Кея до градчето

Subject: Кея до градчето 4/1/2012, 19:06

Наричат го пристанище, но от него рядко отплава нещо повече от туристически или любителски яхти. Местенцето е приветливо и слънчево, точно обратното на пристанището до Елвъри

Subject: Re: Кея до градчето 4/1/2012, 19:55

Лиз пристигна на пристанището облечена в новата си роба и се запъти към една по-голяма яхта. Спря се отпред и въздъхна. След това се закачва по стъпалата, но един глас я спря и някой я хвана за китката.
- Това е частна яхта, госпожице. Не можете да се качвате. - Каза мъж с плътен и мек глас. Лиз ге обърна и се наведе така, че той да види лицето й под плътната качулка. - Лиз! - каза той почти без дъх от изненада - Не съм те виждал от толкова време! -Той я придърпа в прегръдка
- Разкарай се, Винсент. - Лиз го блъсна - Знаеш, че никога не сме били толкова близки, колкото ти се иска. - тя знаеше, че той е влюбен в нея от последния път когато се видяха. - Една битка заедно не е кой знае какво.
- Говориш така, но искаш да плаваш с моята яхта. Не мислиш ли, че ми дължиш поне малко приятелско отношение?
- Не ти дължа нищо, платих ти каквото е нужно. - тя се отскубна от него - Просто исках да се уверя, че ще плаваме без проблеми.
- Ще те чакам след 2 дни - той се ухили и я пусна. Лиз си тръгна с бърза крачка. Винаги е мразела начина по който Винсент се мисли за кой знае какво. Та той дори не знаеше коя е всъщност. Глупак.....

Subject: Re: Кея до градчето 10/1/2012, 16:43

След не дълго вървене момичетата пристигнаха на кея. ЛАулра се огледа леко отчаяно и се замисли на къде да тръгне не познаваше и сантиметур от това местенце... Дали Неса и Лиз... го познаваха достатъчно добре. ЛАулра се чувстваше леко притеснена ...но все пак на външен вид тя изглеждаше все така красива спокойна и хладнокръвна.
Деван и Вайлът все още седяха на рамото й...и чакаха някакви заповеди...или обичайните прищевки.

Subject: Re: Кея до градчето 10/1/2012, 16:49

Лиз се огледа наоколо и въздъхна при вида на яхтата, с която щяха да пътуват. Тогава Винсент излезе от нея. Лиз изстена в отчаяние. Надяваше се да не го види. Усети странните погледи на момичетата върху себе си и започна да обяснява.
- Това там - тя посочи с пръст - е яхтата ни. Никак не е лоша и е доста бърза.... А това, за съжаление - тя посочи Винсент - е собственикът й. По стечение на обстоятелствата нямах друг избор освен да избера тази яхта. Другите просто нямаше да ни вземат... Както и да е, този там е Винсент. Познавам го от преди няколко години. Така се случи, че се наложи да се бием срещу глутница върколаци рамо до рамо. От тогава той така и не ме остави на мира. - тя въздъхна отново.

Subject: Re: Кея до градчето 10/1/2012, 17:00

-Лол, хубав е..-боже Лаулра за пръв път казваше нещо подобно тя беше изумена и неописуемо изплашена от себе си. - така де не е чак толкова зле. Ятата изглежда страхотно, Колко рано ще тръгваме? И трябва да миним през някой магазини, а и Неса май иска да види някого...или поне така помня или ми се е сторило...не знам - каза забързано Лаулра. Нещо определено не беше наред със съзнанието й, а тя се вбесяваше от вътре поради тази причина. Тя направи 2 крачки напред и се завъртя спирайки се с лице към момичетата, Сивите и коси отново поетяха като дим и сякъш образуваха красива завеса около нея.

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 07:33

Неса се усмихна на момичетата. Вдиша въздуха на морето и усети, че съзнанието й се проясняваше. Момичето обходи с поглед кея. Търсеше един определен ...елф. След малко погледа й се спря. Усмивка озари лицето на младата елфида и тя радостно изтича напред. Спря се точно зад момчето. Вдиша дълбоко и издиша.
- Много време мина...Силвирейн - Неса се усмихна, когато момчето се обърна и очите му се разшириха от изненада. Миг по-късно Сливирейн се усмихна.
- Неса? Ти ли си това? - ефлидата кимна. Силвирейн продължи да се усмихва и изведнъж вдигна Неса и я завъртя. После я пусна и я прегърна. - Неса...мина толкова много време....защо не дойде по-рано? - Силвирейн пусна момичето. В този момент Неса чу зад себе си познат глас.
- А...ma petite ... какво правиш тук? - Неса се обърна и заби поглед в гърдите на Жан-Клод. Леко се намуси.
- Здравей и на теб...Жан-Клод. А ти какво правиш тук? - Неса се насили да не вдигне глава и да не погледне онези сини очи. Вампирът се засмя. Пищно и мелодично.
- Скъпа моя Неса...със Силвирейн ще пътуваме до Елвъри, разбира се - вампирът се усмихна, оголвайки острите си кучешки зъби.
- Елвъри ли? Че каква работа има вампир в Елвъри? - Неса се усмихна. Тя се обърна и погледна момичетата. - Както и да е...приятно ми беше да се видим, Жан-Клод...а сега ако ме извиниш... - Неса се обърна и се запъти обратно към Лаулра и Лиз. Усети стъпките на Жан-Клод и Силвирейн след себе си. "Проклет паразит...да си намери момичета сам!" мислеше си елфидата. Тя веднага разбра, че Жан си е набелязал едно от момичетата, но кое? Неса бързо стигна до другите и въздъхна.
- Добре...аз съм готова... - В този момент тя усети ръката на Жан върху рамото си. Той се усмихваше на момичетата.
- Здравейте, дами! Приятно ми е...името ми е Жан-Клод...- той пусна Неса и се запъти към Лаулра. Целуна ръката й. След това се върна при Силвирейн. Младият елф погледна Неса и се усмихна.
- Нес...не мислиш ли, че трябва да кажеш нещо? Да ги...предупредиш? - Момчето се взираше в лицето на елфидата, очаквайки отговор...
- А? О..да.. - Неса сякаш излезе от транс. Погледна Жан-Клод. Вампирът се усмихна на момичето. Едва сега елфидата разбра - той се беше ровичкал из ума й! Неса се вбеси...но после щеше да има достатъчно време да се разправя с него. Неса се обърна към момичетата. - Важен съвет относно безопастността - никога не гледайте Жан-Клод в очите. - Неса не шепнеше, защото знаеше, че вампирът ще я чуе. Той просто сви рамене и продължи да стой там, сякаш го нямаше. Изведнъж помръдна и Неса замалко да подскочи.
- Неса, Неса, Неса...не се ли научи, че няма смисъл да се бориш с мен? Все някога ще направиш грешка и тогава аз ще те чакам... - вампирът отново се усмихна. Неса отвърна на усмивката му, като в същия момент се усмихна и на елфът. Жан-Клод се върза на номера. Силвирейн - не!
- Силвирейн... - Неса се обърна към момчето. В гласа й се улавяше топлина. - Бъди така добър...и дръж дъртия си зъбатко на каишка...става ли? - Неса отново се усмиихна миличко. Силви се намръщи.
- Да ти приличам на стопанин на куче или нещо от сорта? - Момчето се засмя и сложи ръката си върху рамото на Неса... - А и...не мислиш ли, че трябва да представиш и мен на приятелките си...? - Силви се усмихна и погледна Неса развеселено.
- Ох...момчета... - Елфидата въздъхна с насмешка. - Момичета...а това е Силвирейн...за разлика от Жан, той не е опасен тъй че можете да си го гледате в очите кооолкото поискате. - завърши Неса с отегчение, а после изведнъж се засмя...

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 11:49

-Приятно ми е Жан-Клод...Силвирейн..Името ми е Лаулра. - Каза учтиво Лаулра оглеждайки добре двете мъжки фигури. Стараеше се да не гледа Жан в очите...но очите на Силвирейн и се сториха доста приветливи. Това е Лиз ...дъщерята на Дъртакула......- Лаулра бе в така да се каже хубаво настроение и реши да се пошегува въпреки че знаеше че после Лиз щеше да й чете конско. - Това са Деван и Вайлът Томас скоро ще пристигне. Те тримата са мойте паднали ангели и мой войни. - Тя взе двата гарвана в ръка и ги хвърли във въздуха. Двата гарвана отлетяха на високо и 5-те фигури загубиха гарваните от очи. Лаулра леко наведе глава и само устните и бяха в обсега на очите им. След малко две момчета пристигнаха и сложиха рацете си на двете рамена на Лаулра. - Вайлът...Деван...- тя посочи момчетата а те приятно се усмихнаха.

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 17:09

Лиз се усмихна на всяко от двете момчета, като се засмя при думите на Лаулра.
- Да, вярно, Дъртакула вече не е много на мода, нали така? - тя каза ведро. - Приятно ми е да се запознаем момчета. - тя се здрависа и с двамата - а нека попитам.... С какво ще пътувате до Елвъри? - Лиз искаше да знае дали и те са избрали същата яхта и най-вече дали се познават с Винсент. Това би било донякъде добре, защото вниманието му не би било насочено единствено към Лиз. Така щеше да си има допълнителна работа. Все пак той не би отказал на малко допълнителна печалба за нищо и никакъв превоз на няколко души.... Пристанището носеше на Лиз чувство за лекота. Може би защото бе свикнала да пътува, а точно от тук отпътуваха корабите... А някои не се и връщаха....

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 18:35

Неса погледна Жан-Клод в очите и миг по-късно отново заби поглед в земята. Премести поглед върху Силвирейн.
- И с какво ще пътувате до Елвъри? - Неса изгледа косо момчетата и се засмя. Отговорът на вампирът я изненада не малко.
- С яхта...онази яхта... - вампирът посочи яхтата на Винсент и се усмихна на Неса. - Скъпа моя, да не би да те изненадахме? Виждам, че не очакваше този отговор...да не би да имаме честта да пътуваме с теб и с тези прекрасни създания? - той се усмихна на вампирките. Погледна падналите ангели и ги поздрави с кимване на главата. После се обърна към Силви - Е, Силви... азмисля ли, че ще си изкараме приятно на борда....а ти?
- Напълно споделям мнението ти, драги Жан-Клод. - усмивката на Силви беше детска и много му отиваше. Неса се замисли от колко време не беше виждала тази усмивка. Ненадейно се усмихна. После се сети какво беше казал Жан и потрепера. Обърна се към него.
- Как така с тази яхта? Ние ще пътуваме със същата яхта... - Неса почти проплака последните думи. После усети, че Жан отново се опитва да се ровичка из ума й. Неса почувства силно привличане към вампира. Изведнъж обаче Силви си сложи ръка на рамото й. Тя се отръска и се усмихна ангелско на Жан. Той на своя страна й отвърна. Усмивката му беше...зашеметяваща.
- Почти те бях спипал, скъпа моя...-вампирът отново извади острите си кучешки зъби на показ.
- Почти не се брой...кръвопийско копеле... - Неса се усмихна отново. С Жан постоянно се закачаха и това си беше нормално за тях. Момичето се прикриваше добре, но отвътре се радваше, че ще пътува с двамата си приятели...

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 18:59

Лаулра бе впечатлена от това което Жан можеше да прави. И би искала да научи повече. Жан бе интересен човек...тоест вампир. Байлът и Деван ...не бяха много приветливо настроени към Жан след това испълнение... но все още нямаха никаква причина да се държът гадно.
-Е явно пътуването ще бъде.......доста интересно - С леко присвити очи и жадна усмивка каза Лаулра. БЕ зайнтригована от Жан но не по негова вина...не бе неговата сила или нещо беше просто тя. В този момент. Томас се появи от някъде и забеляза погледът на Лаулра насочен към Жан и Се раздразни но не показа нищо защотото работата му бе да я защитава а не да и създава проблеми. Томас я обичаше, но тя сама трябваше да реши дали ще му даде сърцето си или ще останат най-добри приятели както до сега. Както и със Вайлът ии Деван ...и Лиз и Неса.
-Томас..!! - Лаулра вълдушевено насочи погледа си към Томас и на лицето и се показа една голяма усмивка изпълнена със щастие. След няма и секунда... тя се хвърли на врата му и го прегърна. - Къде беше тревощих се за теб..и то много.
- Добре съм Милейди ..не се притеснявай. - Томас я пусна и целуна ръката й.
- Това е Силвирейн стар приятел на Неас..- тя учтиво представи младъят Елф....- А това е Жан-Клод - вампир.... клас........Аммм.... Жан... Ти си Вампир клас... кой..? - Лаулра погледна Жан във веждите преструвайки се че го гледа в очите...

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 20:04

Лиз се чустваше отчасти изолирана от разговора на другите. Не познаваше тези двамата, нито проявяваше инерес към който и да е от тях. Тя бе по-замислена над Винсент. Нима той ги познаваше? Е, въпрос на време беше да разбере. Тя се усмихна дяволито.
- Е, момчета, ще отпътуваме по изгреш. Имаме по-малко от осем часа. Ние с момичетата не носим багаж със нас, опасявам се, че ще трябва да се разделим за малко. - тя каза учтиво. - Предполагам, че и вие имате неща за събиране, или престоят ви няма да е така дълъг в Елвъри?
Лиз се замисли над това колко ще се наложи да останат там с момичетата.... и с момчетата. Вероятно щяха да се срещат в Елвъри. Или поне другите четирима....
- Виждам, че всичките ми пътници са се събрали - Винсент се появи внезапно в привидно добро настроение. - Дами.... - той целуна ръката на Неса, а после и на Лаулра - Аз съм Винсент, вашият капитан. Бих ли могъл да знам имената ви? - той се правеше на джентълмен. Донякъде беше такъв, но Лиз познаваше и една друга негова страна. - Вече се познаваме с момчетата, а още повече с Елизабет. - усмивката му бе ослепителна. - С нетърпение очаквам тръгването ни....

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 20:32

Жан-Клод погледна Лаулра и леко повдигна вежди.
- Кой клас ли? - Жан-Клод леко се засмя...не му бяха задавали такъв въпрос от около 170 години! - Скъпа Лаулра...аз съм вампир клас S ...а по семейна черта съм и вампир-хипнотизатор...както Неса вече ви обясни... - Жан погледна Неса и я дари с още една усмивка. После се обърна към Томас. Кимна му също както и на останалите ангели. След това се прехвърли към Лиз. - Ние също отпътуваме по изгрев, скъпа Лиз. А колкото до това със багажа...за мен ще бъде чест и удоволствие да ви помогна, тъй като нашите лични вещи и дрехи вече са на борда. - Жан продължи да говори, този път на Винсент, без да го удостои с поглед. - Приятно ми е отново да се срещнем капитане. - усещаше се едва доловим студ в гласа на Жан, който бързо отшумя. В същото време Неса наблюдаваше другият вампир.
- Името ми е Неса...и се радвам, че ще ни придружите като наш капитан, Винсент. - Неса се държеше учтиво с капитана и беше доволна от това. После се обърна към Лиз - Е...ще ги оставим ли да ни помогнат за багажа...? - елфидата отправи този въпрос към двете момичета...

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 20:42

Жан-Клод.... Клас S... впечатляващо..... Повечето вампири вече бяха забравили за какъвто и да е клас.... А другите раси надали даже знаеха какво е това. Поне повечето. Лиз беше изненадана от въпроса на Лаулра, но не и от отговора. Беше ясно, че Жан-Клод не е никак млад или слаб. Но пък на Лиз никак не й не нравеше някой дори да докосва личните й вещи. Още повече да й помага с багаж. Тя никога не даваше информация за това какво има в себе си. Това би било слабост в някои случаи. Точно за това нямаше желанието Жан-Клод и Сливирейн да идват с тях. "Нека опитам по учтивия начин..."
- Благодаря за милото предложение, момчета, но аз нямам нужда от помощ. Всъщност багажът ми е почти събран, няма да ми трябват повече от 5 минути, за да събера всичко нужно. - тя се усмихна - Все пак, другите момичета може да имат различно мнение.... - тя погледна Неса и после Лаулра. Погледът й не значеше нищо, беше чисто и просто приятелско извинение, ако все пак искаха момчетата да дойдат. - Е, момичета?

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 20:51

- Мило предложение. И клас S не съм много изненадана... личи си че никак не си млад. - Лаулра направи лека закачка която може би другите не забелязаха. Събиране на багаж. " Чакай..багаж? ... Това дрехи ли трябва да значи? .. Та аз нямам никакви дрехи. Само оръжия билки и други глупости.." - помисли си тя. Нямаше нищо против момчетата да дойдат с тях докато взимаше някой неща от магазините.
- Лиз ... багажът ти дрехи ли означава ? - Лаулра погледна Лиз така ...сякаш се опитваше да й каже че дрехи значи оръжия и разни. НАдяваше се да я е разбрала правилно. - И аз нямам нищо против да дойдете ... аз лично трябва да мина през няколко магазинчета.... всъщност те са точно три.

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 21:00

- Дрехи? Само една официална рокля, защото ще ти е нужна.... И може би нещо за смяна през дните. Не е приятно да стоиш все с едно и също облекло, нали така? - Лиз се исмихна - Но не, не само дрехи. Ще ни трябват и други неща. Все пак, аз така мисля. Ти трябва да прецениш какво ще ти е нужно за да останеш в град на елфи. - вампирката се засмя леко - Бих те посъветвала да внимаваш с багажа си. Или поне къде ще сложиш част от него. Ще влезем през пристанището, а там има стражи, които със сигурност биха проверили три вампира, не мислиш ли?
Лиз отметна косата от лицето си и сложи качулката на робата си. Искаше да си качи на глупавата яхта колкото може по-бързо. Нещо тук я караше да бърза. Да прави нещо. Каквото и да е, само не да чака безцелно....

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 21:10

- Хмм...аз също нямам против момчетата да дойдат....а като говорим за багаж...охх...дори не ми се мисли... - Неса въздъхна и погледна момчетата. - Е...тогава предлагам да тръгваме...да си донесем багажа по-бързо до тук....за да можем по-късно да дремнем...незнам за вас...но на мен и на Силви ни е нужен сън. - с тези думи Неса се отправи обратно към къщата. Силви веднага я догони, а Жан остана на пристанището още малко.
- Тя е просто...изумителна, нали? - той се усмихна на вампирките. - Толкова е непохватна и лесно ранима....и в същото време винаги е здраво стъпила на крака и не се предава...жалко само, че е малко затворена в себе си...нали? - Жан леко се засмя. Той наблюдаваше как Неса и Силви се отдалечават. Виждаше, че Неса говореше за нещо, а лицето на младият елф бе съсредоточено и слушаше внимателно. Жан въздъхна и отново погледна момичетата. - Е...дами...ще тръгваме ли и ние? Слънцето скоро ще изгрее, а аз искам да хвана изгрева, ако е възможно...тогава тук е..магическо.. - Жан-Клод отново се усмихна...

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 21:15

- Вие.. обръщате внимание на залеза. Впечатлена съм. - Лаулра се усмихна мило на Жан. - Добре нека да тръгваме... Лиз през кои магазини трябва да минеш? - Лаулра очтиво попита Лиз за да разбере през кои магазини ще минава. Може би през съсщите като Лаулра... може би не... и така.. да спестят време.. Лаулра не забеляза нищо нередно в Лиз. Държеше се савсем обикновенно... но това за стражите я изненада. Лаулра не бе ходила в Елвъри до сега и не знаеше че има стражи и че ти проверяват багажа.... това й припомни че трябва да вземе едно масло от къщата. Лаулра с усмивка чакаше отговора на Лиз.

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 21:21

Лиз погледна Лаулра и се замисли.
- Трябва да взема една дрешка която пръчах по-рано от Цребърната игла. Освен това, нямам къде другаде да ходя. - тя се усмихна - Както казах, багажът ми е почти събран. Хайде, да вървим. Ако и ти ще ходиш до себърната игла, да идем първо там.... Но знаеш ли, хубавите рокли искат време за шиене. Точно за това им казах да направят три - Лиз се ухили - Пък ако не е нужно, просто няма да ги взимаме. Не знаех дали двете с Неса имате такива..... Вероятно не. Както и да е, Жан-Клод, с нас ли ще дойдеш или ще се мъкнеш с онези двамата отпред? - Лиз ги посочи и се усмихна шеговито, не искаше да го обиди.....

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 21:28

Жан се засмя и погледна Лиз
- Смятам да оставя двамата елфи насаме...имат много теми за обсъждане...като смъртта на Лукъс например...съжалявам, ,че сте станали свидетели на това грозно...събитие, но Неса има навика да се подсигурява..понякога прекалено...както и да е..аз смятам да използвам свободното си време в компанията на две прекрасни вампирки...ако въпросните госпожици нямат нищо против, разбира се.... - Жан - Клод погледна първо Лаулра, а след това и Лиз, очаквайки техния отговор...

Subject: Re: Кея до градчето 14/1/2012, 21:33

- Добре обмислено. А припомни ми моля те защо са ни офицялните рокли. Не съм танцувала от 4 години. Забравила съм повечето танци. - каза Лаулра усмихвайки се на двамата. - И добре нека отидем в сребъурната игла тогава... - Лаулра много се чудеше за тези рокли на бал ли щяха да ходят. Или на кякакво сабиране. В главата и отново беше бъркотия и то голяма.
- Момчета вървете се нахранете и съберете малко храна. Чакам ви тък по изгрев. - На лаулра и бе мъчно че няма да ги вижда известно време но се налагаше.
- ДОбре... ще се погрижим. - Томас каза със лека усмифка той знаеше за какво става вапрос. Както по рано съхрани няколко сърца в себе си .... точно това трябваха да направят и тримата този път.
- Не се притеснявай Жан аз лично нямам нищо против теб. - като каза това Падналите ангели вече бяха далеч от тук убивайки някого.

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 17:15

Неса и Силви вече виждаха очертанията на пристанището. Двамата се бяха наспали добре и сега бяха пълни с енергия.
- Хей..не забравяй за състезанието. - усмихна се лукаво Силви.
- Хаха...ще те размажа, водорасляк - Неса се засмя и леко се изплези на Силви. В този момент погледът й попадна на една...странна фигура. Неса изостри сетивата си и веднага позна Лаулра. Жан я носеше на ръце, а изражението му...сякаш беше плакал. Очите на Неса се разшириха от ужас. Какво ли бе сполетяло вампирката? ... Тя побутна Силви и му показа приближаващите се вампири. Неса усети как елфът настръхна и се отправи към Жан. Тя неохотно го последва. След малко вече ясно се виждаха лицата на вампирите. От устата на Жан стърчеше догоряла цигара. Той вдигна поглед към Неса. Тя прочете невероятната мъка в очите му и застина на място.
- Жан...какво се е случило...какво направи? - Силви стоеше като покосен. В очите му се четеше ужас. Неса се обърна и извика към другите.
- Момчета, Лиз...мисля...мисля, че трябва да дойдете...

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 17:29

Лиз и падналите ангели бяха на няколко метра зад елфите. Те вървяха равномерно, докато Нес и Силви от време на време се гонеха и тичаха, поради което избързаха напред. Лиз чу притеснения глас на Неса, която я викаше и дотича до останалите. Видя безжизнената Лаулра в ръцете на Жан и неговата съкрушена физиономия. Елфите не ожеха да го усетят добре, но те целите воняха на прясна кръв. Вампирката веднага разбра какво се е случило. Лаулра се беше нахранила с Лиз, а сега отново на лов с Жан-Клод? Това не беше нормално.... Вампирите не се хранеха толкова често.
- Кръвта я е подлудила. - тя се подсмихна - Спокойно, само трябва да я държим под око, засега не мисля, че нещата са много сериозни. Но тя е добре, предвид количеството кръв, което е изпила, надали ще има нужда от още за няколкото дни на яхтата. Не бива да пие повече засега. Ясно? - Лиз погледна всички един след друг и спря погледа си на Жан. - Ако имаш желанието, наглеждай я. Хайде, да й намерим легно на яхтата.... Къде ли е Винсент? - тя се замисли. Яхатата беше на мястото си - Стойте тук - тя каза - Аз ще го намеря и ще се върна
След тези думи Лиз със бърза крачка се запъти към яхата, за да види дали досадникът е вътре...

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 17:38

Жан погледна Лиз. Погледът му беше някак си изпразнен и пълен в същото време. Той се обърна към Неса и Силви.
- Ще се оправи.. - гласът му беше прегракнал и вампирът почти прошепна думите, сякаш за да успокой повече себе си отколкото другите. После се обърна към Ангелите. Срещна погледите им и наведе виновно глава.
- Ще се грижа за нея...обещавам... - Жан се обърна към кораба и бавно се запъти натам......

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 17:47

- Добре че ще се оправи - Измънка Вайлът.... Лиз обесени какво се е случило ... Томас Деван и Вайлът не разбираха много от тези неща. Досега никога не се бе случвало.
- Чакайй.... кръвта я е завладяла?.. - изумено поита Томас .. сякаш той не искаше да повярва...
- Томас успокой сее.. тя ще се оправии.. - Деван хвана рамото му опитвайки се да го успокойй..

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 17:56

Лиз обиколи яхата и най сетне намери Винсент да лежи в каютата си.
- Винсент, трябва ми удобна каюта и някъде, където да мога да забъркам 2-3 неща. Сега! - Лиз извика
- Добре, де, добре - Винсент скочи от леглото. Може и да беше идиот, но разбираше, когато Лиз беше сериозна. - Какво е станало?
- Ще разбереш още когато видиш Лаулра. И ти беше така, помниш ли? - тя обясни, докато излизаха от яхтата. Винсент за миг затаи дъх, но продължи да ходи бързо
- Е, къде е приятелката ти?
- Отвън с останалите. - Лиз каза и видя другите. Тя им направи знак да се качват на борда. Жан все още носеше Лаулра, а тя все още бе в безсъзнание. Е, не, че се предполагаше нещо различно.
- Жан, следвай Винсент, той ще ти покаже съде да я отведеш. Аз ще направя някой бълбоч, който да я успокои, защото когато се събуди ще е обезумяла, имайте до в предвид, и не се безпокойте, временно е, ще й мине. Трябва да я държите на едно място, защото може да направи много поразии. Нес, тъй като момчетата ще я държат тъи можеш да дойдеш с мен в кухнята. хайде, по-живо. - тя изгръси всичко това със скоростта на светлината, докато вървеше. тя се запъти към кухнята заедна с Неса и започна да вади някакви билки от чантата си....