Кея до градчето

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 15:13

- Жааааааааанннн - Лаулра се искреща... така сякаш всеки момент щеше да заплаче - Идиот такъв не ме плаши така че ще литнеш и ти във водата... - Лаулра леко се нацупи и след това се засмя.... - Да спокойна съм... - след това му се усмихна...- но усещам че нещо не е наред и с този театър няма да го скриеш от мен.. за това нека слезем доло в моята или твоята каюта и да ми кажеш всичко.... става ли ? - Лалра го гледаше испитателно. и се надяваше Жан- клод да се съгласи на предложението й

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 15:25

Лиз излезе от каютата си и отново се появи на палубата..... Мокра до кости! От косата й течаха сртуйки вода и падаха на палубата, а дрехите й не изоставаха. Филиономията на лиз беше нещо между ядосана, вбесена и разярена. Още малко и от нея щеше да започне да излиза пара и да я изсъши до последната капка. Но вместо това Лиз се ухили и се обърна към Винс.
- След малко ще се върна, забави малко курса, за да не изостанат двамата все още живи тук. - тя се узмихна самодоволно и съблече подгизналите си дрехи, разкривайки слабото си бледо тяло. Толкова бледо, че сякаш отразяваше светлината. (нищо общо със Здрач, моля не свързвайте Лиз със тази боза) Тя се засили към водата и се гмурна в нея сякаш бе професионална плувкиня. Около 30 секунди след това нямаше и помен от нея, но изведнъж тя изскочи точно под Неса, предизвиквайки няколко писъка. Лиз обожаваше да плува и добре се справяше под водата.
- Хей, вие останалите, можем да спрем яхтата замалко и да поплуваме, ако искате.... Нали така, Винс? - тя извика към останалите достатъчно силно, че да я чуят - Сега, кой от двамата реши да се гаври с Елизабет Дракула? - тя попита елфите с дяволска усмивка на лице

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 15:32

Неса започна да пищи като полудяла, когато Лиз се промъкна покрай нея. Беше добра и това не можеше да й се отрече. Тя се засмя и посочи съпруга си.
- Ето го шефе. Цял целеничък...взе още. - Силви я стрелна с поглед, след което се ухили на Лиз.
- Няма да ме хванеш жив! - изкрещя и миг по късно, вече плуваше надолу. Неса се усмихна на Лиз и също се гмурна след елфът. "Ще бъде забавно." помисли си елфидата.
Жан погледна новия спектакъл в морето.
- Е...аз също смятам да поплувам....малка почивка, Винс.... - Жан за нула време остана само по бански. Той стрелна Лаулра с поглед и без да чака я хвана и я метна през борда. След това сам скочи във водата, оставяйки Винс сам със ангелите...

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 15:38

- Нееееее! - Томас се искрещя след като лаулра потъна във водата.... разпеки крилете си и се гмурна след нея... хвана я на ръце и я върна обратно на паубата... - НИкога никога не прави това отновоо ....разбра ли никогааааа.....!!! - Томас викаше на Жан със силен и властен глас.. Вайлът се приближи до нея и провери дишането й.... тя не дишаше... Истината е че след катоо Лулра е паднала от моста като малка... тя не е исплувала... Томас е намерил тялото и да се носи по вълните и така я е защитил. Тялото на Лаулра не бива да бъде във вода.. да се къпе и ммие това не е проблем... но вода като река или море... или язовир.. какъвто и да е басейн.. тя щеше да умре отново... за пореден път...

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 15:52

Жан скочи като попарен. Думите на Томас не му обясниха какво става, но мислите и спомените му бяха предостатъчни. Вампирът за секунда се оказа до Лаулра. Той погледна Томас. Знаеше. Вече знаеше. Какво може да се случи с Лаулра. Той коленичи и хвана ръката й. Усети леко туптене. "Слава Богу, жива е...." Жан се приближи до вампирката. Обърна се към Томас. Въздъхна.
- Виж, Томас...знам че ме мразиш...но ми позволи да поправя грешката си и да й спася живота. И ми прости, че не се позаинтересувах по-рано от...това. - Той постави ръце на гърдите на Лаулра. Съсредоточи се. Трябваше да изкара водата от тялото й.Събра всичките си сили в ръцете. Зашепна тихо.
- Je me tourne vers Mère Teresa demander de l'aide. Sauvons cette vie que j'ai accidentellement cassé. Que les dieux me permettre de faire amende honorable et à expier son péché. Permettez-moi de Lucifer vous aider à gagner de l'eau de son corps et avec mon hypnotiseur forces propres, je demande instamment Départ de l'eau, la nature de la base! Vous n'êtes pas les bienvenus ici! Retour à l'endroit où vous venez! - гласът му се издигаше. Той отвори очи и водата напусна тялото на Лаулра, минавайки през гръдния й кош, все едно беше прозрачен. Лаулра започна да кашля. Жан седна на палубата до нея с усмивка на лицето. Погледна Томас отново.
- Благодаря ти, че ми позволи..да откупя греха си....

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 16:05

- този път извади късмет... - каза пеазчувствено Томас и се исправи... помагайки на лаулра се исправи също. Главата и беше замаяна и имаше чувството че ще повърне... през гарсите..
- Лелее... охх как мразя водата.... - тя се хвана за главата и осъзна че лубимите й маркови кожени панталони. "Гучи" бяха подгизнали... а Един от любимите и потници от "тра нова" беше адски подгизнал и прозираше, сутиенът и се виждаше перфектно. В Лаулра бушуваше една единствена мисъл..." който ми е сасипал л'бимите фрехи ще си плати жестоко " Тя се исправи напълно и се запъти към Жан
- Слушайй какво сега... може да си 300 годишен вампир на не умираш несноо.... и прочее... обаче.... и на мен хич не ми пука.. че бях на косъм от смърта..... лубимите ми друхи са буквално сасипани...- тя започна да гони Жан по паубата незабелязвайки че сякаш не бе с потник а червен воал раскриващ всичко... тя се метна върху Жан и го повали на земята... тогава осъзна.. че потникът и прозира.. и разко сесе отръпна назад... скривайки голото си тяло..

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 16:15

Лиз беше спряла да преследва двамата елфи, за да може по-добре да разбере какво става на плаубата. Нес и Силви вече бяха доста далече, когато Лиз разбра, че лаулра е добре. Нямаше нужда да се връща, затова реши да догони пакостника, който я изпръска. Тя беше много изостанала, но на задълго. Лиз се загледа в разстоянието за няколко секунди....
- Далечко са..... - тя говореше тихичко на себе си - В такъв случай...... - Лиз се подсмихна и потъна под водата и секунда след това изскочи на повърхността, отблъсквайки се с мощен замах. Започна да плува в стил бътърфлай. Това бе най-бързия начин за плуване, а Лиз със сигурност бързаше. Скоро набра инерция и вече не усещаше замахването на ръцете й, нито обтегнатите мускули на гърба й. Просто плуваше. Настигна Силви и го храна за глезена, потапяйки го под вода. Тя нямаше нужда да диша и ако пожелаеше, можеше да го държи достатъчно под водата, че да го удави. Но тя нямаше наерение да прави това. "Лиз, само игра!" - мислеше си тя
Винс не искаше да изпусне забавата, затова застопори руля намясто и пъргаво се съблече.
- Лаулра, ако искаш дръж руля, само не сменяй посоката - той каза, вече точайки към водата. Вампирът се гмурна и също заплува в стил бътърфлай към Лиз и елфите.....

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 16:26

Неса погледна Силви, миг преди той да потъне. Елфидата се гмурна заедно със него тъй като елфът я беше хванал "миличко" за крака и сега Неса потъваше заедно със съпруга си. Изсумтя и се опита да плува нагоре, но изрита Силви в лицето без да иска. Някак си успя да забележи приближаващият се Винс и се усмихна. Когато той приближи, Неса го сграбчи и го помъкна надолу със себе си. "Ето..става влакче... " помисли си елфидата ухилено. После погледна Лиз. Даде й знак по някое време да ги изкара, тъй като те не бяха риби и нямаше да издържат кой знае коко дълго под водата... "А щом излезем...лично ще натикам мис Дракула и господин Хвани ме за крака обратно на дъното..." дяволита усмивка плъзна по лицето на елфидата.
Жан съблече якето си и уви раменете на Лаулра с него. Гледката на сутиена й още стоеше в главата му и упорито отказваше да си тръгне оттам. Той си спомни усещането, когато тялото й го събори. "Стегни се, Жан!" той нежно докосна ръката на Лаулра.
- Лаулра? Трябва да поговорим.... - той се усмихна нежно и погледна морето. След това спука напрежението като балпн със следващото си изречение: - Само тези палячовци да се върнат обратно...по-зле са от клоуни.... - той се засмя и погледна Лаулра...

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 16:41

- много съм съгласна с часта с говоренето обесни ми какво става... нека да слезем доло... замалко.. става ли? Найстина имам нужда се проблека.. Руля е застопорен тъй че няма да има проблем.. а ако искаш остани мога да се справя и сама. - Тя тръгна надолоо... към каютата си... но не знаеше дали Жан я следва... тя влезе и блъсна леко вратата за да се затвори но опитът бе неуспешен остави 10 сантиметрова пролука... тя зарови ис чантата и искара къси черни дънки...в гарваново черно и червени продерий около джобовете. а след това намери и черна тениска върху която лежеше надпис " Show your emotion " оцветен в бяло. тя се обърна с гръб към вратата надявайки се никой да не я зяпа... свали подгизнатия потник и го остави до нагревателя да исъхни.. след това навлече и тениската... тогава седна на леглотоо и свали дънките си който .. с едно хвърляне .. просна до нагревателя също. Но беше оставила дънките на стола... и трябваше да ги вземе стаана и отиде до стола... мързеше я да ходи до леглото отново за това ги нахлузи набързо докато беше права. Късите дънки разкриваха почти целите и крака... бедрата и бяха открити... и бялата и кожа правеше перктен контраст на черните дрехи. тя хубаво избърса косата си .. и тя за миг бе суха.... тогава осъзна че е боса... сложи едни... затворени обувки... със връски които едва докосваха глезените й.

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 16:49

Жан побърза да последва Лаулра. Спря се пред вратата и надникна. Веднага след това се дръпна. Изчака, докато из стаята спряха хвърчат дрехи и влезе усмихнат. Седна на леглото и въздъхна. Пое ръката на Лаулра в своята.
- Лаулра...аз ... съжалявам за това с водата...не знаех..прости ми.... - той погледна момичето в очите и се опита да се усмихне. След това се изправи, поразкърши се и се подпря на прозореца. Слънчевата светлина огряваше тялото му. Той все още беше по бански и кожата му изглеждаше невероятно бледа на фона на слънцето. Жан-Клод обърна глава към Лаулра...

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 16:59

- Не е нужно да се извиняваш ил да съежеляваш за нищо. Ти просто не знаеше. А и .. - тя му метна една кърпа а тя се стовари тоно върху главата му... - Вземи си забърши косата... не искам да ме омокриш... - тя леко се засмя и се обърна с цялото си тяло към него... качи краката си на леглото и прегърна коленете си подпирайки брадичка на тях... - Блестиш... - каза тя навждайки главата си на една страна... - красиво ее... - после тя се усмихна с лицето на 9 годишно дете... - та както казах . не е нужно да се извиняваш... спокойноо...

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 17:04

Лиз усети, че дърпаше нещо много по-тежко от Силвирейн. Обърна се и видя зад себе си не само Силви, а и Неса и Винс. Бяха направили цяло влакче. Осъзнаваше, че Неса и Силви няма да издъжат без въздух повече от минута или две, затова скоро ги издърпа на повърхността, след което мигновено потъна отново. Остави другите да правят каквото искат и започна да плува все по-дълбоко. Усети, че Винсент плуваше след нея. Тя се обърна и само с устни му каза, че иска да поплува малко сама. Скоро щеше да се стъмни и под водата щеше да стане несравнимо красиво. Тя искаше да го види и нямаше против малко компания, но сега искаше да плува сама. Винс я разбра и отплува нагоре, обратно при Силвирейн и Неса......

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 18:42

Неса пое въздух. Силви последва примера й. Елфидата не издържа и се засмя.
- Приличаш на риба на сухо, знаеш ли? - тя едва си поемаше въздух. Но Силви не й остана длъжен.
- Е...значи с теб си приличаме повече отколкото си мислех. - той се засмя, когато Неса го бутна под водата. Двамата си устройваха засади още известно време.
Жан пое кърпата от главата си и въздъхна. Избърса главата си и се доближи до Лаулра. Пое лицето й в ръцете си и я целуна бързо. Странно, но когато целуваше Лаулра, мозъкът му всеки път отиваше на кино. Той прекъсна целувката и седна до Лаулра.
- Нали знаеш, е има още нещо за което да говорим...това твое...ухапване. Причинило ми е голяма беда, знаеш ли? - вампирът се засмя леко. - Мисля, е сте ме отровили, госпожице Блекхард...и настоявам да получа компенсация за вашите необмислени действия....мисля, че една или две целувки ще ми помогнат да се излекувам... - Жан се приближи до Лаулра и прошепна в ухото й. - И те задължавам да ме придружиш до кухнята после....няма да се лекувам сам, да знаеш... - той отлепи устни от ухото й. Намираше се толкова близо до лицето й, че усещаше дъха й...чакаше си целувките, въпреки че не знаеше дали Лаулра ще се съгласи...

Subject: Re: Кея до градчето 7/2/2012, 20:44

Лаулра се засмя дяволито .... след думите на Жан ... и му се усмихна...
- Да съм ви отровила? Савсем не господин Жан-Клод - тя отново се засмя - Никога не бих направила такова нещо - Лаулра исползва сърказъм в думите си... и отново се засмя... Тъй като Жан-Клод беше седнал на леглото до нея тя стана и застана пред него скръстосани раце като се наведе лицето и да бе на едно ниво с неговото. Приближи се до него и докосна носа му с неиния.. - И си мислиш че 2-3 целуфки могат да ти помогнат да се излекуваш. - Тя се подпря на коленете му. и го подуши леко.... - Ммм... мирешеш хубаво... - Очите на лаулра засияха в червено отновоо... и тя започна да се приближава докато не го застави да легне на леглотоо.. а тя беше отгоре му подпирайки се на коленете си и дланите си. Загледа се в него жадно и едновременно страстно... тогава се усмихнаа... и червения блясък в очите и изчезна... първоначално Лаулра не знаеше какво стана но се осети че ... откачането и се връща но реши да не тревожи Жан.. " мога да се справя " каза си тя и го погледна в очите...и се усмихна детски - Шегичка ! - засмя се леко тя... - Е щом си толкова тежко отровен ще трябва да те излекуваме бързо нали така.. - тя стана бързо... исправи го в седнало положение.. и слойи кърпата на главата му и той изглеждаше сякаш има качулка... бе толкова сладък... - Ще трябва да си заслужиш двете целуфкии.. Жан... хвани ме... и ще си заслужиш първата.... втората сам намеи начин... и помни че нямаш много време трябва да се лекуваш... помниш ли.. а без да си заслужиш двете целуфки няма да ти помогна.... тя каза това излизайки от стаята.... и затичвайки се към паубата.. но малко след като излезе се спря и се върна бързо при Жан.. и пак се наведе над него .. събаряйки го на леглото.... нейн ред беше да шепти и да дава оказания...Скоро ще се стъмни когато всички си легнат... Предполагам че Винс ще остави яхтата неподвижна и ще пусне котва за през ноща... а Лиз или ще спи .. или .. - тя се замисли дълбоко з а Лиз и проникна леко в съзнанието и за да разбере нещо повече тогава ряско си пое въздух и се започна да шепти отново - Тя или ще спи или ще плува под водата.. заеедно с Винс.. вечерт ще имаме достатъчно време.... да те излекуваме... или поне малко... с нещата в кухнята... имаш време да си заслужиш двете целувки Жан времето ти истича по залез слънце... - Лаулра усещаше дишането на Жан и топлината на тялото му докатоо му шепнеше... тогава леко се отдръпна от него... и го целуна.. продължително... - това не беше заслуженооо... това беше нещо като подарък или... нещо което да повдигне духът ти да заслужиш останалите две... тогава тя стана и се запъти към паубата без нищо повече да казва...

Subject: Re: Кея до градчето 8/2/2012, 18:00

Жан се усмихна дяволито. Подгони Лаулра. "Време до залеза, а? Ще ми стигне..." той се усмихна, когато хвана Лаулра за ръката. Вече бяха на палубата. Обърна момичето към себе си и се загледа в лицето й. Светлината я правеше да изглежда...вълшебна. Той се усмихна и светкавично бързо я притисна към себе си. Целува я дълго и страстно - класическа френска целувка. След това прекъсна и се усмихна. Приближи се до ухото на Лаулра и зашепна.
- Първата целувка вече си я хванах....какаов трябва да направя за втората... - гласът му беше нисък и съблазнителен...Жан се усмихна ослепяващо и погледна вампирката в очите. "дотук добре....време е за втори рунд..." мислите на Жан бяха оплетени и бързи като вятъра, но една от тях замъгляваше другите: следващата целувка...

Subject: Re: Кея до градчето 8/2/2012, 18:21

Лаулра издаде нисък писак след като Жан я хвана. "Бърз е" помисли си тя...
-Не е честно! да хвана ме но чисто и просто си открадна целувката .. трябваше аз да ти я дам но добре и така става- тя се засмя шумно.. и се измъкна от прегръдката му...която и се струваше толкова нежна и топла... - Чакам те в кухнята... залезът започна нямаш много време.. - тя се усмихна и се запъти към Кухнята надявайки се че Жан я следва.... " Какво ли му е " помисли си тя....

Subject: Re: Кея до градчето 9/2/2012, 18:50

Жан въздъхна шумно и се запъти към кухнята. Стигна там преди Лаулра и задържа вратата, за да може вампирката да мине. След това се поклони и затвори вратата. Облегна се на нея и скръсти ръце пред гърдите си, поглеждайки Лаулра в очите.
- Такам...сега...трябват ми... - Жан се позамисли. Опитваше се да раздвижи двете мозъчни клетки, който му останаха, след като срещна Лаулра... - Древен лишей, Сълзата на Артас....ъъъъ... Кървава лоза! Задължително!.... чакай да помисля... Бодливка....да, ще ми трябва... - Жан се видя в чудо! Май мисленето му беше малко трудно, но той се стараеше максимално... - ииии...това е....мисля че....- Жан разтърка слепоочията си... - Знаеш ли, май имам всичко нужно....- той се усмихна на Лаулра. - и тъй като времето ми изтича, ще те помоля да запретнеш ръкави, скъпа моя...чака ни много работа.. - Жан се приближи и зашепна в ухото На момичето.. - А ако оздравея...обещавам да ти купя всички дрехи, който опустоших...и каквото си избереш....всичко! - той леко целуна Лаулра по челото и се отправи към стаята си. След 10 секунди се върна с една торба. Отвори я и изсипа съдържанието на плота. - Е...? Да започваме, а?...

Subject: Re: Кея до градчето 9/2/2012, 18:59

Лаулра погледна малко убидено Жан..
- Запомни нещо за мен Жан, аз не съм от момичетата който ще ти позволят да ги глезиш. Мразя хора който ми казват какво да правя, ил да ми копуват разни неща... ясно? - после тя се усмихна и допълни - И аз нямам ракави - след това посочи тениската си .. и се засмя.. - добре какво имаме тук... аха аха аха.. и какво сега.. не чакай първо ми обесни какво ти има... става ли . Мразя да съм в безизвестност за нещо което върша. - Лаулра застана пред него и се загледа в лрасивите му очи.. очакваше отговор...

Subject: Re: Кея до градчето 9/2/2012, 19:07

Жан въздъхна и се облегна на плота.
- Оххх....това иска мноооого говорене.... както и да е, ще се опитам да го съкратя максимално.. - Жан се позамисли малко и после започна. - Когато ме ухапа...един вид ме отрови. И тъй като не ми е за пръв път...знам какво следва. Започва кашляне на кръв, гадене, главобол, безсъние...бавна и мъчителна смърт...а през това време киселината ти изяжда органите ми отвътре. Един вид ме убиваш. - Жан погледна Лаулра крадешком и после продължи. Говореше тихо и в същото време всяка негова дума беше разбираема. - Това сребърно нещо което извади, намали ефекта на отровата ти, но не го премахна...затова сега трябва да третирам ухапването с билките. Иначе можеш да получиш или разлагащ се труп или психопат, убиващ животинки - Жан се засмя и погледна Лаулра отново... - Та...сега вече знаеш...ще ми помогнеш ли? .. А и...извинявай...просто исках да те зарадвам, но имам по-добра идея. Ще разбереш по-късно, мила моя... - той й намигна и остана така облегнат...

Subject: Re: Кея до градчето 9/2/2012, 19:11

Лиз нахлу в кухнята, тряскайки вратата.
- Пфу, идвам да търся Винсент и виж ти кой намирам. Какво ви е прихванало вас двамата? - Лиз попита подозрително. Косата й все още беше мокра, но беше облякла тениска и дънки. - Като гледам всичките тези билки и как сте се нагласили в кухнята, май някой ще прави нещо тайно?
Лиз се подпря на един плот и любопитно изчака двамата вампири да скалъпят някое оправдание. В този момент и Винс влезе в кухнята, виждайки Лиз на вратата
- Ето къде си била..... Ъъ.... Тук май сте се спретнали купонче. Не виждате ли, че кухнята е прекалено тясна? - той каза преди да забележи билките - Оо, тук си имаме и няколко храста - той се изсмя - Изобщо не разбирам от билки, затова някой би ли обяснил моля?

Subject: Re: Кея до градчето 9/2/2012, 19:22

Лаулра испадна в паника дали да каже каквот ще правят или да измисли някое достоверно оправдание.. аха тя се сети нещо...
- Ами нещо такова. Жан и аз ще направим нещо за охапването му че неискам да му остане белег едвали и той го иска.. пък яхтата е огромна вече и на саме ли не можем да останем... - тя испитателно погледна Лиз след това и Винс.. - А и Лиз хващай Винсант за ръчичка и ходете там да си плувате двамцата... Неса и Силви сигурно се чудят къде сте.. - след това тя се засмя и погледна Лиз и Винс с поглед казващ " махайте се или ще ви истискам катп лимончета и ще ви оглозгам като пилешко бутче"

Subject: Re: Кея до градчето 9/2/2012, 19:35

Лиз се засмя силно и след това бутна Винс
- Хайде, двамата очевидно искат да останат насаме - при тази дума тя погледна към Лаулра закачливо.
- Само да не намирам щети по яхтата после - Винс измънка, докато Лиз го буташе навън.
- Офф, яхтата да яхтата, стига вече - Лиз го смъмри - успокой се. Отдавна не са хлапета.
- Хубаво, хубаво. Ще плуваме ли? - той сякаш нямаше търпение
- Иди и пусми котвата, ако не искаш после да си плуваме още няколко километра за да я настигаме
- Вярно.....

Винс се върна след няколко минути, Лиз вече го чакаше..... на мачтата
- Какво правиш там горе? - той примигна в учудване
- Какво? Ще кажеш, че не ти се скача от високо? - тя каза саркастично. Винс се подсмихна и започна да се катери по такелажа. Скоро беше до нея...
- Скачаме ли? - попита той
- На три.... Едно... Две.... Три! - и двамата се гмурнаха в черните води на океана. Слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и това правеше виждането под вода почти невъзможно.... Но не и за двама вампири....

Subject: Re: Кея до градчето 9/2/2012, 19:44

Лаулра въздъхна облекчено.. и се подпря на бакплота.. отиде наля си чаша вода и се загледа в Жан не бе казал и думичка.. тя леко се засмя
- Ехоо... да не би да си стъписан... - попита тя с леко изненадан тон - Хубаво оправдание нали.. поне не съм излъгала.. мразя лъжите - тя отидедо Жан и разголи врата му.. там където беше белега. Прокара нежно пръстите си по леко зачервения белег и го целуна...
- Съжелявам... -тя се отдръпна разко и нареди билките на празното пространство.. като ги сортира.. и исчака Жан да и каже какво да прави.

Subject: Re: Кея до градчето 10/2/2012, 11:55

Жан се усети след целувката на Луалра. Притегли я към себе си....за секунди. Изведнъж тялото мус е скова от болезнен спазъм. Той пусна Лаулра внезапно и започна да кашля. Сложи ръка на устата си. СЛед около минута се успокой и погледна дланта си - цялата беше в кръв. Жан реши,, че няма да е зле да побързат и леко се закашля. После се обърна към Лаулра.
- Така...сега...аз ще взема Лозата и Бодливката....ъъ....ще те помоля да се погрижиш за Бодливката и Лишея....- Жан замлъкна за малко, за да си подреди мислите - ... Ъъъ...искам да ги сложиш в тенджера или голяма купа....и да ги вариш....7 минути...след това...е...после ще ти обяснявам....през това време аз ще варя тези тук - той посочи своята част от билките и се усмихна... - е...тези се варят 9 минути, тъй че ти ще приключиш малко по-рано...и после започва гадната работа.... - Жан-Клод въздъхна...взе една тенджера и сложи своите продукти в нея. После я остави на слаб огън и погледна Лаулра с усмивка...

Subject: Re: Кея до градчето 10/2/2012, 13:35

Лаулра беше в лек шок след случилото се и сичката тази кръв.. най-лошото беше че когато я подуши тя усети че шак ще полодее. За щастое мисълта да помогне на Жан бе по силна. Тя бързичко взе билките и сюнакъса леко билките и ги сложи в една малка нетждера напълния малко с вода и започна да вари билките. за щастите водата завря бързо... тя ги остави за секунда и отиде до стаята си в купата имаше още малко от бъркоча на Лиз тя го обра с пръст и го излапа бързо истръпна от вкуса и се върна в кухнята. Оставаха някъде около 3-4 минути докато да бъдат готови билките .
След сваряването им тя ги пренесе в една купичка и погледа Жан в очакване...
-Сега какво? - попита тя като местеше купата ту в едната ту в другата си ръка.