Кея до градчето

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 18:13

Неса кимна и последва Лиз. Обърна поглед към Жан. Той носеше Лаулра към каютата. Остави я на леглото и нежно махна един непослушен сив кичур от лицето й. След това се отправи към кухнята. Трябваше да говори с Лиз.
Той пристигна и се обърна към Лиз. Лицето му показваше мъката му.
- Лиз...не е само човешката кръв...тя...аз...- Жан млъкна. Сълзи се стичаха по лицето му. - Лиз...толкова съжалявам..аз...оставих я да пие от моята кръв.... - Жан извърна глава, сякаш се отвращаваше от себе си...

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 18:46

Лиз бъркаше някаква миризлива смес, когато чу Жан зад себе си. Той звучеше толкова притеснен.
- Ъъъх - Лиз изстена когато чу какво каза той - Жан, това може много да усложни нещата. - Лиз каза спокойно, но с укорителен глас - Защо я остави да пие от кръвта ти? И ти си вампир, при това достатъчно опитен, за да разбере, когато нещо не е наред. - Тя се обърна отново към сбоджата, която приготвяше. Знаеше, че Жан се чувства виновен, не искаше да му го натяква повече.
- Както и да е, спокойно. Все някак ще наредим нещата. Стига да не е още побъркана в града на елфите, няма да имаме проблеми, нали така - тя се усмихна, след което навъси нос - Ух, това нещо така смърди..... Не мислиш ли?

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 19:02

Тримата Ангели отидоха в кухята за да видят какво смърди толкова ужасяващо.
-Боже какво смърди така... - Деван запуши носа си и започна да маха пред лицето си за да прогони гадният аромат...
Байлът и Томас се подпряха на прозореца опитвайки се да не повърнат.... Тя бяха оставили сама Лаулра в каютата си.

Лаулра още бе в бесъзнание.... тя усети нещо меко под себе си. ракат и се сви леко в юмрук и осети меките чаршафи под тялото й. След секунда тя отвори рязко очи. Очите и отново грееха в червено.. Лаулра испитваше ужасяващ глад... вътре в нея здравият и размум се чувстваше като в затвор... " подяволите нямам контрола... спри ...спри... " Лаулра се исправи леко и извикааа от болкаа.... огледа се бързоо и забрави за болката разко слезе от леглотоо и оголи зъбите сии.... сетивата й бяха толкова обострени че тя можеше да разбере къде са всичкии..... и от къде са минали за да стигне и тя до кухнята... но в момента тя дори не знаеше какво е кухня. Тя ззапочна да се въртии из стаята разрушвайкио всичко търсейкии кръв.... Накрая отвории врата с огромен гръм и трясък.

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 19:34

Лиз чу шума от каютата на Лаулра, която бе съвсем близо до кухнята. Стотици мисли прелетяха из главата й. Тя отново се раздразни, но този път много. Никой тук ли не можеше да следва прости инструкции??
- Нали КАЗАХ да не я оставяте сама?!? - Лиз се извика и отново започна га говори със скоросста на светлината - Неса, стой тук и бъркай миризливото нещо, след 4 минути ми го донеси - тя подаде дървената лъжица на Неса - Силви, ти също стой тук. Деван, Вайлът, Томас, Жас, с мен, сега! Не искам елфите да са там, може да не понесат гледката ако стане нещо. Ние сме свикнали, нищо лично. - тя се затича към каютата - И този път правете каквото ви казвам!
Лиз тичаше по коридора и пресрещна Лаулра. Очите и светеха в алено. Лиз спря рязко, както и момчетата. Тя пое дъх, търсейки думи, които може да въздействат на Лаулра. И тогава се сети! "Тези, по-близки до нея могат да й кажат нещо, което ще доведе съзнанието й към малко по-нормалко състояние"
- Томас, кажи й нещо, което е оставило силен отпечатък в ума й. Може да помогне..... Поне докато не реши, че е прекалено гладна за приказки....

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 19:53

- Чакай какво аз..... - Томас заекваше като идиот...
- Томас побързай... преди да ми е счупила рацетее... - Деван се извика докато се опитваше да задържи лаулра.... Тя се мяташе като обезомяла.... Деван гледаше да скрие разете сии.... За нея не бе добре да пие кръв в този момент...
Томас се приближи до нея и свана лицето си карайки я да го погледне ... Той проговори нежно на Лаулра. Каза и това което за пръв път тя чу в живота си след падането...
- Vous êtes tombé du pont. Réveillez-vous. - Томас говореше на френски бавно и нежно - Réveillez-vous mon amour. - тоя я пусна.... Лаулра само гледаше в очите му... нейните очи обаче все още блестяха в червено... - le corbeau sont votre famille maintenant - Лаулра се успокой малко.... устата и бе отворена зъбите й оголени а тя все още дишаше очестеноо....
Тя успя да проговори..
- Ккхххх....Кхх..кррр...крръввввв......- исъска тяя... още в спокойно състояние...

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 20:01

Лиз разбра всяка дума изречена от Томас. Стори й се малко странно, но нямаше значение.
- Неса, 4 минути минаха!! - тя извика оглушително. Нес й донесе сбоджата. "Как да я накарам да я изпие... Единственото което би докоснала сега е кръв..."
- Момчета, всички трябва да я хванете. Ще направя нещо страшно глупаво. - тя каза и в този момент се появи и Винсент
- Лиз, какво си наумила? - Той попита. Лиз извади една кама и поряза китката си. Видя как очите на Лаулра се разшириха. - Елизабет, спри!
- Млъкни Винсент, няма как иначе да се получи. - тя каза строго и изцеди една стуйка кръв в течността. - Само така ще я изпие. Точно сега тя си умира за кръв. Това ще я успокои, вътре има отрова. - Лиз обясни и подаде съда на Томас - Аз не мога да я доближа сега ако не искам да ме изцеди като лимонче. Накарай я да го изпие.... Дори да не е цялото, дано да изпие достатъчно...

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 20:22

Вайлът веднага отиде да помогнее на Деван двамата едвам одържаха младата вампирка... Томас погледна Лиз страшно очуденооо.. - СЛужи неещо на раната нещо което ще прикрие миризмата... - ТОмас взе купата и я поднесе близо до Лаулра.... тя пощуря мирисът на кръв я подлудии.. забрави за ужасната миризма издаваща тази смахната сбоджа... Томас поднесе купата още по близоо од нея.... Лаулра за секунда откъсна ръцете си от Вайлът и деван сабаряйки двамата на Земята... и и двамата бяха исключително удивени от силата й. Лаулра не пиеше кръв зазтова досега не беше толкова силна всичко е заради кръвта...
- Лаулра ... Лаулра чуйй ме.... ето измии гоо... Имра кръв давай пий... - Томас го даде на Лаулра и тя започна бавно да го пие... Светлината в очите и изчезна но алено червеният цвят все още бе там. Тя пресуши малко повече от половината купа и хвърли с извращение...
- Какво по дяволите е това... мамка муу..... - тя се спря за малкооо.... седна на леглотоо.. и се огледа... - Неса Лиз Деван Томас вайлът ВИнсент Силви и ......Жан я гледаха с погледи коитоо.. тя намери за много странни... прокара пръсти из косата сии и осети двата кървави кичура... подуши ги.. и метна назад... - Лиз имам да ти казвам само едно нещо.... едно единствено малко мъничко миниатурничко нещо/..- тя направи една не много дълга пауза.. - Кръвта ти има ужасен вкусс.. !!! - тя избърса устните си с ръка... опита се да стане . малко залитна но оспя да се задържи на крака.. - Бихте ли ми казали какво е станало и най-вече каде съм .... и защо тъпото слънце грее... последно си спомням че бях на вън и беше нош.. ии -тя направи огромна и рязка пауза... завъртя поглед към Жан.... - и бях с теб....

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 20:32

Лиз се нацупи при думите на Лаулра.
- Да, да, хубаво, не съм вкусна. И по-добре, няма да се притеснявам, че се ме изгризкаш като пилешко бутче докато спя - тя каза - О, а вече сме на яхата, на която ти нанесе доста поражение - тя погледна Лаулра укорително - И не само на яхата. Побъркала си се когато си изпила прекалено много кръв, Жан те донесе тук. Мисля, че си си нарушила диетата и сега ще трябва да погладуваш, освен ако не искаш да пуснеш коремче - Лиз се подсмихна - О, ще трябва да пиеш още от сбоджата после, освен ако не искаш пак да те хване дивото. - Лиз все гадната течност от пода и се обърна към останалите - Вие пук какво сте зяпнали? Не сте ли виждали побъркан вампир досега?

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 20:42

Лаулра тежко се просна на леглотоо...
- Ще се наложили да го пия....та това е отвратителноо - тя направи странна физиономия и се засмя.... - и не се притеснявай няма как да пусна коремче.. невъзможно ми ее... - тя направи пауза.... и каза следващото възклицание шепнейки - .. аз не .. за разлика от теб... - тя силно се подсмихна...
- Вайлът никога не съм я виждал така.. страх ме е - Деван тихо прошепна на Вайлът..... а Вайлът само избухна в смях.... - Идиот... - деван направи странна физиономия и излезе.....
- Сега ще трябва ли някой да я наглежда,,,,, ? - погледна очудено Вайлът...
- Хубав вапрос.... а след отговора искамм някой да ми обесни какво се е случиноо.. всяка сеунда.... - Лаулра се намести удобно на леглотооо и зачака отговор...

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 21:02

- Дам, аз ще ти направя още сбоджа, която да изпиеш после - Лиз се усмихна - И да, тъй като изпи само половината, не се знае точно кога отровата ще спре да действа, затова ще е хубаво някой да стои с теб. Бих могла да остана, но надали искаш моята компания, вероятно би предпочела тази на Жан - Лиз вдигна вежди - Аз ще ви оставя насаме , нали Неса, Силви? - тя ги погледна така, че да разберат намека и да изчезнат. - О, и само още нещо, Лаулра. Аз съ вампир, метаболизмът ми отдавна е спрял да работи, опасявам се, че единствените, заплашени с надебеляване са елфите - тя се засмя и излезе, оставяйки Лаулра, Жан и ангелите в каютата.
- Знаеш ли какво можеше да стане, ако те беше ухапала. Щеше да си в такова състояние, че нямаше да се събудиш с дни наред - Винсент каза гневно
- Добре съм запозната с рисковете, които действията ми поставят - Лиз отговори спокойно, докато двамата вървяха към борда.
- Тогава защо го направи?
- Нужно ли е да давам обяснения? Не искам да имам обезумял вампир на борда коагто пристигнем в града на елфите. Направих това, което беше нужно.
- Защо винаги се правиш на силна. Знаеш, че не е само това. - Винс спря да ходи и хвана ръката на Лиз
- Все някой трябва да се прави на силен, иначе ще си останем обезкървени, а лаулра надрусана от кръв. Двамата елфи мъртви, а ние неспособни да помръднем. Нямаше да има кой да умравлява яхата и все някога жяхме да останем без гориво или да се разбием някъде. Би ли преплувал океана, коагто ме можеш да си вдигнеш пръста. Нека ти подскажа - не. А би ли умрял за такова глупаво нещо? Очевидно да. - Лиз се отскубна от хватката му е седна на мачтата. - Гледай си руля и ме остави на мира. После ще гпвприм, имам нужда от почивка. - Лиз не го погледна, но в гласа й се четеше разкаяние, за дето му се бе развикала. Винсент я разбираше и я постави на мира, взряна в сините сълни на огромния океан....

Subject: Re: Кея до градчето 28/1/2012, 21:21

- Лелеее.... - Въздъхна Вайлът... - аз също може да надебелеяя.... не са само елфитее... - Той се намръщи сладкоо приземи се на леглото и почна да се люлее като малко детее.... - Тааа докаде бяхме стигналии...^^
Лаулра го изгеда така сякаш щеше да го изгризе катооо вкусно туко шо испечено пиле.... и той излетя от стаятаа... Томас само седеше на един стол и гледаше пода....
- Томас....- Лаулра се обърна към негоо... - помниш ли сърцата койтоо ти казах да сабереш.... изглеждаш истущен.... можеш да ги изядеш мисля че ще ти помогнат.... - тя каза загрижено надявайки се да е разбрал намека да се испари от стаята.... за да може със Жан да останат на саме...
- He ce притеснявай за мен ..ще се оправя.. - Томас стана целуна челото й и излезе от стаята....
Настъпи тишина... Лаулра стана и започна да оправя това което беше саборила.... мързеше я да исползва капацитета на мозъкът си затова подреждаше всичко ръчно..
- Е Жан.... би ли ми обеснил какво се е случило.... имам само откъсначени думи.. и образиии... нищо другоо... ще мине малко време докатоо си припомня всичкоо... освен ако има неща който да ми припомнят... - тя продължаваше да вдига нещата от земята... чакайки отговор...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 11:27

Жан въздъхна и седна на леглото. Лицето му още бе мокро от сълзите, но той някак си успя да се усмихне.
- Безумие, ако питаш мен. Бяхме на лов, ако си спомняш. Ти уби... - Жан се опита да си спомни точно колко хлапета беше убила Лаулра, но цифрите му се губеха - .. няколко простосмъртни, след което се запъти към мен. Целуна ме.. - странно, но при тези думи Жан се изчерви...доколкото можеше да се изчерви някой, който не дишаше и едва имаше пулс -...после ме ухапа. А след това...ако не ме лъже паметта, мисля че ми каза, че трябва да изпаднеш в безсъзнание, за да не опустошиш града или нещо от сорта....- Жан докосна ръката на Лаулра - Дадох ти да пиеш кръв от устните ми, като си мислех, че това ще е достатъчно...но ти просто полудя. Тогава ти дадох да пиеш кръв от врата ми..отново. - Жан размести яката на ризата си и показа на Лаулра двете спретнати ранички, които тя му бе оставила. Все още бяха леко червени. - И тогава ти припадна. Донесох те до тук. - Жан завърши тъжно. - Лаулра...съжалявам. Вината за сегашното ти състояние е само и единствено моя. Не трябваше да те оставям да пиеш толкова много кръв. Прости ми... - Жан още държеше ръката на Лаулра, но цялото му тяло се тресеше...самият той беше странно пребледнял, все едно въобще не е хапвал. Той излезе от стаята бързо с ръка на устата. Запъти се към банята, където повърна кръв. Изумен погледна кръвта и се хвана за врата. Изпища едва чуто, когато раните му се отвориха. Той се пресегна и извади една малка кутия от джоба си. Вътре имаше бинтове. Той превърза раните след като кръвта спря да тече. Надигна се и се погледна в огледалото. Очите му бяха хлътнали, а кожата му беше станала полу-прозрачна, разкривайки всичките му вени, като малки рекички, течащи през лицето му. Кожата му имаше леко жълтеникав вид. Не може да бъде! Не отново. Не, не, не... .. Жан седна на пода и обърна лицето си нагоре към небето. Трескаво започна да се моли.
-Sainte Vierge, s'il vous plaît ne me laisse pas à nouveau faire l'expérience de votre colère. Et ne laissez pas mon corps sans force et sans esprit de ma maison. Épargnez-moi la Terre Mère. Et vous Lucifer. Ne condamnez pas à son serviteur de tourments éternels de l'enfer, et m'a délivré de la malédiction de cette tegneshto sur moi. Laissez-moi finir la mission sans douleur et sans effusion de sang. Amen! - Лицето на Жан беше спокойно, но тялото му още се тресеше. Единствената му надежда сега бяха молитвите. Само те можеха да го спасят, без другите да разберат. А Жан знаеше, че в мометна, Лаулра е най-важна. Той бавно се изправи, опирайки се на стената, след което се запъти към каютата на Лаулра. Вярваше в молитвите си, но знаеше че раните всеки момент можеха да го убият...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 12:03

Лаулра само седеше и гледаше всеедно някой я е одарил с камион пълен с прасета...Когато Жан показа следите от зъби по врата си ... очите на Лаулра се разшириха.... тя не можеше да повярва че всичко това се е случилоо... докосването на Жан и припомни всичко всякаа..стъпка действие дума..... малко трябваха на сълзите на Лаулра да потекът.... Когато той изхвърча от стаята... Лаулра докосна устните сии... и сякаш ток мина през тях... тя се стресна. и отстъпи назад... тя леко отвори уста и облиза кучешките си зъби.. на върховете им.. все още се усещаше кръвта на Жан....
-Истина е - прошепна едва тя ... - но, последният вампир от когото пих е......- Лаулра направи пауза и сълза се стече по лицето й... - мъртъв...-. Тя разко се исправии.... и изхвърча от стаята..... след няма и секунда тя се натъкна на Жан...той хич не изглеждаше добре.... " Леле голяма каша съм я забъркала " помисли си тя... хвана го за ръката и го помете във стаята.. след това затвори вратата и я подпря със стола... Лаулра вършеше нещата със удивителна скорост.... Кръвта много и помагаше поне за това.... след като се подсигури че врата е залостенаа..... тя искара една къма от под наметалото си. Бутна Жан на леглотоо... и го застави да не мърда.... след това грубо разкъса ризата му.... разкривайки голата му прозираща кожа... тя опря ръце на тялото му. и започна да ги мести по кожата сякаш търсеше нещо.... и да то бе така тя търсешее.... Но не успя да намери това което и трябваше... -Мамка му - изпсува тя и продължи да търсии... накрая и омръзна... простоо вми устните си отново в тези на Жан.... и продължи да търси по кожата.... изведнъж се спря.... отлепи устните сии... и се искрещя леко... - Пипнах те... - тя искара камата.... и сряза мястотооо.... кръвта потечее обилно от там... А Лаулра едвам се сдържашее.. да не я испиие на веднъж.... тя бръкна с два пръста в раната.... и извади малък сребрист предмет наподобяващ куршум.... който веднага се растопи в ръката и и се превърна в пушак.... Лаулра отметна.... косата от лицето сии. която бе паднала. и искара.... игла и конец... внимателно защи рантаа... която беше направила... и се усмихна....
- Готовоо... - тя имаше уникална усмифка..... която всъщност мразеше да показва....

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 12:24

Жан гледаше със отворена уста как Лаулра го шиеше, а когато видя усмивката й, мозъкът му се стопи. Той веднага усети прилив на енерия. Започна да му става по-добре, но той знаеше, че сребърният предмет е само началото. Отровата от зъбите на Лаулра му отнемаше силите със всяка изминала минута. Въпреки това той се усмихна. Погали Лаулра по косата със нежност, на която не смяташе че е способен. Раната, която вампирката бе зашила, вече се превръщаше в малък белег. Едва забележим и все пак присъстващ. Жан-Клод се доближи до ухото на Лаулра.
- Какво.. - той преглътна леко преди да продължи - ... ти подклажда страстите, Лаулра? - той се усмихна, след което се отдръпна леко. Лицето му беше невероятно близо до това на Лаулра...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 12:32

Лаулра леко се засмяя.... доближи се до ухото на Жан и му прошепна...
- Стига си ми бъркал в мозъка.. тези номера не минават.... не и при мен.... - тя се усмихна... - а й какви страсти нямам си ни най малка идея ... за какво говориш... - тя отново се засмя и се отдръпнаа.... интересно и бе каква ли ще е реакцията на Жан-Клод този път... като разбере.... че мозъчните му номера хич не вървят при Лаулра... В главата й препускаха стотици мислии.... картинии... сцении... вапросии.. но тя реши да остави всичко за малко по късноо... не сега му бе времетоо... да задава въпросите сии..

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 12:39

Жан се засмя. Явно реакцията на Лаулра му хареса. Той отново се доближи до нея.
- Мислиш ли...че ако използвам мозъка си найстина...ще ми устоиш, mon petite? - вампирът се усмихна съблазнително. После продължи да шепне. - И относно страстите...можеш да се правиш на недостъпна Лаулра...но аз те чета като отворена книга...Лили - той произнесе името с такъв копнеж, че сърцето му се сви. Нещо го караше да иска да защитава Лаулра, да я желае. Но какво бе това нещо...Жан все още не знаеше. Той легна отново на леглото и се усмихна...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 12:50

Лаулра истръпна когато Жан прознесе името с което родителите и я наричаха... и Вайлът също... ..Но имаше още нещо... нещо в Жан-Клод се промени а тя не разбираше каквоо.. просто не и се струваше същият като този с който се запозна... на пристанището... ..
- Недостъпен кой се прави на недостъпен... - тя се засмя... - мога да имам който пожелая ... не се залъгвай... - Лаулра отново бе сложила тази безчувствена маска на лицето сии... отново играеше роля.... напоследък това не й се отдаваше.. все нещо я притискаше или подтискаше.. актрисата в нея...Лаулра много се надяваше някой да разруши тази маска завинагии... но така щеше да стане по лошо може би... ........Лаулра докосна носа на Жан с пръст... - И повярвай ми мога да устоя на всичкоо.... - тя стана и понечи даи злезе от стаята...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 13:00

Жан въздъхна и хвана Лаулра за ръката, преди тя да излезе. Придърпа я обратно върху леглото, карайки я да легне. Премести се върху нея като лицето му беше близо до нейното.
- Найстина ли мислиш, че можеш да ми избягаш? - Той погледна Лаулра в очите. Усети болката в главата, когато неговите засияха. Изведнъж пред лицето му се появиха картини... Лаулра на моста, хранеше гарваните, Лаулра с Неса, Лиз и момчетата в къщата.. Лаулра, момичетата и някакво непознато момиче. Жан видя дори битката на Неса с Лукъс през очите на вампирката. Той положи ръка на лицето й и леко я погали. Усещаше че тя се бори с него, но това не беше проблем за някой като Жан. Той засили сиянието в очите си. Вече можеше да види всичко през очите на Лаулра, преди да се срещнат. Можеше да чуе всичко, да изпита всичко, което и тя. Вампирът излезе от мозъка на момичето и леко задъхано се усмихна, все още върху нея.
- Е...това как ти дойде? Ако мислиш че още можеш да се измъкнеш от мен...мога да засиля въздействието си.. - той леко се засмя, след което целуна Лаулра по бузата, леко сякаш вятърът я бе погалил и бързо като мисълта...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 13:11

- Да можеш да виждаш през мойте очи и каквоо - Лаулра осети всяки един нерв в главата си да помръдва докатоо.. Жан се ровичкаше из мозакът й... - Никога няма да успееш да ме накарашш да направя нищо ..както онези хлапета в уличката.... или както повлия..на Неса когато се запознахме... - тя освободи едната си ръка и я прокара бавно по бузата си след това облиза един от пръстите си... и го одра на забът си.... след това го залепи върху истните на Жан-Клод... -Свободната ми воля винаги ще те е пречка за способностите тии.... - тя го гледаше испитателно във очите.. без да отмества поглед... - Не искаш да ме познаваш...- тя каза леко натъжена... и опита да се освободии... без успех...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 13:19

Жан въздъхна и стана от Лаулра. Легна до нея и се обърна с лице към вампирката.
- Не искам да те карам да правиш неща насила, Лаулра...не съм такъв...- Жан сплете пръстите си с тези на Лаулра. Струваха му се толкова...деликатни. - И искам да те опозная...наистина. - Жан леко облиза устни. Още усещаше вкусът на Лаулра. От това полудяваше. - Виж...ако просто искаш да се закачаш с мен..по-добре си намери друго вампирче...не обичам да ме разиграват...така че..ако искаш мога да се държа като преди...възпитания Жан, който не губи контрол...Да,бе! .... Но мога и да бъда повече от твой приятел... - Жан се приближи до Лаулра, като почти я целуна. В последния момент се отдръпна и седна на ръба на леглото. - Не забравяй да пиеш онзи бълвоч, който Лиз приготви.... - Жан се изправи и бавно се отправи към вратата с ръце в джобовете. Дали ще ме спре? Дали й пука? Мислите на вампира летяха из главата му, предизвиквайки хаос в мозъка му. Толкова въпроси...а къде бяха отговорите? Жан се обърна за последно към Лаулра и мрачно продължи към вратата...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 13:30

В този момент Лаулра толкова се радвашее.....че сетивата и способностите иса изострени че не може повече...Със скороста на срела тя се озова пред Жан точно пред вратата.... -
-Аз мразя игрии - Каз тихо тя и погледна към него...след секунда когато срещна погледът му... тя се усмихнаа....
- Аз..бих...- и тъкмо да довършии и Вайлът влетя в стаята с гръм и трясък....
- Време е да баркочаа тииииии..... - той бе ухилен до уши.... въобще не забеляза Жан.. и издърпа Лаулра да седне на леглотоо след това... взе лъжица загреба от бъркоча и го натъпка в устата й.... тя тешко преглътна ужасяващотоо нещо .. и погледна Вайлът така сякашш... бе готова да го смачка на малки парченца.... да отскубне всяко перо от крилата му.... и да го направи на футболна топка....
- Малоумник такъв тии.. нормален ли сии.... !!!!! - Лаулра крещеше и гонеше Вайлът ис цялата стаяя.... докато той не излезе и затвори вратата...точно под носа й.... тя одари носа си жуж малкото прозорче и се сгромоляса на земята.... - Идиот... - каза си тя.... едва сдържайки се да не повърне гадната ужасия.... която изяде....

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 13:36

Жан не успя да се сдържи колкото и да му се искаше и се засмя.
- О, Пресвета Дево...вие сте като някакъв цирк... - той избърса сълзите от лицето си и се запъти към Лаулра. Хвана я за ръката и я изправи. Беше на рзстояние от нея, а така искаше да я прегърне. Вместо това се усмихна и я погледна. В очите му се четеше радост от това, че тя го е спряла.
- Та какво казваше за игричките.... - той леко се подсмихна...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 13:47

- Първо ти си в голяма грешка.. ние не сме като цирк те са като цирк.... - Лаулра се засмяя.. - Второ... казах че мразя игрите... Третоо.... пука миии - тертото тя произнесе по тихо като...се доближи до Жан и опря ръце на гърдите му.... Ризата му още бе разкъсана... Тръпки побиха цялото и тяло... някакво чувсто я изгарвше буквално от вътре... Младата вампирка испитваше чувства който до сега и бяха.. непознатии.... Лаулра махна маската от лицето сии... сега бе самата тя.... а истинското и аз не обичаше да говории..... - Просто влез в главата ми.... така ще е много по лесно.... - каза тя бавно и спокойно.. като падането на есенно листоо...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 14:05

Жан гледаше Лаулра продължително и съсредоточено. Очите му отново заискряха и този път той не видя картини...а изпита чувства....който му показаха каквото му трябваше. Той побърза да излезе от ума на Лаулра, преди да е започнал да се храни със спомените й. Очите на вампира върнаха нормалния си цвят. Той притисна Лаулра към себе си и долепи устни до нейните. Сърцето му беше на път да направи пътешествие до Луната и обратно и Жан не се опитваше да го спре...

Subject: Re: Кея до градчето 29/1/2012, 14:20

Веднага щом Младата вампирка... усети устните на Жан върху свойте..... се испълни с енергия.... веднага разбра какви са чувствата който испитва... Тя притисна Жан още по близо до себе сии.... осщеше голата му кожа по тялото си....
"Je me bats pour ce que je veux. S'il vous plaît me faire assez forte. Tomas ma belle, s'il vous plaît pardonnez-moi. Mon cœur ne sera pas le vôtre." Изрече на ум Лаулра вплотайки пръсти в косите на Жан...Тя отвори очи... и отлепи устните си от тези на Жан .... погледна в Очите му... и го прегърна силноо.... искаше и се да поспиии... не бе спала последната нощ... или ден... сега бе моментат...