Домът на Лаулра

Guest

- Не съм казала нито намеркнала нищо свързано с разправия или битка, Елизабет не се притеснявай. В града вие сте единствените който знаят каква съм дори неса не знае. Имаше късмет че бях там Лукас щеше да я разпори. Друго за казване не не се сещам освен това че не бива да стойш много близо до мен. Осети го нали? Слухът зарението и най-вече обунянивто ти започнаха да отслабват. това е защото имаш неговата кръв. А защо точно не знам , но е факт.- Елвен отпи още една глътка от чаят.

Subject: Re: Домът на Лаулра 2/1/2012, 22:13

- Вие двете добре си поговорихте... сега ако обичаш отговори на моят въпрос кой е Киан? и случайно да си чувала името Томас преди? - Лаулра се бе отегчила Леко от тяхният разговор, но все пак не искаше да нахалства, затова леко се вмъкна между струките вода и се вмести в разговора.

Subject: Re: Домът на Лаулра 2/1/2012, 22:24

Лиз се замисли.... Тя притъпяваше сетивата й? Елвен? Странно....
- И с баща ми ли се случваше така? - Лиз попита - Сетивата му отслабваха в твое присъствие? - Елизабет не разбираше напълно какво се случва - Защото ако е било така, то причината ми е непонятна засега, но ако не, значи говорим за родово кръвосмешение между двата клана. Често се случва така. Обаче.... Оо, всичко става толкова сложно. - Лиз се наведе и подпря челото си с ръка - Просто ми кажи дали е било така и с баща ми, ако не, тогава ще обясня какво се е случило.... най-вероятно.

Guest

- Не с баща ти бе по различно неговите сетива не бяха притъпени, само зрението му куцаше и скороста, присъща за такъв вампир. А Киан..- тя направи кратка пауза. - Киан е моят спасител, след като градът ми бе изгорен от глутниците и родителите ми загинаха се скитах с дни докато не открих този град. Стражите не ме пуснаха бях само на 13. Тогава Киан дойде хвана ме и ме представи за своя дъщеря. Но бе лъжа разбираше. Той се грижи за мен и не ме изостави въпреки това каква съм. той е с осем години по голям от мен . Живеем заедно ече 10 години. Ако не бе той аз сигурно щях да съм муртва а вашата приятелка на парчета.- тя се усмихна леко.

Subject: Re: Домът на Лаулра 2/1/2012, 22:41

- Правиш грешка. - ЛАу;ра говореше дирекно и спокойно, нямаше никакво намерение да овърта. - Обичаш го не просто като спасител приятел, накойто дължиш живота си... обичаш го по друг начин ти си обвързана с него. Това не е добре. Защо? Върколак обвърже ли се, неговата връзка е вечна и никой друг върколак няма право да докосва твоят белязан , в слуеят този Киан. Бъди много внимателна. Човек и Върколак . В този свят такава връзка е много опасна. Той знае ли за чувствата ти , не. РАзбирасе че не знае. Не му казвай. - ЛАулра говореше много бързо но достатъчно бавна за да се разбират думите й. Тя усещаше как напрежението в Елвен расте. - КАде са оръжията та, докато не си превърната си безащитна без оръжия. ..- нстъпи кратка пауза- остриета без дръжки . Как ги използваш? Енергийно поле? Разбира се. Ти не си просто върколак и то го знаеш. Защо го криеш от себе си. Отговори на въпросите си. - ЛАулра забърза темпото на гласът си ... и усети че Елвен започва да й се вие свят .. излюзийте който Лаулра и прилагаше бяха за да разкрият истинското и аз. Но всичко бе истина всяка дума от устата на Лаулра бе истина.

Subject: Re: Домът на Лаулра 2/1/2012, 22:53

Лиз се подмисхна.... "И този момент все щеше да дойде"
- Лаулра, не си ли малко груба? - Лиз попита - Все пак по-добре тя да ни разкаже това, което сметне за добре. Не би било редно да я подлагаме на разпит. Това е просто разговор. Успокой се малко - Тя остави чашката на масата, показвайки желязно самообладание. - Може би не е това, за което я мислим или крие нещо, но всички имаме тайни, не е ли така? - Лицето на Лиз не помръдна. Нито се усмихваше, нито имаше каквато и да е друга гримаса върху гладкото й лице. Тя знаеше какво е някой да се опитва са изтръгне нещо от теб. Но това не я правеше съпричастна... Просто разбираща.

Subject: Re: Домът на Лаулра 2/1/2012, 22:58

- Извини ме Елвен, не се сдържах , хартерът ми е особен. Но блъгодаря за предоставената информация. Аз МИсля да се легна след като се искажеш. - Лаулра забави значително скороста и отпи последната глътка чай. - Нека друят път аз да направя чая. Става ли Лиз.- ЛАулра само стоеше и отръшташе бавно странииците на книгата. чакаща глассът на Елвен най-сетне да излезе от устата й.

Subject: Re: Домът на Лаулра 3/1/2012, 08:51

Неса отвори очи. Взираше се във тавана. "Какво по дяволите става тук?...Главата мии..." ... За втори път днес Неса я болеше глава. Вече започваше дас й писва. Момичето въздъхна и бавно седна на леглото. "Добре...мога да седна сама...Точка за мен!" ... Елфидата поседя малко така, докато проклетият световъртеж, който я бе налегнал в момента, в който изправи глава, да спре. Завъртя главата си настрана, докато вратът й изпука...този път успя без проблем. Опита се да се изправи, като се подпираше на стената. Откри, че може и да ходи сама "Супер...мога и да ходя сама...Милиард точки в моя полза!"...Неса продължи да се движи бавно към хола, където бяха другите, но изведнъж се сети за нещо. "Лукъс! Мамка му! Той..Той ще ме потърси тук!" Погледът на момичето издивя от страх..."Ами ако ги намери? Не! Не мога да ги излагам на опастност...Не и сега!" Неса бавно се обърна и се върна в стаята си. Преоблече се и започна да си търси подходящите оръжия. Погледна към небето. Вече се беше стъмнило и сега луната огряваше градчето със студената си синкава светлина, хвърляйки призрачни сенки и карайки минувачите да се оглеждат на всички страни за опастности. Неса въздъхна "Толкова хубава нощ...жалко че ще завърши толкова кърваво...." След около минута момичето отново се захваня с оръжията си. Взе любимия си лък, няколко ножа, перфектни за хвърляне на далечно разстояние и един меч. Постоя малко в стаята, после отвори един шкаф и извади едно шишенце с отвара. Отвори го и го подуши. Сбърчи нос, когато усети неприятната му миризма. Усещаше се анасон, трихогот, верилия и съвсем лек намек за кридолин. "Перфектната отрова...семейна рецепта!" помисли си с усмивка елфидата. После отвори шишенцето и натопи в него върха на всички стрели, меча, ножовете и една кама, която реши че ще вземе преждевременно. След като направи всичко това тя подържа отровата известно време, докато мислеше, но накрая вдигна рамене и я скри в робата си. "Да живеят тайните джобове! Много ми помагат сега!" . Оръжията разпръсна по цялото си тяло. Окачи меча на кръста си в специалната ножница, лъкът естествено преметна през рамо, два от ножовете скри близо до меча, един в кания на китката, един на глезена и един отзад на кръста. "Така...сега да проверим...вижда ли се нещо, което не трябва?" Тя се обърна и се огледа. Робата се завъртя около нея, перфектно скривайки оръжията й. "Е...това е! А сега...да намеря Лукъс...преди той да се е опитал да намери мен!" Неса слезе бавно по стълбите. На последната стълба чу, че някой чука на вратата. Изостри сетивата си на максимал. Очите й изведнъж добиха искрящо син цвят, като син огън. Косата й леко се развяваше при всяко движение, въпреки че тук нямаше вятър. Гневът започна да се надига в момичето. Неса спокойно го остави да изпълни тялото й. Усещаше го навсякъде. Под кожата си, във вените си, дори в мозъка на костите си. Беше напълно друг човек. Без следа от каквато и да е била емоция. Освен омразата и гневът, примесени със едва забележима болка. За да открие тази болка, Лукъс трябваше да се взира в Неса много внимателно, дълго и съсредоточено. А Неса нямаше да му предостави този шанс. Тя забърза по стълбите, прекосявайки хола за по - малко от секунда. Не обърна внимание на другите, а продължи напред.Спря се на вратата. Отвори предпазливо. Още когато видя пепеляво-русата коса пред очите си, знаеше че вече е твърде късно и сега трябва да се бие тук - в къщата! Страхът беше на път да измести гневът, но Неса се овладя и най - спокойно отвори вратата. Лукъс я гледаше с онази негова грозна злобна усмивка. В момента обаче в който видя очите на елфидата, се спря за секунда. В тази секунда Неса видя всичко в очите му: Страхът, изненадата, поглъщани от омразана и желанието за смърт,злобата...Всичко! Лукъс хвана Неса директно за гърлото. Ръцете му заплашваха да отворят раната на гърлото на момичето наново. Неса се давеше, но стоеше пред елфът с крака недокосващи земята. Лукъс престъпи в къщата с един крак. Неса вече можеше да види част от дрехите не Елвен. Не искаше пак да я спасяват. Поне не сега. А и беше казал на другите в никакъв случай да не се намесват. В никакъв случай! Тя бързо извади ножа от канията на китката си и го заби в ръката на Лукъс. Елфът изпища кански. Пусна Неса и хвана ръката си. Тя вече започваше да кипи.
- Какво...К-К-КАКВО МИ СТОРИ?!? - елфът се изкрещя в лицето на Неса, но тя стоеше там напълно спокойна. Сигурна беше, че другите са чули Лукъс, но това вече нямаше значение. Тя се обърна назад, спускайки гарда си за момент. Лукъс забеляза това и с един ритник в гърба я прати обратно в хола. Елфидата се приземи върху масата, чупейки всички чинии и чаши. Масата също не бе оцеляла. Няколко парчета дърво и порцелан се бяха врязали в кожата на Неса, носейки й нови рани и притеснения, но може би по-късно. Сега тя мислеше за приятелите си. Погледна ги. В очите й още гореше онзи син огън.
- Не се намесвайте! Забранявам ви! - изсъска момичето на останалите. После се изправи и погледна Лукъс. Той пиеше някаква отвара. Миришеше на люляк, примесен с други цветя, но люлякът закриваше аромата им. "Заздравяваща отвара! Мамка му! Сега ще стане по-сложно.." помисли си Неса. За момент тя беше забравила, че в раната на Лукъс има отрова...отрова, за която нямаше лек. Тя леко се усмихна "А така...хайде сега да те видя, Лукъс." ... момичето остана на място, наблюдавайки Лукъс. Дишането му вече се очестяваше. Той отвори друга отвара. Мирисът на стрит прах от скалите и есенция от дърво удари изострените сетива на Неса. Тя леко се олюля, но се опомни. Лукъс пресуши шишенцето на един дъх. Неса вече се досещаше какво е изпил.
- Силова отвара, а Лукъс? Как ти се отразява това на дишането? - момичето леко се засмя, наблюдавайки Лукъс. Изведнъж тялото му се напрегна. Муслулите му се увеличиха неколкократно. Бицепсите му рапочнаха да късат горната част на дрехата му. Вените си личаха като реки от кръв, пресичащи тялото ми. Лукъс се бе превърнал в машина за мачкане, удряне и смазване. - Мистър Мускул, а? - Неса не се тревожеше. Тя знаеше много добре какво ще се случи с Лукъс скоро. "Е, може би след час-два...след като изпи тези буламачи...но пак ще умре...или поне ще остане без ръка. Това е сигурно.." Неса пристъпи крачка по - близо до Лукъс. Той се усмихна злобно и облиза устни.
- Е моя малка елфке. Сега си само моя. Проготви се да посрещнеш смъртта си! - той се хвърли напред, но Неса го избегна в последния момент. Елфът се удари в стената. Главата му бе пробила дупка. Той се отърси и се обърна отново към Неса. Едва тогава съзря другите.
- Охоо...имаме си компания, а мила моя? И това момиче от сладкарницата... - Лукъс погледна Елвен с неприкрита омраза. Неса сви очи.
- Само да си ги докоснал...- тя спря и се огледа в Лукъс. Погледът му бе издивял от злоба. тялото му се тресеше. Ръката му беше леко подута. - Знаеш ли Лукъс? Сега приличаш повече на бик отколкото на убиец.. Жалък си. - Неса се усмихна. Планът й беше да накара Лукъс да се ядоса не на шега и да отпусне гарда си дотатъчно, за да може Неса да го убие. "Няма да е приятно..." помисли си момичето, но тя знаеше че друг начин няма! Лукъс нямаше да я остави намира. Елфът погледна Неса. Елфидата можеше да забележи всеки мускул, движещ се по тялото му. Лукъс пристъпи към Неса. Преди момичето да се е осъзнало, той пробяга разстоянието между тях и я удари в корема. От удара очите на Неса се подбелиха. Тя се сви на две на пода. От устата й отново течеше кръв. Лукъс се обърна към Лиз. Неса бързо се изправи и преди някой да успее да види, хвана ръката на мъжа и я изви зад гърба му. Елфът отново изрева, когато костта се пропука. Заради многото си мускули, той не можеше да свива ръцете си много-много. И Неса се възползва от тази негова слабост. Извади ножа иззад кръста си и го заби в ръката му. Лукъс не изпищя, само започна да се мята като полудял. Неса го пусна. След секунда вече беше достатъчно далеч от него. Приготви една стрела. Прицели се и стреля. Уцели крака на опонента си. Точно когато той се изправяше. Лукъс счупи стрелата и извади върха й. От крака му веднага бликна кървава струйка, достатъчна че да го забави значително. Лукъс бързо се придвижи до Неса. Тя видя меча в ръката му и в последния момент извади своя. Парира първия му удар, но елфът изненадващо се завъртя. Неса нямаше време да обмисли движението му и Лукъс успя да я рани. На корема й се виждаше голяма рана. Неса отстъпи и се хвана за корема. Болката беше главозамайваща. Ефлидата успя да се съвземе навреме. Отскочи извън обсега на Лукъс. Той се затича към нея. В погледът му нямаше нищо човешко. Гледаше като диво животно. Мечът му удари този на Неса. Момичето падна с елфът върху гърдите си. Силата му беше по - голяма от тази на елфидата и мечът му заплашваше да отреже главата на Неса. В последният момент Неса майсторски завъртя меча си, така че върхът на другия меч се заби в пода. Момичето се надигна зад Лукъс. Вдигна меча си над главата му. Той още не я виждаше. Обърна се в последния момент. В очите му вече имаше само страх и неподправен ужас. Елфидата затвори очи и мечът й тежко падна върху мъжът. Лукъс нямаше време дори да изпищи. Острието но меча потъна до прешлена на гърба му. Неса натисна и мечът потъна до дръжката. Върхът му стърчеше от корема на елфът. Елфидата извади меча си. Лукъс я погледна изумен.
- Какво става с мен? - погледът му шареше из стаята.
- Отрова Лукъс...но не каква да е....за тази тук няма лек....чувал ли си за Гоетиа?
- О-о-отровата на древните елфи? Най-опасното оръжие на света?
- Същата. В момента тече във вените ти...изгаря кожата ти и кара органите ти да се разпадат. Усещал ли го? Сърбежът...някъде навътре...
- Не...НЕ!!! - Лукъс започна да се мята по пода като риба на сухо. Устата му се отваряше и затваряше, но изглежда през нея не влизаше въздух.
- И тъй като ще ти отнеме доста време да умреш с това нищожно количество... - Неса извади шишенцето от робата си. Беше сребристо на цвят. Почти прозрачно. Момичето го отвори и отново леко набръчка нос. Погледна Лукъс. Устата му още стоеше отворена. Изглежда не можеше да я затвори. - Да не би да се схвана? Още един страничен ефект на отровата. - Тя се усмихна. Лукъс клатеше глава. Очите му бяха разширени. - Знаеш ли...така приличаш на призрак, Лукъс...но спокойно...скоро и това ще свърши.. - с тези думи Неса изсипа цялото съдържание на шишенцето в устата на мъжът. Гърлото му изгоря кокато отровата премина през него. Когато попадна обаче в тялото му, ефектът изненада дори Неса. Ръцете му се загърчиха,. краката му се запремятаха. Изведнъж кожата му се смъкна от тялото. Мускулите отдолу започнаха буквално да се топят. Той се въртеше на всички страни, но без успех. Костите му започнаха да се трошат, докато не станаха на прах. И когато от него остана само това, той се подпали. Накрая остана само пепелта, която Неса издуха към вратата. Сивият прах леко се понесе и остави вятърът да го отведе извън къщата. След всичко това Неса затвори вратата и се облегна на нея. Дишаше учестено. В очите й вече нямаше огън. Раната на корема й кървеше. Тя бавно се изправи. Затвори очи заради болката. Отиде в кухнята и извади няколко билки. Смачка ги и директно ги намаза върху раната си. Работеше с гръб към другите. Отново затвори очи и стисна зъби, когато билките влязоха в контакт с раната й. След няколко минути обаче, раната беше изчезнала. Неса постоя така още малко, после се обърна и седна на дивана в хола. Погледна другите и въздъхна.
- Май ви дължа обяснение, а?

Subject: Re: Домът на Лаулра 3/1/2012, 11:12

Лиз гледаше цялата тази сцена без капка емоция в изражението й.
- Е, това определено разруши масата.... И приборите... И стената... И пода, там където заби меча си. Неса, как можеш да нанесеш толкова поражения за отрицателно време? - Лиз смъмри Неса - И още повече, много успешно даде край на разговора ни. - Лиз виждаше как очите на Неса посърнаха - Но въпреки това... Добра техника с меча. - накрая Лиз се усмихна. Във всеки случай аз бих чула още една интересна история, която за предпочитане - при тези думи тонът й стана студен и строг, също като на баща й някога... тя още помнеше гласът му - да обяснява какъв е този жалък наемник и защо така нахално се натрапи на разговора ни с момичетата? - гласът на вампирката отново омекна, придоби кадифената си мекота и гладкост.

Subject: Re: Домът на Лаулра 3/1/2012, 11:57

Лаулра само седеше и четеше книгата си. Не обърна капка внимание на Случващото се. Извъеднъж тя затвори книгата огледа се, погледна Неса и прмигна няколко пъти. Стана запъти се към кухнята наля си чаша вода и се върна на дивана. Излъчваше спокойствие и никакво притеснение.
- Неса - каза тя и настъпи малка пауза - Дължиш ми или Нова Маса която хич не е евтина, Нови сребърни прибори, Всички потрушени Керамични чинии , които впрочем никаде не можеш да намериш защотото тези са от повече от 3 века и нова стена или поне да оправиш тази. Или да ги заплатиш . - Това е всичко което мога да ти кажа, този път няма Томъс да Чисти прахта по пода. - Тя отново отвори книгата си и се зачете отпивайки още една глътка от чашата си с вода.

Subject: Re: Домът на Лаулра 3/1/2012, 17:20

- А...? - Неса примигна очудено.. - Това да ти е проблемът...дай ми 3 минути....и всичко ще е както преди... - Неса се обърна към Лиз. - А колкото до това койе той...е - въздъхна момичето - ... това е дълга история. Това беше Лукъс-наемен убиец. По петите ми е от около 10 години. Последно го видях преди 2 години, когато успях да го заблудя и го насочих към другият край на света...образно казано. Но изглежда ме е намерил. Гадна ситуация. Както и да е...дълго ще обяснявам защо точно ме пресдледва, тъй че ще може ли да почака малко, докато поправя нанесените щети? - Неса отново въздъхна и стана от стола. Отиде до стената. Дупката останала от главата на Лукъс беше доста големичка. Момичето въздъхна и опря длан на стената. Затвори очи и се съсредоточи. Зелена светлина започна да искри около нея. Ръката й ставаше все по-гореща. Неса сбръчка чело. Дупката в стената апочваше да зараства. След около 15 секунди, там нямаше и следа от сблъсък. Неса се усмихна леко и продължи към масата. Сглоби частите и отново опря длан в нея. Сякаш краката на масата растяха, за да се слеят с останалата част. Същото стана и с чиниите и чашите. Само сребърните лъжици затрудниха малко елфидата. По челото й избиха капки пот. След около 5 минути обаче, лъжиците и другите прибори бяха като нови. Усмивка грейна на лицето на момичето като слънце. Тя спокойно се върна на мястото си и се покашля, за да привлече вниманието на Лиз. - Така...и както казвах..той ме преследва, поради две причини: Лично отмъщение и пари. Лиз, помниш ли когато ти казах какво беше станало с родителите ми и как един приятел на баща ми ме отгледа? Е...малко те излъгах...позволи ми да започна отначало: Родена съм в Елвъри, но когато бях малка, с родителите ми се преместихме тук...Живяхме тук около 8 години преди да ги убият. Тази част от историята я знаеш..не искам да я повтарям. След смъртта на родителите ми, най-добрият приятел на баща ми - Фелиос, ме осинови. Първата година всичко беше наред. Но тогава съпругата му избяга и Фелиос реши, че ще използва мен за нейна заместничка. Изнасилваше ме и ме биеше почти всеки ден...в продължение на около 4 години. Казах на стражите неведнъж , но тъй като Фелиос беше един от най-почитаните елфи, всички си мислеха че си измислям. Накрая просто не издържах. Една вечер скрих нож под дрехите си. Когато той започна отново да ме удря, извадих ножа и го намушках. Право в сърцето. Лукъс влезе точно в този момент...а кой е Лукъс? Той е синът на Фелиос...както и да е...Лукъс полудя. успях да избягам, но неговите приятелчета - върколаците, бяха по-бързи от мен. Оттам получих и белега на гърба. - Неса потрепери. - Но тъй като успях да се спрява с тях, Лукъс реши че ще отмъсти за баща си. Допълнителен стимул за него беше и това, че градът му плати около 20 000 кармира за моето убииство. Последната ми битка с него, като изключим тази беше преди 2 години. На същото място, на което се запознах с Лиз...и сега някак си ме беше намерил. Важното е, че сега вече го няма...това е моята истинска история. - Неса се изправи и погледна другите. - А сега, ако ме извините...имам да промивам дребни рани и да шия още няколко не чак толкова дребни рани... - Момичето тихо отиде до стаята си. Промивката й отне около 10 минути, но шиенето беше друго нещо. След около половин час обаче всичко беше наред и Неса отново слезна долу. Отново се настани долу... - И сега какво? Нали някой говореше за нещо, свързано с пристанището?

Subject: Re: Домът на Лаулра 4/1/2012, 11:50

- Нес, да не би всичките отвари да ти се отразяват зле на паметта? Никой не е говорел за пристанище. - Лиз отпи последната си глътка чай - А слънцето скоро ще изгрее. Чудя се дали вонята от онази уличка се е разнесла и хората ще надникнат там..... Как мислиш, Лаулра?
Елизабет стана от мястото си и се запъти към горния етаж. Искаше да иде в стаята си и да подготви някои неща. Все пак, нали планираше да иде до Елвъри. А по пътя можеше да срещне кой ли не....
- Както и да е, аз се качвам горе. Понасям слънчевата светлина, но не е от най-приятните неща. - Лиз каза, вече качвайки се по стълбите - Пък и трябва да обмисля някои от нещата, които Елвен каза. Кой знае какви ги е мислел баща ми по онова време. Може и да се наложи да го питам.... - вампирката се усмихна леко и отиде в стаята си. Седна на леглото и въздъхна дълбоко. Виждаше как слънцето изгрява. "Още един досаден ден..... "

Subject: Re: Домът на Лаулра 4/1/2012, 13:49

- Лека нощ Лиз. - каза тихо Лаулра и затвори книгата си , огледа се внушително и забеляза че всичко е подредено - Добре, и така става. Неса навличаш си само неприятности. Препоръчвам ти да си вземеш малка почивка, мисля че ще ти се отрази добре. След няколко дни отпатуваме за Елвъри, едвали ще е много приятно там но ще е добре да се снабдим с някой неща. - ЛАулра погледна чашата си и тя бързо отлетя към кухнята и се върна пълна с чай, отново. - Чаят ми харесва смятам да испя още една чаша. И не ме мислете за мързелива просто намирам диванът за уникално удобен и не ми се ше да развалям позицията си на седена за сега. Елвен извинявай че те нападнах така, одавна не съм водела раговор с върколак. Нито съм проевявала такъв интерес към някого. Моля да ми простиш. - Лаулра отпи глътка от съвършрнно идяланата керамична чаша, и отново я постави на малкото кръгло цветно къртонче на масата. Отвори отново книгата си. Но този път започваше да чете отначало. - Знам че ви се струва страно но не обичам да прекъсвам четенето си , което в прочем не съм пратикувала от доста време. - Лаулра бе леко изомена от това че споделя неща който преди не е споделяла с никого, да не би да почваше да се размеква ... не това не биваше да става. " ТОва не е добре, трябва да изляза на чист въздух " помисли си Лаулра. Но остана с поглед забоден в книгата.

Guest

-Няма никакъв проблем Лаулра - Напрежението в Елвен изчезна. - Бих предпочела да се пребера Киан Ще се тревожи за мен. Мерси за чаят Лиз и лека нощ. -Елвен стана и иступа дрехите си. - Радвам се че се запознахме. Беше ми приятно да се запознаем Неса. Ако искаш да се видим някой ден Мини през Елвъри. Това се отнася и за вас Лаулра. Е приятна вечер. - Елвен бавно се запъти към вратата като първо взе чантата си от закъчалката. Мислеше си , че Лаулра , Неса и Елизабет бяха много интересни хора. И много тайнствени също,но това не бе нейна работа.

Subject: Re: Домът на Лаулра 4/1/2012, 16:36

Лиз дръпна завесите на стаята си, подразнена от ярката светлина на юнското слънце. Днес, макар, че вън щеше да е горещо и слънчево, Лиз трябваше да иде до малкото пристанище на градчето, ако въобще можеше да се нарече такова. От него потегляха 2-3 кораба на ден. Тя вече бе взела билетите за един кораб, но искаше да се увери, че всичко ще върви по план. Тя напъха всичко нужно в една малка чанта и отново сложи робата си. Тя бе малко скъсана от долния край и това не се нравеше много на Лиз. "Колко такива ще трябва да купувам тази седмица" - тя се запита на ум, леко подразнена. Нещата й бяха събрани и само й трябваше някакво дребно оръжие, не че щеше да й трябва, но тя не излизаше без такова. Елизабет намери някаква кама из нещата си и я скри под робата. Напусна стаята и слезе на долния етаж. Там видя Лаулра, която все още четеше книгата си.
- Не ме чакай, не знам кога ще се прибера. - тя каза и затвори външната врата след себе си. С енергична крачка тръгна към билкаря.....

Subject: Re: Домът на Лаулра 4/1/2012, 18:13

Неса въздъхна и погледна Лаулра.
- Знаеш ли...права си...наистина имам нужда от почивка..и май ще трябва да наема бодигард...неприятностите ме преследват от години...както и да е..след като ще ходим скоро в Елвъри...ще се наложи да отскоча до града за малко...отново...- Неса въздъхна и леко отпусна рамене - изглежда моята почивка няма да е точно почивка...както и да е..качвам се горе...имам малко работа...ще се опитам и да подремна...ако има нещо...знаеш къде да ме намериш... - Неса тихо се качи в стаята си.. "Хайде пак...неприятности...кога ще свърши?" Момичето усети сълзите, мокрещи бузите й. Остави ги да текат надолу към врата й. Погледна към прозореца. Слънцето я топлеше с лъчите си, изсушавайки мокрите вадички по лицето й. Елфидата се изправи. Изчисти всичките си оръжия, после легна на леглото и се замисли. "Лиз каза, че няма нищо свързано с пристанището...но ме излъга..." Неса изведнъж се изправи. Облече се и се запъти към вратата на стаята. Спря точно пред нея "Какво обаче ще кажа на Лаулра?" Постоя малко така и след това се запъти обратно към прозореца. Стъпи на ръба и се огледа долу. Беше си височко "Може би около 3-4 метра..." Неса се усмихна. Огледа за хора - почти нямаше. В този ранен час, повечето жители на града спяха необезпокоявани. Само търговците бързаха да заредят стока. Момичето тихо се усмихна и скочи от прозореца. Приземи се леко като котка след едно завъртане. Продължи да се движи безшумно. Стигна до пристанището, но не се спря, а продължи напред. Зад пристанището имаше едно скрито езеро. Момичето се запъти точно натам. Някой от раните й още не бяха зараснали и Неса разчиташе на водата - най-силният й съюзник. Огледа се - нямаше никой наоколо. Големи дървета скриваха това малко парче вода, правейки го невидимо за хората. Неса се усмихна. Свали дрехите си и се потопи в магическата вода. В това езеро имаше нещо специално - то лекуваше рани и болести, но за всички в градът, езерото беше само мит. Неса се усмихна, когато водата покри тялото й и се отпусна на повърхността. Заплува бързо като риба. Това беше нейно специално място и елфидата искаше това да остане така. След около 2 часа излезе от водата. Подсуши се и се облече. После се върна по същия път и отново през прозореца се прибра в стаята си. Легна в леглото. Дрехите й бяха леко влажни, а косата й падаше върху лицето като завеса. Неса се отпусна и почти веднага заспа. Сънува върколаци и един елф - Лукъс. Отново преживя битката, която я промени толкова. Събуди се потна и с писък. "Да умра в съня си..от мъртвец...какво ли не е наред в картинката?" Момичето погледна през прозореца - вече бе нощ! "Не! О, проклятие!" Неса беше изтървала един особено ценен ден. Бързо си припомни коя дата е днес и се ококори. Елфидата наум прокле лошата си памет.
- Къде ми е умът, по дяволите! Утре имам рожден ден! - Едва когато млъкна осъзна, че е изкрещяла всичко това. Запуши устата си с ръка, сякаш за да не каже още нещо и се строполи на леглото. "Аз съм такъв тъпак..." Момичето остана така доста дълго време....

Subject: Re: Домът на Лаулра 4/1/2012, 19:38

През целият ден Лаулра седеше на дивана и четеше книгата си посла само 3 часа. Те и бяха достатъчни. Тя усети че някой бе буден. Но не знаеше и не и пукаше особено дали е Неса или Лиз. Тя все още не бе свършила книгата си и реши да не спира да я чете. Томас , Вайлът и Девън одавна не бяха казвали нищо нито пък бяха изказвали мнение. Което по принцип обичаха да правят. - Хей, Момчета? - тя тихо попита без да отлепя очи от книгата си. - Защо мълчите? - тя говореше тихо и спокойно. СЛед няколко секунди Томас се преобрази във човешката си форма и седна до нея. извади едно от сърцата който беше съхранил по рано и го подаде на лаулра. В този миг очите и спряха да ровят из книгата и се взряха в кървящото сърце. Тя отдръпна едната си ръка от книгата и с рязко движение грабна сърцето. Томас не бе мигнал и тя вче го беше излапала. Вайлът и Девн също се преобразиха и тримата разкъсаха другото сърце. Томас бе искючително загрижен за Лаулра, а нещо се случваше с нея.
- ДОбре ли си Лили - Вайлът нежно и загрижено я попита докосвайки рамото й. Тя придоби тъжна гримаса сякаш си спомняше нещо ужасно.
-Д-да добре съм.- бързо и тихо отговори тя.
-Нешо се промени. - Тъжно каза Деван.
-Знам. - отговори му тя - но не мога да направя нищо по въпроса! - тя леко повиши тон ,стана и се закрачи към стълбището. Спря точно пред него. Обърна главата си към тях. Очите и гледаха на доло и сякаш сълзи щаха да започнат да се стичат от лицето и секи момент. Кадифените й сивкави коси падаха отстрани на лицето й се приземява нежно по рамената и като водопади от прах. Изглеждаше като самата тъга в този момент. А не беше ли? Падналите Ангели испитваха тъгата и макар и не толкова голяма. Те бяха нейни приятели , грижиха се за нея.
-Не си сама Лили - Вайлът отново я нарече на галено ,само той и викаше така тъй като не го беше страх да го каже. -Ние сме тук. -Той отиде при нея и уви рацете си около раменете й. Деван последва примера на Вайлът и също я прегърна. Сълзи потекоха от очите и тя се притисна в момчетата. приличаше на малко дете изгубило играчката си. Но защо Томас не утиваше при Лаулра. Тя задваше този вапрос на ум стотици пъти. Тя имаше нужда от него. Но не искаше да си признае. Тя вдигна глава и го погледна в очите. От тях се стичаха почти невидими капчици сълзи. Но тя ги видя. Той разпери крилете си и отлетя през прозореца. Томас бе най-отдалечен от Лаулра. Тя бе много по близка със Вайлът и Деван. Томас имаше белег на кръста от върколак. Получен при опит да защити Лаулра. Той найстина я обичаше. Но явно тя не го разбираше. Той летеше над облаците приземи се пред моста и одари със всичка сила земята.
Лаулра все още бе в прегръдката на Вайлът и Деван. -Благодаря ви момчета. И Вайлът Никакво Лили Пред осаналите. ИНаче....- тя посочи как прерязва връта си с нокът и на Вайлът му стана ясно. Тя се качи в стаята си избърса лицето си сложи маската на лицето си, завърза едно от наметалата си за врата и прибра нови 10 метални игрли в кожиното кланце около кракът й. Слезе доло и отново седна на дивана и отвори книгата си.

Subject: Re: Домът на Лаулра 4/1/2012, 20:21

Лиз отвори тихо входната врата. Не знаеше дали Лаулра е заспала и не искаше да я буди ако е така. Тя влезе и завари вампирката да чете книгата си.
- Е, очевидно ще тръгваме след 2 дни - Лиз въздъхна. Тя седна на дивана до Лаулра, като преди това закачи робата си на закачалката. - Имаш ли нещо против ако взема някои билки от тук? Очевидно в това градче няма от къде да ги купя, а съм почти сигурна, че ще ни трябват.... С Неса наоколо... - Лиз изглеждаше уморена. И беше уморена. Надяваше се да не срещне Винсент.

Subject: Re: Домът на Лаулра 4/1/2012, 20:28

-Не няма проблем вземи каквото искаш. - каза Лаулра без да обръща огромно внимание - С какво ще патуваме до Елвъри? И каквп по - точно или е по добре да кажа защо основно....каква е основната причина да идем до там? Ако не е проблем да попитам. - ЛАулра Отдели погледа си от тази кой знае колко интересна книга и го насочи към Лиз. Която иглезжадеше леко уморена. " може би е ходила до "Сребърната игла " ... робата и изглежда чисто нова" помисли си Лаулра когато погледна Робата закъчена на закачалките.

Subject: Re: Домът на Лаулра 4/1/2012, 20:51

- Не ти ли показах по-рано билетите, които взех за една яхта? - Лиз беше учудена - Мисля, че го направих.... - тя стана и отиде до кухнята, отваряйки отново онзи шкаф със билките. Все няколко пакетчета и разрови из другите шкафове в голямата кухня. Намери каквото й трябваше и го прибра в една пътна чанта.
- Това трябва да свърши работа. - тя въздъхна - Сега трябва да ходим да взимаме и храна на Неса. Нали е елф, не яде месо, няма да стане с лов... Няма да имаме осигурена друга храна освен вечеря на яхатата, Нес ще изгладнее. А, забравих, на нея няма да й трябва допълнителна енергия и Елвъри. Та нали е елф.... - Лиз излезе от кухнята. - Имам нужда от малко сън. Качвам се горе, ще се видим довечера. -- тя каза на Лаулра и мудно се заизкачва по стъпалата.....

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 09:42

Неса отвори очи. От около час седеше на леглото си и се опитваше да се съсредоточи. Упражняваше промяната си, но нещо не й се получаваше. Тя започна да се ядосва на себе си. Изведнъж се усети защо нищо не й се получаваше. Момичето не бе яло от повече от седмица и сега нямаше достатъчно енергия. Коремът й започна яростно да се бунтува, когато Неса усети липсата на храна. Тя тихо стана и безшумно слезе долу. Лаулра още беше там, но Лиз я нямаше. На закачалката Неса видя една чисто нова роба "Значи е отскочила до Сребърната Игла. Бързо е приключила." Неса се отправи към кухнята. Естествено там храна нямаше. Само билки, който Неса знаеше, че не беше препоръчително да яде. Стигаха й глупостите тези дни. Тя въздъхна и се настани на дивана до Лаулра. Липсата на енергия я подлудяваше. Тя постоя малко така, без да помръдне и без да каже нищо. Ако някой влезнеше сега, можеше да каже, че Неса я няма. По едно време обаче коремът на елфидата отново се обади. Неса скочи като полудяла.
- Ъм...Лаулра? Аз...ами...излизам за малко....ии...ъм...ще се върна скоро...надявам се.. - с тези думи Неса изхвърча през вратата и се запъти към Сладкарницата, но на половината път се спря."Наистина ли съм чак толкова гладна?" тя се замисли. "Ако не мисля за храна, едва ли ще огладнея скоро" . Неса въздъхна и се прибра обратно в къщата. Затвори вратата зад себе си и погледна Лаулра - Знаеш ли какво? Забрави...не ми се излиза...оставам си тук. - след което отново се върна в стаята си. Седна на леглото и се опита да се съсредоточи. Усети, че главата й пари и се усмихна. Явно щеше да успее. Отвори очи.....и почти не припадна. Тъй като беше използвала твърде много енергия, косата й беше придобила.....цветовете на дъгата. Неса отново въздъхна "Това вече е прекалено" .. тя затвори очи и отново усети парене в главата. След малко косата й си беше нормална. Неса се усмихна. "Доообре...това определено ме затруднява много...сега .... дали ще мога да се променя...?" Легна в леглото. Чак сега наистина усети колко е изтощена. Затвори очи и отново заспа. Последната й мисъл се състоеше от един въпрос "Какво ли ще стане сега?"

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 10:48

Лиз се събуди от дрямката си. Слънцето залязваше. "Точно навреме" - помисли си Лиз. Винаги се събуждаше по залез. Чувстваше се по-добре. Главоболието й от срещата с Винсент си бе отишло. Тя се прозя. "Очевидно ще скучаем до утре...." Вампирката слезе долу и завари Лаулра.
- Тази книга май ти харесва, а? - тя каза, разглеждайки рафтовете с другите книги. - Историята на елфите от 1680? Ти сериозно ли? - тя се усмихна - Чела ли си това изобщо? - Лиз заразгръща страниците докато в един момент нещо не падна на земята. Елизабет погледна към земята любопитно. Беше някакъв стар овехтял плик. Очевидно някакво писмо. Тя понечи да го вдигне....

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 12:00

-Не знам просто я чета интересна е от десетобоината система 3. И не дори не съм преглеждала книгите. - Тя чу падането на писмото и скочи от дивана с невъобразима скорост. Точно преди Лиз да го докосне и вдигне Лаулра го исплъзна от пода и го притисна към себе си. След това разко го отдръпна и го погледна. " Какво е това " каза си Лаулра. И защо бе рейгирала така остро, книгата която четеше бе разпиляна на земята. Тя отвори писмото но не посмя да извади листът. След това се обърна към Лиз и й подаде писмото. Тя искаше Лиз да го отвори.

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 18:12

Лиз учудено погледна Лаулра. Начина, по който беше реагирала.... Елизабет никога не би очаквала нещо такова. Може би беше нещо важно? Тя погледна Лаулра. Дали я беше страх да погледне вътре? Все пак Лиз все писмото от Лаулра и извади листа вътре. Той имаше някакъв особен аромат. Тежък и сладък, като опиум. Момичето разгъна листа. Почерка вътре беше красив и изискан, но листа приличаше на откъсната страница от..... дневник? Лиз примигна няколко пъти и започна да чете.
- Притеснението започва да ме задушава с всеки час. Лили я няма и скъпата ми съпруга - майка й отказва да спи или да се храни или да губи време в каквото и да е било друго освен да я търси, докато не я намери.... - Елизабет изричаше написаните думи на глас. - Не знам как и къде ще я търся, но трябва да направя всичко по силите си. Сигурно е уплашена....... Обичам я толкова много, не знам..... - Лиз четеше всяка дума бавно и отчетливо, докато не спря до тук. - Останалата част от страницата е откъсната... - тя погледна отново към Лаулра

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 18:24

-Да откъсната е . -Лаулра тихо и бавно каза едвам помръдвайки устните си. Деван и Вайлът веднага застанаха до нея, а Вайлът я хвана за рамената за да не падне. -ДОбре ли аи? - попита я той нежно
-Добре съм. Нищо ми няма - отговори тя и взе листът от рацете на Лиз. Бавно. Отвори го и набързо го прочете на ново.
-Лили? - Вайлът отново я попита бе исключително загружен за нея.
Тя згъна писмото и благодари на Лиз. Малки цребристи капчици с розов отенък започнаха да се стичат от лицето на Лаулра. Тя плачеше. Родителите й лисваха. И то много. Но това беше нямаше как да ги върне. Те са мъртви. Но с тях са умрели и много неразкрити мистерий и таини, който Лаулра бе решена да разбере. тя згъна писмото на 8 и го пъхна в джоба си. Погледна Лиз и сложи маската си. Не бе я слагала от известно време. юно сега имаше причина.
-Утре ли тръгваме? - Рязко попита тя.

» Домът на билките
» Домът на еднорозите
» Допълнителни герои
» Лаулра Кримбланд-Хост Блекхард
» Трезор №13 - Лаулра Кримбланд-Хост Блекхард