на двата елфа.. и се облегнаа...
- Не биваше да ги прашташ....
- Зашо не?.. - Вайлът веднага се очуди.. глупаво..
- Не е нищо от което да се боим.... осещам присъствието на гарван... до колкото помните... съществуванието ми се дължи на тях.. гарванът не е зъл.. за човек не мога да кажа напълноо...