Домът на Лаулра

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 18:55

Лиз бе изненадана колко са загрижени ангелите за нея. Тя самата дори не трепна. С времето тя бе станала почти безчувствена.
- Да, утре по изгрев слънце. - момичето отговори - По-добре си събери нещата днес. - тя каза и седна пак на дивана.зачете се в дебелата книга, просто защото нямаше какво друго да прави. Мислеше да иде до сладкарницата заради Неса или нещо такова, но дори и да го направеше, нямаше да е сега. Очевидно не бе единствената, която не познаваше родителите си добре.... е, в случая на Лиз, даже никак. Тя се заслуша в дъха на Лаулра, той очевидно бе малко по-учестен.....

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 20:45

Неса сънуваше пай. Немски Пай. Събуди се с още по-къркорещ корем. Стана от леглото твърде бързо и загуби ориентация. Удари се във вратата и падна на пода. След известно време стана и продължи надолу. Слезе по стълбите олюлявайки се.
- Добро утро! Аз....отивам да ям....ще се върна...скоро.... - Неса говореше накъсано заради глада. Запъти се към вратата. Отвори и с полу-усмивка поздрави деня. Запъти се към сладкарницата, колкото бързо можеше....

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 21:08

Неса отвори вратата и влезе в къщата с огромна усмивка на лицето.
- Здравейте! Нося пай....някой иска ли? - и без да чака отговор, момичето седна и разопакова единия пай. Започна да си хапва и докато се усети го беше преполовила. Усмихна се леко. - Не предполагах че ще съм чак толкова гладна. - Тя отново погледна Лиз и Лаулра - а вие ще хапнете ли....или не? - тя усети че е малко груба, но гладът я правеше някак си...по-свирепа...елфидата отново погледна пая и след 10 минути вече нямаше и помен от него...

Subject: Re: Домът на Лаулра 5/1/2012, 21:57

Лаулра не обърна особено много внимание на Неса. Въпреки че се държеше хипер страно. Тя се успокои и отиде отново до дивана. Взе книгата от земята и започна да я разгръща. Когато мина през всяка страница се спря на корицата...където едното крайче бе отлепено. Един нож долетя от кухнята и тя отлепи хартиятата където имаше прегънат лист. Тя внимателно го искара и го разгърна. " Скъпа Лили ако четеш това аз и баща ти сигурно сме мъртви. Мила моя Лаулра ние много те обичаме. Не позволявай на никого и нищо да преклони душата и сърцето ти. Скъпа, има много неща който не знаеш и трябва да разбереш. Знаем ,че не си мъртва. Знам че си някъде там. Дано да си добре. 3 гдини след твоето изчезване аз и баща ти заминахме да те търсим и в другите градове. Но те нямаше никаде. НИкой не бе чувал нищо за теб. Загубихме всякъква надежда. Прибрахме се обратно и записахме вси1ко кето трябва да знаеш за нас за Томас,Вайлът,Деван за Елвъри ...най-вече за себе си, и защо сълзите ти за алени. Помниш ли когато докато беше малко те водехме на онзи мост. Ти мразеше гълабите и другите птици, но винаги хранеше и милваше черните гарвани. Винаги си имала някаква връзка с тях. Скоро ще откриеш каква. Ако до сега не си я открила. Помни, ние винаги сме до теб. Има тайни които трябва да разбереш и които може да бъдат много шокиращи за теб........" - Лаулра четеше с особен интерес и тъга. Вайлът седеше до нея на дивана и се притискаше към възглавницата сякъш опитвайки да се скрие. Деван седеше на фотьоила и бе опрял глава на ръцете си. "....Скъпа, Лаулра книгите ще са твойте следи, разчитай на вятъра и на гарваните. Не знаем каде си миличка ..." - Лаулра спря за секуда и продължи на глас.
-Но знай , че много те обичаме. Елвъри е пълен с тайни. Внимавай! С обич Мама и Татко. - Тя откъсна очи от листа и погледна Деван и Вайлът. - Е, имете ли нещо да ми казвате? - тя тихо и тъжно върна погледа си върху листа.
- Ще разбереш като му дойде времето, не се притеснявай ние сме до теб - Вайлът прегърна Лаулра а тя се отпусна върху гърдите му. Тя не бе спала вече 2 дни. Алените сълзи от очите и започнаха да спират да текът, а Лаулра заспа. Деван стана от футьоила отиде до дивана и вдигна краката на Лаулра така че да й е по-удобно. Погледна Лиз и й каза:
-Виж, всичко което става с нея е прекалено сложно за разбиране, няма да те съдя ако не разбереш, но тя не е просто обикновен вампир виждала ли си кървави сълзи от нищото до сега. А гарваните на моста когато вие с тази Елфида дойдохте. Не я напрягай. Тя прави най-доброто от себе си , за да говори нормално с вас и да се държи така, да говори...да да говори..тя никога не говори дори с нас. А от както е с вас както виждаш се опитва да го прави. Трудно й е. - Деван гледаше Лиз с надежда в очите си. Вайлът бе обърнал поглед към тях:
-Моля ви по - тихо ако може. - попита той очтиво.
[left]

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 15:39

- Не се безпокой. Не я съдя за нищо. - Лиз каза тихо - Ясно ми е, че тя не е от най-общителните вампири. И ми е още по-ясно какво е да си без родители. - Елизабет затвори книгата си и стана от дивана - Няма да я притискам, колкото и да не ми вярваш, но я разбирам идеално. - вампирката се чувстваше много подценена. "Изглежда никой тук не разбира, че след... колко станаха.... 536 години живот съм способна да осъзная повече от колкото си представят..." - мислеше си тя.
- Така и така няма какво да правя, ще спя до края на дена, не ме търсете. - Лиз каза. Знаеше, че вероятно няма да може да заспи, но въпреки това се качи в стаята си и се настани в леглото. Последната й мисъл бе за това как ще се оправят в Елвъри...

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 17:53

Неса проследи Лиз, докато вампирката се качваше по стълбите. После елфидата въздъхна и се отпусна в дивана.
- Оставяте ме сама, а? ... Е...както и да е.. - след като постоя малко, Неса се изправи и се отправи към стаята си. Вече беше обед и на момичето не й оставаше много време. Тя се отпусна на леглото си. Полежа малко и се изправи в седнало положение. "Ще се поупражнявам малко..." Започна с медитация. Седна в поза "Лотос", затоври очи и изпразни ума си. Усети лек вятър през косите си. Бавно и много спокойно отвори очи...за да открие, че се намира на около половин метър от леглото си! "Левитация" помисли си момичето. Тя продължи да медитира, съсредоточавайки се все повече и повече. Мислише само за Елвъри и за това, което може би я чака там. Но след миг мислите й смениха посоката си и пред момичето изникнаха образите на родителите й. Тя сбръчка чело. Очите й още бяха затворени. Спомените й вече летяха със скоростта на светлината пред Неса и тя усещаше, че губи концентрация. Съсредоточи се още повече. Наблегна на спомените с родителите си. След малко усети, че в стаята е много по-светло отколкото трябва да е. А пред прозорците имаше черни пердета! Неса колебливо отвори очи и ахна. Вече почти докосваше тавана, а от нея струеше странна светлина. Беше в небеснмо син цвят и се лееше из цялата стая. "Ето на това му се казва напредък..а преди месец едва левитирах..." момичето се усмихна на себе си...и в този момент всичко тръгна наопаки. Спомените на Неса отново започнаха да бягат през съзнанието на елфидата. Тя усещаше как се спуска надолу. Усещаше и намаляването на светлината. След малко вече се намираше на леглото си. Косата й беше разрошена, а очите й бяха някак си....изпразнени. Неса усети празнина. Невероятна празнина, дълбоко в себе си. Като огромна черна дупка, която растеше и поглъщаше всичко по пътя си. Момичето започна да губи ориентация. Стана, олюлявайки се. Сякаш беше в транс, Неса се добра до вратата. Някак си успя да я отвори и да направи няколко крачки до стълбите. Но още на първата стълба всичко й причерня. Елфидата падна и започна да се търкаля по стълбите. Усещаше всичко, но просто не можеше да помръдне. Чувстваше се като кукла на конци. Прескочи последните три стълби и се приземи на пода. Ударът й изкара въздуха, но Неса продължаваше да се тръркаля с бясна скорост. Спря се в стената. Усети, че удря главата си в нещо. Падна на пода. Лакътят й се заби в ребрата, а кракът й беше извит под странен ъгъл....счупен. В този момент всичко й причерня пред очите и Неса изгуби съзнание...

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 18:08

-Охх...това момиче непрекъснато се пребива, не й ли омръзва. - Деван тихо каза и отиде до тялото на Неса. Провери краката и ръцете й. Кракът и беше здравата натъртен , и бе на косъм от счупване. ой я вдигна и я сложи на дивана като придърпа една тъборетка. -Ако не престане ще се наложи да я строша цялата за да спре.- Девън отиде до кухнята и направи на бързо един компрес и го уви около кракът й.
-Аз мисля че е сладко - каза Вайлът с известно раздразнение.- Хей Деван донеси ми чаша вода.
-кухнята е ейтам. -посочи Деван ,поставяйки възглавница зад главата на Неса.
-Амм ехоо..идот в момента съм използван за възглавница от някой на който не бих искал да разваля съня. - каза много раздразнено Вайлът
-ДОбре де добре. - Деван стана и отиде до кухнята взе 2 чаши с вода и ги занесе в хола. Едната даде на Вайлът който набързо я пресуши,а другата рязко плисна върху Неса.

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 19:48

Неса усети студената вода в лицето си и отвори очи. Огледа се - беше в хола. Деван стоеше срещу нея. Неса опипа главата си - имаше кръв.
- Охх...това вече беше прекалено...дори и за мен.. - тя погледна Деван. Лека усмивка се появи на лицето й. - Ти...ти ли ме донесе до тук? - Момичето се опита да се изправи, но кракът я заболя и тя стисна зъби. Огледа го. - Както и очаквах - въздъхна Неса, щом болката понамаля. - Счупен е... в коляното..и е подут! - Неса отново стисна зъби. След около 1 минута вече се беше изправила и куцаше нагоре към стаята си. Сълзите заплашваха да издадат скритата болка на Неса, но тя не се спря и продължи. Спря се на първата стълба и погледна нагоре. "Е...от тук си изглежда страшничко..." . Тя стъпи на първата стълба...очите й бяха все така лишени от емоция...все така празни...

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 20:00

-Я се спри - извика Деван - Сушай какво стига си се правила на силна и безчувствена и си седни на газа. Умръзна ми вече само да се пребиваш и ппосле да се правиш на силна. Какво се опитваш да докажеш. - Деван отиде до нея и я вхана през кръста вдигна я на рамо и я стовари на Футьоила. Махна компреса и сложи нов.
-Ам Деван - попита миличко Вайлът запушвайкли ушите на Лаулра. - Стига си крещял! - извика се той. - а то госпожичке си седни на задника. - Боже Деван и Вайлът бяха много изнервени.

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 20:11

Неса въздъхна.
- Виж...съжалявам, че съм ти създала проблеми...благодаря ти за това, че ме събуди...и за това че ти пука за мен... - Неса преглътна преди да продължи - ... но точно сега не можеш да направиш нищо повече, тъй че просто ме остави да се дотъртя до стаята си и да се оправям по моя си начин. Не мога вечно да разчитам на другите...а и не съм очаквала, нито искала помощта ти, Деван! Тъй че просто се отдръпни, става ли? - Неса го дари с най-добрата си усмивка - празна като електрическа крушка, но също толкова блестяща. След това се изправи и отново се запъти към стаята си. Вече дори не й пукаше какво ще й се случи...беше прекалила. Беше се изложила тотално и се беше държала като дете. На всичкото отгоре накрая се държа гадно с Деван. "Ох...списъкът с глупостите е просто безкраен..трябва да се стегна...и да се извиня на Деван...по-късно.." . С тези мисли Неса изкачи бавно стълбите и влезе в стаята си. Отвори една отвара "Тази ми е последна..наистина трябва да се стегна...проклятие!" Бързо изпи съдържанието на шишенцето и легла на леглото "До час-два ще съм добре...а после...е...ще говоря по-малко и ще си държа очите отворени не на 4, а на 44!" Неса се завъртя в леглото и се унесе в мисли и съвети към самата себе си, как да бъде по-добра и по....не създаваща проблеми...въздъхна... трябваше да порасне и да се хване в ръце, но просто не й се получаваше...."Но от днес...всичко ще се промени..."...

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 20:32

- Офф, омръзна ми да се оправя - каза Деван и седна на Таборетката. -Гладен съм - ИЗмънка той и направи сранна физиономия. След това стана отвори хладилник и завари само едно парче пържола. -Стига бе само това - Деван бе като шибнат с чук.
-Радвай се приятелю,аз се наядох - тогава Вайлът се подсмихна и се засмя леко, стана ясно че той е опразнил хладилника. Хаха. ЛАулра леко се размърда и двамата застанах на място като статуи. Тя се прозя и стисна Вайлът през кръста сякаш бе плюшена играчка. Може да не ви се вярва но тя ообожаваше плюшени играчки. Двамата ангели въздъхнаха а Вайлът си пое голяма глътка въздох. Поглали с ръка косата й и махна един от кичурите от лицето й и бялата и кожа се откри.

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 21:10

Лиз усети повей на хладен вятър върху лицето си. Слънцето се скриваше зад хоризонта, пръскайки червени лъчи по небето и оцветявайки облаците в алено. Елизабет отвори очи и погледна през отворения прозорец, чиито завеси се вееха настрани от вятъра. Момичето вдиша хладния въздух и се изправи. Подпря ръце на рамката на прозореца и за миг се загледа в небето. След дългите горещи дни хладната нощ беше като кубче лед в топла напитка. Лиз въздъхна и излезе от стаята си. Слезе по стълбите и видя двамата паднали ангели и Лаулра, която още спеше.
- Не знам дали трябва да я будя.... но аз излизам из града, може би за малко храна. По пътя няма да имаме достъп до такава. - тя каза на Вайлът. - Въздухът е прекрасен, може и да й се отрази добре, Оставям решението на теб.

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 21:18

- Добре, хеййй вземи ми Кеекс - Вайлът повиши леко тон на Лиз с весел глас.
-Какво ще правим, да я сабудим ли?
-Добре , но не сега след малко искам да погледам личицето й още малко. - Вайлът се усмихна и погали Бузката й.
-Добре - каза Деван , стана и обиколи два пъти стаята. Беше толкова отегчен че няма на къде.

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 21:27

Неса отвори очи. Изправи се и погледна навън. Слънцето вече залязваше. "Мамка му!" Неса скочи от леглото и със скоростта на светлината прелетя стълбите. Прескочи последните три стълби и продължи към хола. Седна на масат и набързо излапа и другия пай. Погледна Деван. ПОкашля се, за да привлече вниманието му.
- Хей, Деван! Аз...ъм...съжалявам, за дето се държах така с теб преди...просто...незнам како ми стана... - Неса усети че леко се изчервява и прокле себе си наум. После се облече и се приближи до Лаулра. Побутна я леко, опитвайки се да я събуди по най-деликатния начин.
- Хей..Хей Лаулра! .. Събуди се...

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 21:39

-Остави на мен - Каза тихо Вайлът , след това хвана Лаулра и я исправи да седне така че да е подпряна на гърдите му. Той леко сряза китката си колко да поткът 2-3 капки кръв и я допря до носът й. Лаулра рязко отвори очи и се вкопчи в китката му.
-Хеййй... Защо толкова малко, не е честно не можеше ли да се порежеш малко по дълбоко? - Лаулра почна леко да мрънка и да прави физиономий на Вайлът. След това хвана китката му и я сряза като се засмука алчно. Девън започна да се смее истерично, като видя смешната физиономия на Вайлът. - Така е много по-добре мерси... Вайлът.- Лаулра стана и се усмихна на Неса а струйка кръв се спусна от устната й. Тя бързо я облиза и се усмихна отново. Вайлът само държеше раката си и гледаше тъжно. И смешно едовременно.
-Сажелявам Вайлът не беше нарочно ти сам си го испроси. - Лаулра превърза китката му и го целуна по челото. - Кажи Неса какво има?

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 22:38

Лиз се объна рязко, след като се бе разгледала през прозореца.
- Кхъм.. - тя се прокашля - Всъщност Лаулра, аз исках да те поканя из града. Може да намерим нощна плячка, би било хубаво, тъй като докато пътуваме няма дамаме достъп до храна, а ако не друго, въздухът е прекрасен тази вечер. - тя обясни - Може да ти се отрази добре. Както и на мен... - Елизабет погледна Неса, която очевидно нямаше какво да каже. Тя отново премести погледа си върху Лаулра, очаквайки отговор.....

Subject: Re: Домът на Лаулра 6/1/2012, 22:58

-Не не съм гладна, хапнах достатъчно, благодаря за поканата все пак. - Лаулра седна отново на дивана до Вайлът - А ти Неса защо искаше да ме събудиш? Какво има? - Лаулра гледаше Неса в очите, чудеше се какво ще каже този път и за какво ли пък и е тя. До сега не е искала нищо от нея или ... все едно . Тя просто чакаше, за да разбере какво щеше да каже младата непохватна елфида.

Subject: Re: Домът на Лаулра 7/1/2012, 07:11

-Ами..имам малко работа...на пристанището...искам да кажа...трябва да уредя нещо...и..ъм...ще дойдеш ли с мен? Определено не искам да ходя там сама...сега.. - Неса се запъваше...досега не й се беше налагало да моли някой да дойде с нея където и да е било. Елфидата премести погледас и върху Лиз и се усмихна. - Лиз...ти..ъм..ще дойдеш ли и ти... - Неса просто стоеше там и чакаше отговорите на момичетата. Разбира се, ако откажеха тя можеше да диде и сама...но просто искаше да се сближи с другите...да започне...на чисто...

Subject: Re: Домът на Лаулра 7/1/2012, 11:57

Лаулра не смяташе че идеята е лоша, пък и нали искаше да подиша малко чист въздух. Разходката до пристанищетот бе идеална за тази цел.
-Добре.- каз бързо тя и се изправи, погледна към Лиз и изчака нейният отговор. " Лол Неса се държи различно" помисли си Лаулра, мозакът и бе пълен със всякакви щуротии, глупости, математика , книги, писма, тайни всичко. Бе много досадно. Тя просто растръска леко главата си , а сивите и коси като пушак се тръна леко във въздуха.

Subject: Re: Домът на Лаулра 7/1/2012, 18:23

Лиз се колебаеше за идеята с пристанището. И то заради Винсент. Две срещи с него за един ден не бяха най=приятното нещо за Лиз, но тя искаше да излезе из града, а обожаваше да е край океана. Какво пък токова - помисли си тя.
- Добре тогава, нека да е пристанището. - тя се усмихна мило - Още по-добре. Ще видите с какво ще пътуваме. Мисля, че ще ви хареса... - Самата Лиз бе доволна от факта, че ще пътува с хубава и най-вече бърза яхта. Не искаше да се бави по пътя до Елвъри. Тя отвори вратата и направи път на другите момичета. Погледна към крилатите приятели на Лаулра, чудейки се дали и те ще дойдат....

Subject: Re: Домът на Лаулра 8/1/2012, 07:49

Неса се усмихна на Лиз.
- Е...тогава да вървим - тя мина първа през вратата. Обръна се към ангелите и отново се усмихна. - Ей, момчета..вий ще дойдете ли или ще пазите къщата? - тя леко се подсмихна и с бавна крачка се запъти към прищанището...предстоеше и среща с двама стари приятели "Ако мога да нарека Жан-Клод приятел..." Неса тихичко въздъхна...очакваше я една малка игра на...хмм...котка и мишка? .. Единствената причина момичето да отива на пристанището беше Силвирейн. Елфидата направи няколко крачки и се обърна към другите...

Subject: Re: Домът на Лаулра 10/1/2012, 13:13

-Идваме разбира се накъде без нас - каза весело Вайлът ...А деван само исправи тялото си разтвори крилете си и за секунда се превърна в красива и изяшна катранено черна птица и червни очи. Кацна на рамото на Лаулра а след него и Вайлът скри белите си криле превърна се в уникална птица и се настъни до Деван.
-Някой да знае каде е Томас? - Попита Лаулра с тъжна нотка в гласът си. Тя държеше на него и се нождаеше от него а точно в този момент него го нямаше. Една прекрасна разходка би се отразила добре. Нещо в Лаулра се промени. Какво? Кой знае? Стори и се добра идея да идат на пристанището там имаше много хора и можеше да се запознае с някой от приятелите на Лиз и Неса. Въпреки , че само си го помисли след това ..леко се стресна от себе си. Тя излезе от вратата след Неса и погледна Лиз в очакване.

Subject: Re: Домът на Лаулра 10/1/2012, 16:35

Лиз последва момичетата и излезе на улицата.
- Ъм..... това нещо не се ли заключва? - тя попита Лаулра. Обиконвено в градовете хората заключваха домовете си. Тя не намираше особен смисъл в ключалките, тъй като опитните крадци нямаха проблеми с рабиването им, или още повече разбиването на вратата, но хората очевидно го намираха. Лиз се усмихна... Защо ли изобщо попита, така и така Лаулра вероятно мислеше като нея.
- Няма значение.... Хайде, да вървим. - тя се усмихна и вдиша дълбоко, след което тръгна към пристанището с бодра крачка.
(Момичета, пишете направо в темата " Кея до градчето" ^^)

Subject: Re: Домът на Лаулра 14/1/2012, 21:45

Неса отвори вратата тихо, сякаш се боеше да не събуди някой. Силви леко се усмихна и двамата влязоха вътре.
- Е..това е местенцето...не е зле, а? - Неса шеговито побутна Силвирейн, който се засмя и започна да я гъделичка. След минута момчето я повали на дивана. Елфидата се смееше и молеше Силви да спре. След малко и двамата лежаха на дивана, дишайки тежко. Лицата им бяха червени. Силви спря да се смее и погледна Неса в очите. После стана и й помогна да се изправи. Все още се тресеше леко от смях.
- Знаеш ли, Нес...радвам се че спря с това държание на кея...не ти отива да си чак толкова...възпитана..приличаше на баба ми... - Силви отново се засмя и след малко получи възглавница в лицето.
- Ах ти...- Неса също се смееше, но после се сети за какво наистина бяха тук. - Хайде..да побързаме...имам нужда от помощта ти... - двамата се качиха в стаята на Неса. Тя набързо обясни на елфът какво има в стаята и какво смята да вземе.
-Уау, Нес...да не мислиш да се местиш в Елвъри за постоянно? Половината неща няма да ти трябват. - Той извади дрехите на момичето, част от оръжията и няколко отвари. Грижливо ги сгъна и подреди. През това време Неса стоеше на леглото и се усмихваше.
- Знаеш ли...не си се променил от последната ни среща, Силви...пак се държиш като по-голям брат и се грижиш за мен...благодаря ти...
- Всичко за моята принцеса... - Силви оправи нещата и се приближи до Неса. Леко я целуна по бузата и после седна до нея. - Хей Нес...наистина ли...уби Лукъс? - двамата вече бяха легнали. Умората бързо ги застигаше, но и двамата знаеха, че при най-малкия шум ще са на крака.
- Да...наиситна го убих...но не съжалявам, знаеш ли...Лукъс не заслужаваше живот...той беше жесток убиец...а и..аз просто се защитавах.. - Неса леко се усмихна..двамата се омълчаха и след малко заспаха. Неса беше прегърнала Силви през кръстта, а той бе сложил ръка под главата й...

Subject: Re: Домът на Лаулра 22/1/2012, 19:58

Лиз отвори вратата на къщата и влезе вътре с котешка стъпка, последвана от двамата вампира. Беше наистина късно и Лиз очакваше елфите да спят, затова пазеше тишина. Пръстите й се плъзнаха по дръжката на вратата и тя затвори, след което въздъхна. В къщата тя не се чустваше по-малко не намясто, но поне не беше единствена и вече го знаеше.
- Аз ще прекарам остатъка от нощта в стаята си... - Лиз каза тихо на Лаулра и Жан - Оставям ви сами, предполагам, че Лаулра може да иска помощ с багажа си. Или пък не. - Лиз разтри слепоочието си с пръсти - Ъх... Правете каквото искате. Ще се видим при изгрев. Приятна вечер - тя се качи по стълбите и влезе в стаята. Този град я уморяваше, беше напълно осезаемо. При Неса, обаче, очевидно беше напълно обратното. От както бяха тук тя се възстановяваше удивително бързо. Още една въздишка излезе от устата й и тя седна на рамката на прозореца. Въздухът беше хладен и тя реши да почисти оръжията си. Нямаше намерение да спи. Лиз все всичките си ножчета, стрели, лъка и меча си и един парцал, който напои с някаква златиста на цвят течност с тежък аромат. Започна бавно и методично да лъска върховете на стрелите, острието и дръжката на меча си, ножчетата.... След това взе друг парцал и го напои със друга течност, със малко по-блед цвят и по-лек мирис. Тя търкаше лъка с парцала, когато я удари вълна на умора.... Очевидно наистина трябваше да се махне от това място.... "Още само няколко часа" - помисли си тя.....

» Домът на билките
» Домът на еднорозите
» Допълнителни герои
» Лаулра Кримбланд-Хост Блекхард
» Трезор №13 - Лаулра Кримбланд-Хост Блекхард