Готическата кула

Лиз въздъхна. Лаулра внаги трябваше да знае всичко, а после се правеше, че не й пука. Всъщност, да си чете книга докато Лиз едва се държи в съзнание заради нея?? Тя въздъхна отново
- Е, сама се набутях в тая каша - тя си каза и отново усети вълна на болка, кояето почти я накара да се разкрие. Но отвън тя изглеждаше непоклатима. Ако беше човек вероятно нямаше да е така. Капчици пот щяха да избият по челото й от усилието да стои на краката си, но тъй като потните й жлези никога не са функционирали, тя нямаше нужда да се приетснява за това. Понякога се чудеше дали изобщо вампирите имаха нужда от тяло. Всеизвестно беше, че с нужните отвари могат да се прежърнат във всяко животно, но дали можеха да съществъват като духове....Но тогава нямаше да са вампири, щяха да са духове. И нямаше да има къде да консумират кръвта. Всъщност кръвта не бе нужна, само енергията в нея. Но ако се хранеха с чиста енергия и бяха нематериални, това щеше да ги прави още повече духове..... Нали духовете така се хранеха?? - тя потъна в размисъл. "Аааа, стига, прекалено лесно се разсейвам!" - Лиз отново се съсредоточи върху сцената пред нея, но изглежда още нищо интересно не се беше случило
_____________________________________________________

Али тъкмо отиваше към кулата,която бе превърнала в свой "склад", за да вземе една отвара за уголемяване на ръста, когато чу гласове от стълбището. Не бяха много далеч, вероятно на няколко крачки и единствено стената на витите стълби я делеше от непознатите. Али се зачуди кой би дръзнал да влезе тук, та нали кулата се смяташе за прокълната?! Тя изпсува наум, задето не е сложила някакъв защитен механизъм, но не бе сметнала тази мярка за нужна. Дали не бяха намерили отварите й?? "Най-добре да бъда дружелюбна и да не се разкривам, освен ако няма избор" - реши тя и продължи безгрижно по стълбите като дете, което играе на криеница, докато не се озова малко зад някакво момиче с гарван на рамото и в лице със елф и елфа, с още един гарван и на нейното рамо. "Пфу, май много харесват гарваните тук....". Али се спря и огледа заобикалящите я със интерес. Елфите и другото момиче като че не я забелязаха отначало.... може би заради дребния ръст....

-Аз... ами... И аз не знам какво правя тук. По-добре да си вървя... -Пандора се обърна и тръгна към вратата, от която бе дошла, ала тогава забеляз, че Себастиан не лети до нея. Обърна се отново и видя още един гарван, кацнал на рамото на елфидата.
- Себастиан? - Прошепна тя.
- Ъргх, тоя пич не ме гледа особено добре. Май не ни харесва.
- Супер, още неприятели. Какво по-хубаво? - На Пандора също не и харесваше начинът, по който непознатият гарван ги гледаше. Побиха я тръпки. Ами ако ги нападнат?

Лиз реши да не прави нищо засега и се облегна на стената зад себе си, свличайки се по нея докато накрая не седна на стълбите. "Ще видя какво става ако се появи много шум. Мога да чувам какво си говорят, няма смисъл да гледам гърба на Неса." - помисли си тя. Раната й бе започнала да заздравява, а това беше добре, Най-трудната част бе до началото на заздравяването, щом започнеше, вичко се случваше бързо. Сега зарастващата плът я сърбеше "като кучка", както би го описала тя и вампирката едва се сдържаше да не забие нокти там.
______________________________________________________________

Али продължи по стълбите сякаш не е забелязала нищо и в момента, в който застана между двете момичета с гарваните усети напрежението в погледите им. Спря привидно объркана и се огледа.
- Ооо, обикновено няма никой тук..... - тя каза с възможно най-сладкия глас - Мама казва да не идвам тук, защото било лошо място, но щом и вие сте тук, значи всичко е наред- тя се ухили и се обърна към Ана, вдигайки се на пръсти - Гарванчеееее..... - тя понечи да го погали, но спря с протегната ръка - Може ли? - Али погледна към Ана

- Не. Себастиан не обича да го пипат. Докоснеш ли го, най-вероятно ще ти избоде очите. - Пандора се усмихна мрачно, припомняйки последния път, когато някой бе погалил черните гарванови криле, и погледна към гарвана си. Той се бе вторачил в нещо зад елфидата и дори не забеляза, че говорят за него.
- Себастиааан? - Пандора леко го докосна. - Добре ли си?
- Хмм...- Черната птица се замисли и се огледа.
Пандора вече не бе само изплашена от многото хора около нея. Тя бе ужасена. Ами ако я нападнат? Те имат числено превъзходство. Гарванът погледна право в очите и, мъчейки се да я успокои.
- С-себастиан. Какжо става?
От отговора я побиха тръпки, сякаш я бяха заляли с ледено-студена вода:
- Тук има още някой.