Кея до градчето

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 14:29

Лиз седеше на мачтата, забила поглед в морето. Вълните отразяваха изкрящата светлина на Слънцето и я заслепяваха. Слънчеввите лъчи падаха директно върху тялото й и сякаш я прогаряха. Тя не обичаше слънчевата светлина, но я понасяше. А сега, тази болка върху кожата й бе някак приятна. "Сигурно се побърквам. По-добре да слезна от тук..." помисли си тя и се спусна на палубата. Винсент стоеше там и очевидно я гледаше от известно време.
- Какво, нямаш си занимание, затова седиш и зяпаш останалите? - Лиз го скастри и Винс сведе поглед надолу
- Лиз, аз не съм някакво хлапе. Разбирам какво чувстваш, но искам малко разбиране и от твоя страна. Не съм повърхностен или глупав.
- Винс.... Единственото, което искам някога да разбереш е, че дойдох тук, само защото нямаше друга яхта. Не сме толкова близки, колкото ти се иска, не се самозалъгвай.
- А можем да станем - Винсент се приближи до Елизабет, хващайки ръцете й.
- Търсиш си белята.
- Винаги съм бил пакостник. Точно затова и се запознахме, помниш ли? - той се подсмихна - Е, така де, аз изсмуках кръчицата на онези кучета, но пак ти помогнах.
- Знаеш ли, върколаците и кучетата са две напълно различни неща. Не ги бъркай - вампирката отклоняваше темата
- Дай ми шанс Лиз! Може и да ти хареса вампирът, който съм....
- Трябва да видя какво става с Лаулра. Пусни ме...... - Лиз каза и Винс разочаровано отслаби хватката си.
Лиз отвори вратата на каютата, в която Лаулра бе настанена и влезе вътре, отново затваряйки зад себе си. Завари Лаулра и Жан заедно, но изобщо не обърна внимание на този факт.
- Изпи ли си бълбоча, мис Кръвопийца? - Лиз попита саркастично - Знам, че не е вкусен, но отровата в него очевидно си върши работата.

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 14:43

Жан се усмихна и прегърна Лаулра. Погледна я в очите.
- Е..сега предлагам да изелзем на чист въздух....незнам за теб, но на мен ми се струва добра идея..какво мислиш...любима? - Жан изрече последната дума с любов. Той пое ръката на Лаулра в своята и я целуна нежно. Сега за него беше най-важна тя. Тя и никой друг на света. Жан се замисли за бъдещето...какво ли щеше да стане сега...с него и с другите? ... Другите? ... Жан си спомни за Неса и Силви. Изведнъж се усети, че те имаха да съобщават някаква важна новина...поне това си мислише Силви, докато Жан без да иска го почовърка. Вампирът се обърна към Лаулра.
- Мисля че Силви и Неса имат да ни казват нещо... - Той я прегърна през кръста и двамата заедно тръгнаха към палубата.... в този момент Лиз влетя в стаята. Жан я погледна все е дно е паднала от Луната....а като я гледаше може и така да беше...вампирът се усмихна.
- Здравей, Лиз... - в този момент тя попита Лаулра за онази отврат...Жан отново си спомни сцената със Ангелът ио го напуши страшен смях... - Лиз...мисля че Лаулра не ще и да чува за...това... - той отново се засмя. - Предлагам да се върнем на палубата...СИлви има да казва нещо важно, както вече казах на Лаулра...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 14:53

- Разбира се.... - Лаулра не обърна никйакво внимание на Лиз... когато вече тъкмо излизаха от стаята... тя се усети че тя е тамм... -Леле...аа Лз... да испих ще.. една лажица.... можеш ли да го напрвиш така че... да не изгаря синозите ми всеки път когато пия моля те.... и не ме наричай така... - тя се намръщи леко но последва Жан до паубата....
Вайлът Деван и Томас чакаха там.... веднаага щом Томас виндя... че Жан бе хванал Лаулра през кръста... разбра какво е станалоо... Очите му се помръчиха но не й изражението муу.... той бе нейн войн и приятел нищо повече.... Деван наблюдаваше строгоо как винс оправляваше руля... бе му много интересноо....
- Къде са Силвирайн и Неса щели да казват нещо... - попита Лаулра .. малко обърканоо..

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 15:14

Лиз въздъхна и се затътри към палубата, влачейки краката си. "Имали нещо да казват. Май вие имате нещо да казвате"
- Напълно пренебрегвана съм тук - Лиз въздъхна и се огледа. Пред погледа й бяха всички, освен двамата елфи. Винс беше на руля и тя се качи до него, но не каза нищо. Той също мълчеше.
- Май ще имаме новини - Винс май-накрая наруши тишината
- Очевидно. Все някой имал нещо да казва. - Лиз изглеждаше отегчена - Какво ли са измислили този път.....

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 15:24

Неса задърпа Силви към палубата...
- Да му се не види, Неса....невъзможна си... - Силви се опъваше като бик, но Неса беше невероятно силна...
- Ти си си виновен, мамка му! - Неса спря да дъпра Силви. Той въздъхна и двамата се появиха на палубата. Всички ги гледаха в очакване. Силви се покашля.
- Мисля...че някой от вас - той се обърна към Ангелите - вече знаят, че с Неса сме двойка...както и да е... не за това ви събрахме тук... - той направи кратка пауза. Погледна Неса за миг и после обърна погледа си обратно към другите.... - Аз...и ... Неса ще се женим! - Той каа думите толкова спокойно, че чак се зачуди. Неса дойде до него и го хвана за ръката.
- Това което Силвирейн още не е казал, е че искаме вие да присъствате на сватбата. - Неса се обърна към другите и се усмихна..след което стрелна с поглед Жан и Лаулра и очите й заискряха. - Жан...май и ти имаш да казваш нещо...а?
- Неса...май думите са излишни..всички вече знаят какво става тук..но както и да е...кога е сватбата ви? - Жан щеше да припадне. Сватба?!?
- Ами...мислехме да помолим капитана - Силви погледна Винсент и леко се изчерви... - мислихме си да го помолим той да ни венчае...утре...преди да сме пристигнали в града....ако е възможно... - Силви леко се усмихна, очаквайки отговора на капитана...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 15:47

Винс държеше здраво руля и гледаше напред към морето докато слушаше какво гпвпрят останалите, но при последните думи на Неса той изпусна руля и яхтата започна да обръща посоката си. Лиз го хвана и отново изправи посоката като опитен моряк.
- Спокойно, остави това на мен. - тя се засмя - Очевидно си в шок. Ха, какво? Хайде, казвай, ще ги венчаеш ли или не?
Винс остави управлението в ръцете на Лиз и отиде на палубата до другите.
- Аз не съм свещеник... Нито пък имам опит в тези неща... - Винс се покашля - Но в чест на двойката мога да опитам.
- Охо, той се изкара и благороден - Лиз каза - Но Нес, случайно да носиш в себе си бяла булчинска рокля, ей така, за всеки случай, мила?
- О, Лиз, не се притеснявай за това - Винсент каза самодоволно - Все пак на тази яхта се организират какви ли не неща. Добре припечелвам и от венчавки. - Той се ухили - Само дето последната сватба се отмени и дрехите останаха тук.
- Нес, уреди се със сватбена рокля - Лиз завъртя руля силно надясно - Пък и до ден ще сме в Елвъри, ако не и по-скоро. Вятъра е на наша страна - Лиз се ухили - Но слънцето очевидно не е. Свети ми в очите......

Subject: Re: Кея до градчето 1/2/2012, 08:09

Неса се усмихна на Лиз.
- Не се притеснявай...елфите имат навика да преавят по две сватби...тъй че едната ще е тук, а другата - в Елвъри.. - Неса погледна Силви, който я прегърна през рамо...
-Е, капитане - заговори той.. - колко време ще ви отнеме потготовката....за да знам колко време има Неса да се преоблече.... - той погледна момичето и се усмихна. Погледът му отново се върна на капитана, но след миг забеляза нещо по-интересно...Жан и Лаулра... - Е, стари ми друже...трябва да призная, че двамата с Лаулра сте чудесна двойка... - Силви отново погледна капитана.
- Замълчи Силвирейн... - на лицето на вампира грееше усмивка...той също впи поглед във Винс, очаквайки отговора му...

Subject: Re: Кея до градчето 2/2/2012, 14:26

Винс се върна към руля и Лиз му освободи мястото му.
- О, аз съм готов по всяко време, Силвирейн. Работата е там, че вие не сте. - той се ухили - Оправяйте се там колкото време ви е нужно. Роклята е в моята кабинка, можете да я вземете от там, но не пипайте нищо друго, ясно? - той каза и двамата елфи се заеха с приготовления. Винс все още не разбираше защо той трябва да ги жени. Чудеше се дали да не им скрои някой номер.
- Иди и се преоблечи, това ще е официално събитие - Лиз каза на капитана
- За какво ми е? Да няма аз да се женя?
- Винс, послушай ме и се преоблечи по дяволите, приличаш на някой стар пират. Остави яхтата на мен. И без това ми действа успокояващо. - тя го смъмри
- Офф, хубаво. Само да си отклонила курса, ще те оженя за елфчето, ясно?
- Разбрано, капитане - Лиз се засмя при тези думи. На плаубата остнаха само Жан, Лаулра и Лиз.

Subject: Re: Кея до градчето 2/2/2012, 14:41

-Лол... вече не ни забелязват... - каза Вайлът със смъмрена физономия..
-Ехх дружее какво да се правии любов - потупа го Деван по рамотоо и се загледа в небетоо...
- Абе ти добре ли сии.. - Вайлът го изгледа като запардосан с мокар парцал и се отдръпна...- ти си луд бе...
- Мерси мерсии.. - Деван се ухилии... и му цапна един зад врата...
Двамата едва не се сборичкаха.... но добре че беше Томас да им шибне и на двамата по един хубав шамар.
-Милейди... бихте ли ме придружили трябва да говоря с вас - Томас се поклонин на Лаулра и за чака отговор..
- Разбира се Томас - тя пое ръката му й те заслизаха надоло. Влязоха в неяйната каюта където още седеше гадният бъркоч. Томас го взе и го подаде на Лаулра..
-Ето испий го. Ще ти помогне...- Тя го изгледа ... тъжноо но адигна.. бъбоча.. пресуши бързоо и се стовари на леглотоо сякаш щеше да повърне.
- Това е ужасно - тя избърса остата си и седна до Томас - Е за какво искаше да говорим?
- С Жан-клод сте заедно. - той не го каза като вапрос но Лаулра все пак отговори.
- Да, защо? - тя бе объркана и леко притеснена..
- Не нищо. Просто исках да го чуя от теб.
- разбирам - Лаулра и бе тъжно за Томас защотото можеше да почувства неговите емоции. Тя почувства вина. - Томас моля те не тъжи.
- Не искай това от мен. - той изрече тези думи с тъжен и смирен глас. Лаулра просто не знаеше как да отговори.
- Съжелявам.. - Тя изшептя възможно най-високо.. и се запъти към вратата...
- И все пак винаги ще съм до теб... - отговории Томас... превърна се в гарван и излетя през отворената врата...
Лаулра излезе.. и се запъти към банята за да измие лицето си.

Subject: Re: Кея до градчето 4/2/2012, 09:53

Неса и Силви се запътиха към кабинката на капитана. Неса влезе и бързо откри роклята. Усмихна се когато я видя. Силви надникна през рамото на Неса и едва не падна от шамара, който получи. Той объркано погледна любимата си.
- Какво по дяволите?!? - лицето му беше почервеняло там където ръката на Неса го беше уцелила.
- Нали знаеш, че не бива да виждаш роклята - елфидата леко се засмя. След което заедно със Силви се отправиха към тяхната каюта. Неса затръшна вратата точно под носа на Силви. Той се облегна на стената и заччака. След около минута вратата се отвори и елфът едва не припадна. Неса стоеше на вратата и му се усмихваше. Силви запелтечи като малко дете.
- И-и-изглеждаш стр-р-рахотно, Н-Н-Н-Неса.... - елфидата се засмя и хвана ръката му, след което двамата заедно се отправиха обратно към палубата. Сърцата и на двамата заплашваха да изкочат от радост, но елфите не обръщаха внимание на това. Силви целуна леко Неса по челото в момента, в който младоженците стъпиха на палубата...

Subject: Re: Кея до градчето 4/2/2012, 14:04

Винсент се появи отново на палубата и застана до Лиз.
- Ето, на, доволна ли си? - той каза, леко изнервен. Лиз го погледна и подсвирна с уста
- Леле, как си се изтупал. - тя каза - Отива ти
- Да бе, това изобщо не става за носене - Винсент заяви - И е страшно неудобно
- О, стига си се лигавил, ще го изтърпиш. Виж, Неса и Силви идват. Оо, и те са се изтуплаи хубавичко. - Лиз се усмихна
- Сега остава и Лаулра да ни удостои с честта на присъствието си и можем да започнем.
- Добре де, факта, че носиш изизкани дрехи не значи, че трябва да говориш странно
- Уф, много сте досадни с тези официални събития. Изобщо не разбирам. - Винс се намуси и Лиз го бутна.
- Отивай да с вършиш работата на свещеник и не мрънкай. - Лиз се засмя и остави руля, присъединявайки се към другите на кърмата. Винс бе взел една голяма дървена кутия, на която се беше качил. Лиз се засмя при тази гледка. Силви и Нес бяха застанали пред него. Е, ето, че започваше.... Елизабет застана до Жан и ангелите и впери поглед в Неса и Силвирейн. "Къде ли се мотае Лаулра?" - мислеше си тя
- Скъпи влюбени, събрали сме се днес с Божието - при тази дума Винс спря за секунда, но продължи - благословение и в лицето на негов представител ще събера заедно този мъж и тази жена в свещен брак, който е почтен съюз, съществуващ от зараждането на човечеството......

Subject: Re: Кея до градчето 4/2/2012, 15:30

Лаулра седеше и гледаше отражението си в огледалото. Струваше и се толкова непознато, различно, странно, сякаш не бе тя а някой друг. Дрогирването й бе причинило доста промени, както и неприятности. Увличането и по Жан-клод, проблемите с Томас и наранените му чуества, Откачането й като чуеше думата кръв или само я помиришеше,е за Лиз не бе проблем нейната кръв и без това не мирешеше кой знае колко хубаво. Тя леко се засмя при тази мисъл. А й гадната сбожа която трябваше да пие. всичко и се струваше толкова объркано, премислено, наранено, различно. Всичко бе толкова странно. Тя пусна водата на чушмата а ледената вода започна да се стича между пръстите й. Тя сякаш не чувастваше нищо. Положи и другата си ръка под течащата вода и напълни шепите си .. след това плисна водата в лицето си. Лаулра одавна не бе усещала вода по кожата си. тя изми бавно лицето си .. и го забърса с хавлията... сега то не само че блестеше в бяло но и разкриваше красивите и червени очи. СЛед сичката кръв която испи света им няма да се промени за няколко дни. " Перфектно ще се връзват с роклята" помисли си тя и се умихна леко. Тя погледа в огледалото още малко. Докосна устните си с пръст и осети тези на Жан. Усмихна се още веднъж. Тогава забеляза че въобще не бе онлечена подходящо за сватбата, с всичките тези оръжия накичулени по нея. Тя се прибра в стаята си и птвори чантата. От вътре искара красив кожен черен панталон с много ниска талия. Бързо свали всичко по себе си и остана само по бельо. Нахлузи коженият панталон и все пак набута няколко ножчета под него. Тялото на Лаулра бе бяло като платно и стройно оформено. Тя потършува още малко из чантата и изкара прекрасна прилепнал червен потник тя го навлече набързо. края на потника едвам докосваше дънките и кръстът и бе открит оставяйк контрастът с дрехите. тъй като времето бе приятно и топло тя реши че няма нужда да слага яке или наметало. Лаулра нямаше никакъв проблем със слънцето освен това че доста й блестеше в очите, но беше без значение... тя среса сивите си коси и ги пусна да падат по тялото й. Отиде до банята и се погледна отново. Вече не изглеждаше толкова зле. Тя опита да расея мислите за проблемите и промените и да се наслаждава на сватбата. До сега не бе ставала свидетел на нещо подобно. Тя се огледа да не би да е забравила нещо. Но единственото което откри е че чува звъци от горе.
-Лелее почнали са ! - изрече тя и се втурна към паубата със скороста на светлината...
Тя излезе на паубата и бе зашеметена от уникалния вид на двамата младоженци. изглеждаха страхотно. Лаулра не можа да спре и се стовари право еърху Жан-Клод събаряйки го на земята.
-Здрасти - тя се усмихна виновно и базно се исправи...- не не спирайте продължавайте не ми обръщайте внимание. - Лаулра се засмя виновно а вътрешно си поввтаряше че е голяма глупачка.

Subject: Re: Кея до градчето 4/2/2012, 16:42

Винс за момент се разсея от изпълнението на Лаулра, но секунда след това продължи да говори. Лиз беше наясно, че той изобщо не знае какво трябва да каже, но импровизацията му беше отлична.
- Ако някой човек...или вампир.... може да изтъкне каквато и да е причина, поради която те да не бъдат венчани, нека говори сега или завинаги да замълчи. - той говореше сякаш знаеше думите наизуст - Ти, Сливирейн, обещаваш ли да я обичаш, почиташ, уважаваш и пазиш, в добро и зло, и оставяйки всички останали, да бъдеш само с нея докато смъртта ви раздели? - той зададе съдбовния въпрос и съответно Силви отговори утвърдително.
- А ти, Неса - той се намръщи - съжалявам, не ви знам фамилиите, както и да е.... Обещаваш ли да го обичаш, почиташ, уважаваш и пазиш, в добро и зло, и оставяйки всички останали, да бъдеш само с него докато смъртта ви раздели? - той отнопво зададе въпроса и Неса отговори по същия начин. Тогава в главата на Винсент нахлу една мисъл "Ами пръстените??" - Във вас ли са пръстените? - той притеснен се обърна към младоженците

Subject: Re: Кея до градчето 5/2/2012, 19:04

Неса погледна Силвирейн леко изчервена. Той кимна и извади от джоба си една малка кутийка. Отвори я с усмивка. Вътре имаше две халки, готови за употреба. Той подаде едната на Неса, а другата взе и постави на ръката на годеницата си. Елфидата повтори неговото движение. Усмивката не слизаше от лицата и на двамата елфи, който очакваха този момент от цяла вечност. Мислите им вече препускаха напред към близкото бъдеще, когато яхтата щеше да спусне котва в пристанището край Елвъри и всички щяха да се отправят към църквата за втората сватба. Поне така се надяваха младоженците. Силви и Неса почти едновременно се обърнаха към Винс в очакване на последните думи, който щяха да ги свържат завинаги...

Subject: Re: Кея до градчето 5/2/2012, 19:42

- Обичайте се и създайте здраво семейство.Бъдете си опора в трудните мигове споделяйте радоста си в щастливите моменти. От този омент ви обявявам за съпруг и съпруга. Можеш да целунеш булката - Винс се усмихна на Силвирейн. Пред него двамата влюбени бяха вече свързани и това им носеше безгранично удоволствие. Лиз започна да ръкопляска, без да обръща внимание на останалите. Осъзна, че донякъде се раздваше за тях и това изненада и самата нея. Само преди няколко години не би мигнала дори, но сега...... "Трябва да се стегна" - помисли си тя, но въпреки това продължи да пляска. Момента беше важен за двамата елфи и тя нямаше да го развали.

Subject: Re: Кея до градчето 5/2/2012, 19:56

Лаулра много се радваше за двата елфа затова последва примера на Елизабет и започна да ръкопляска с усмифка на лице. тя испитваше радост но изведнъж тъжните мисли и спомените за проблемите който имаше както и промените нахлуха в главата й когато и ангелите започнаха да ръкопляскат .... първо Вайлът след него и Деван само Томас седеше зад тях и бе вперил поглед в Жан-Клод. Сякъш го изучаваше внимателно, за да може да го раскъса на парченца малко по малко, но й не обелваше нито дума нито признак за това защотото трябваше да остане близо до Лаулра не физически, а като доверие и привързаност. Тя погледна към него а после вхърли бърз поглед и на Жан погледна младовенците и се опита да се наслади на момента. Въпреки че всички тези мисли вапроси и не разкрити неща не и даваха мира.

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 13:26

Неса се обърна към Силви. Той я гледаше усмихнат. Наведе се и я целуна. След което се дръпна бавно и спокойно. Целият беше червен като домат, а Неса не можеше дори да си помисли че изглежда по-добре от него в това отношение.
Силви хвана ръката на Неса и се обърна към другите.
- Благодаря ви много, че присъствахте на това толкова важно за нас събитие. Аз и...съпругата ми ще ви бъдем искрено благодарни ако отново бъдете гости на втората ни сватба в елфическия град. Благодаря ви предварително. - Елфът елегантно се поклони. Неса последва примера му. Силви се отправи към каютата си заедно със момичето. Думата съпруга преди малко едва не заседна в гърлото му. На младият елф все още му бе трудно да говори така за Неса. "Съпруга....колко добре звучи..." той се усмихна, когато влязоха в каютата. Двамата с Неса бързо се преоблякоха. Никой не обели и дума. Заедно излязоха четири минути по-късно, хванати за ръце. На тях този красноречив жест им стигаше. Те стъпиха на палубата и погледнаха другите с благодарна усмивка.
- Е...ще присъствате ли на сватбата ни...отново? - Неса се усмихна лъчезарно на останалите членове на яхтата...

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 14:01

Лаулра бе впечатлена... те се обичаха така силно.. тя им желаеше цялото щастие на света....
- Аз съм За - извика въодошевено Вайлът ... с усмифка на лице..
- Бройте меее...- извика след негоо... Деван.. който се хилеше кат побъркан на Вайлът... заради цицината на бузата му ..
- Аз също ще прсъствам.. - каза спокойно Лаула усмихвайки се нежно на Неса.. - малко и стана странно че Жан не е отронвал и думичка от както импровизираната церемония започна...

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 14:09

Жан мило се усмихна на младоженците. Беше твърде уморен за да каже някое велика реч тъй че той кимна към Силви и Неса.
- И аз ще присъствам...ще бъде жалко ако пропусна този велик момент... - той отново се усмихна и прегърна Лаулра през раменете. Мечтаеше за малко почивка, но едва ли щеше да му отдаде удобен момент да се захване с раната от Лаулра, какво остава за почивка. Вампирът тихо въздъхна, след което леко затегна хватката си около Лаулра.

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 14:18

Лаулра осещаше че нещо става Жан но не искаше да прониква в съзнанието му за да разбере.... както направи с Неса когато се срещнаха за пръв път. Дали той щеше да й каже... тя се чудеше родължително... тя извади сребърния пушек на отровата си... какво още имаше.. тя го осещаше в мозъка накостите сии... когато той стегна прегрътката си... Лаулра усети нещо наподобяващо страх... но дали беше така....
- Хей изглеждаш уморен ... имаш нужда от почивка. Ще те придрожа до каютата ти а след това ще хапна малко сбоджа и ще си лягам... става ли ? - тя нежно и притеснено попита Жан

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 14:19

Лиз примигна 2-3 пъти в учудване. "Аз и...съпругата ми ще ви бъдем искрено благодарни ако отново бъдете гости на втората ни сватба в елфическия град" - сериозно ли чу това преди малкко? Това сериозно не беше Силви.
- Какво, вече сте женени и започнахте да се държите все едно току-що се срещаме в балната зала на дворец? - Лиз попита когато двамата се върнаха - Естествено, че ще дойдем. Само не се дръжте така... - тя се ухили и отметна един кичур коса от лицето си. - Но без "бихме били удостоени от присъствието ви" и подобни реплики, става ли? - тя се шегуваше докато гледаше странния маниер на лаулра..... "Какво и има?"

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 14:34

Неса се усмихна едновременно със Силви.
- Както кажеш, шефе...така по-добре ли е? - елфът се засмя и за миг Неса си спомни защо толкова харесваше усмивката му. Тя можеше да ободри всеки. Изведнъж Жан прекъсна мислите й.
- Ъъъъ...да това си ти Силви...аз съм този който говори официално....моля те продължавай да си бъдеш онзи разхайтен елф, който е влюбен до уши в момичето, което буквално преди минути му стана съпруга.... - Жан се засмя. Ръката му още стоеше върху рамото на Лаулра. Той погледна вампирката и се усмихна шеговито. - Е, скъпа моя...дали да не използваме и ние момента да се обвържем....

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 14:43

Само при пройзнасянето на вапроса Лаулра се превърна в кубче лед.. ледена статуя и от този род тя замрзна на място със същата странна исплашена физиономия и я беше страх дори да вдиша от въздуха.. усещаше поглеид върху нея... но имаше чувството че е в кам на тялото сии... и така си беше.. тя нем ожеше нито да мърда да мисли буквало забрави всичко все едно туко що се е родила но знаеше какво става.... о.о....В този момент тя откючи само краката си и се обърна към Жан...
- А? ...- тя направи кратка пауза.. - Не, не, не ,не ,не, не, не ,не,не ,не ! - тя почна да обикаля палбута със скороста на светрлината.... - много съм млада да се женя... О.О... пък и ехоу та аз туко що се запознах с тебе бе... - Лаулра бе потресена трябваше да прави нещо
- Винс каде са парцалите? Не зарежи ще ги намеря - тя изхвърча надоло взе от някъде си някви парцалии и започна да чисти паубата със уникална скорост.... за малко се спря...
- ЖАн ти ходи да си почивашш аз аз аз . ще чистя.... - след тези думи.. тя се втурна да бършее носа на яхтата..

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 14:55

Лиз се изсмя на тази сцена с пълно гърло. Жан вероятно щеше да се чувства неловко, но това си беше истинско кино на живо. Лаулра изхвърча към носа на яхатата и започна да го търка усилено с парцала и Лиз я следеше с поглед, все още смеейки се.
- Леле, комедии колкото искаш. - Лиз най-сетне се успокои - Получих прозрение. Знаете ли колко пари ще ви дават в цирка? Честно!! - Елизабет каза шеговито - Мога да ви уредя, имам приятели в един, който сега е някъде в Синсинати. Бих ви гледала всичките представления... Но след като се наспя, ще ми трябва мъничко сън, слънцето вече измина повечето от пътя си днес. - Лиз вдигна ръка и помаха на Лаулра - Лека ви нощ, или в случая лек ден. Дано се посмея също толкова хубаво и утре. - Лиз каза набързо и без да изчака ничия реакция се врътна и влезе в коридора с каютите. Намери своята и се просна на леглото. Сложи ръце под главата си и кръстоса глезени. Нямаше нужда от завивка, и без това глупавото слънце бе наперкло яхтата. Изпуфтя веднъж и затвори очи. Усещаше известна умора, вероятно защото не беше спала известно време, но пък го нямаше гадното напрежение на града.....

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 15:06

Жан проследи с поглед Лиз. След което избухна в смях. Внимателно пое ръката на Лаулра в своята, прекъсвайки чистенето й.
- Скъпа моя, не се тревожи...- той докосна ръката на Лаулра до устните си. - Не съм и очаквал друга реакция от теб...само моля те не лети така...уплаших се, че ще паднеш във водата. - Жан-Клод направи тъжна физиономия. Това напомни на Неса нещо. Тя побутна Силви.
- Не забравяш ли нещо? - тя се усмихна и посочи морето. Силви се усмихна и повдигна вежди.
- Сигурна ли си....наистина ли искаш да изгубиш?
- Нямаш шанс, водорасляк.... - Неса се засмя и двамата със Силви изхвърчаха към каютата оставяйки Жан с Лаулра насаме....за броени секунди. След малко се появиха по бански. Силви се обърна към капитана.
- Ей..ние ей сега ще ви настигнем, става ли? - Той не дочака отговор и скочи в спокойната вода. Неса последва примера му и двамата започнаха състезанието, което бързо премина в подводна битка. Силви реши да се пошегува със Лиз и запрати една водна струя кум каютата й. Молеше се само да я е уцелил. Двамата елфи бързо подминаха яхтата и се отправиха напред. След малко отново се появиха на хоризонта. Жан наблюдаваше фестивала с усмивка, но после отново върна погледа си върху Лаулра.
- Е, мила моя....успокой ли се вече...?