Кея до градчето

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 19:02

Лиз забеляза раздвижване във водата не много далече от нея и Винсент. Значително раздвижване. Беше нещо голямо, не просто някоя рибка. Винс също го усети и погледна Лиз. Той се усмихна самоуверено и заплува тази посока. Лиз го последва, но когато се приближиха Елзабет открои в размътените черти на водораслите две фигури..... Тя осъзна какво се случва и хвана китката на Винс. Той спря и се обърна към нея. тя поклати глава неодобрително и безгласно каза: "Не ходи там, остави. После ще ти обясня.." Винсент разбра и се приближи до Лиз. Огледа се малко и с бясна скорост заплува в друга посока. Лиз още го държеше за китката и единственото, което се налагаше да прави за да не изостане е да маха леко с крака. След малко двамата се озоваха на по-добре осветено място. Точно под луната. Лиз погледна нагоре и започна да плува към повърхността, за пръв път от много време се чувстваше.... лека. Показа се над водата и инстинктивно пое дъх. Не, че и беше нужен. Винс изплува секунда по-късно.
- Пълнолуние - Лиз почти прошепна - Красиво е.
- Не е просто красиво, под водата е уникално. Знаеш ли, преди не ми се е струвало толкова красиво. - Винс гледаше право към Лиз
- Е, поне сме избегнали момента, в който върколаците се побъркват. Би било проблемо, нали знаеш, в Елвъри има една - две глутници.
- Хехе, това е защото знам кога да тръгна
- И защото има кой да ти каже да спреш за през нощта. Досега да бяхме пристигнали.
- Е, подробности. - той се ухили. - Бих казал, че ще се съмне след час. Да се качваме обратно?
- Хайде, да вървим. - Лиз заплува към яхтата. Разстоянието беше значително. Елизабет усещаше мускулите си напрегнати и може ли леко уморени от толкова много плуване. Но чувството беше страхотно. Като след хубава тренировка във фитнеса. Двамата се качиха, мокри до кости на яхтата и отидоха да се преоблекат. Лиз подсуши косата си и отиде до носа. Там беше и капитана, загледан в хоризонта.
- Изглеждаш като истински капитан - тя каза зад гърба му
- Какво искаш да кажеш, аз съм истински капитан!
- Оо, разбра ме! - Лиз се засмя леко - Хубава нощ. Ще потегляме ли скоро?
- Да, тъкмо отивах да вдигна котвата - Винс отговори
- Чакай! Лаулра и Жан не са на борда.
- Оо, ето какво имало във водата значи..... - Винс се ухили - Дали да не им задам няколко въпроса утре??
- Остави ги на мира, Винс. Те се обичат. Нека правят каквото искат. - Лиз се загледа в небето след като каза това, но погледът на Винс не падаше от лицето й. - Какво си се облещил? Не знаеш ли, че е грубо да зяпаш - тя каза с подигравателен тон. Винс просто се усмихна и също се загледа в нощното небе...

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 19:06

Лаулра се засмя.. като видя как Жан я испреварва....
- Бърз си - възкликна тя и започна да ускорява скороста за да изплува по бързоо... когато пристигна Жан и се стори малко умислен...
- Добре ли си..?- попита тя а гласът и прозвуча по оверено от колкото и се искаше... Лаулра преко усещаше водата.... и това е влудяваше в средно добрия смисал... на думата влодяване... Тя прегърна Жан- през врата притискайки леко главата му до рамото си.. малко по малко започна да заровя пръсти в морките му кичури.. и повтори въпроса си..

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 19:10

- Какво? .. А , да добре съм..просто...бях се унесъл... - Жан прошепна думите, докато стоеше заровен в рамото на вампирката. Леко се дръпна и целуна Лаулра страстно. След което я качи на гърба си и заплува към яхтата бързо-бързо. Спря до нея и погледна към луната.
- Пълнолуние е.... - той се обърна и целуна челото на момичето, докато се качваше обратно на борда заедно с Лаулра на гърба си...

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 19:17

- Да пълнолуние е.. и е красивоо... много красивоо... - Лаулра се вгледа в огромния лунен кръг.. - А защо се връщаме на яхтата....? - Лаулра беше се облегнала На Жан-Клод докато той я водеше отново на яхтата...
Лаулра беше толкова загледана в луната че не осети кога Вече се качиха горе и тя слезе от гърба му...
- Еоо акам отговор.... - Лаулра се засмя и избърса косата си с една от кърпите които намери .. исушавайки я за секунди отновоо... след това се излегна на импровизираното легло и отново се загледа в луната..

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 19:29

Винс и Лиз чуха капките падащо по палубата и тихите стъпки на вамата вампири, също прекарали времето си заедно в океана. Винсент реши да ги пресрещне и тръгна в тяхна посока, но Лиз отново го спря.
- Мислех, че се разбрахме. Остави ги на мира по дяволите. - тя каза
- А с какво да се забавлявам тогава? - той се намуси
- Намери си други играчки - Лиз вече изглеждаше по-сериозно. Доста по-сериозна. - Другите не са пионки нито играчки, ясно?
- И с какво заслужих такова поведение? - Винсент я погледна в очите - Знаеш ли, Лиз.... От много време имам чувства към теб. А ти се правиш, че не забеляваш. Правиш се, че не го усещаш. Тогава защо прекара нощта с мен в океана? Защото не те интересувам?? - той почти се развика, рискувайки да привлече вниманието на другите
- Защото ти поиска. Аз нямам против компания. - тя сви рамене
- Омръзна ми. Защо не ме разбираш??? - виковете му отекнаха в нощта. В следващия миг Лиз усети устни долепени до нейните. Гневът в нея добре бе подтискан много години, но сега просто растеше в нея, заплашваше да изригне като вулкан и да избухне. В лицето й нахлу кръв и тя го блъсна. Силно.
- Никога ама никога не ме целувай без разрешение - гласът й стана много силен, излъчваше мощ, сила - Следващия път ще те заболи и то много. Аз не съм коя да е, ясно?? - тя извика и се прибра в каютата си

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 19:38

- Скоро ще изгрее слънцето...а аз не искам да имам тен...харесвам си се така - бял като платно... .- Жан се усмихна на Лаулра и подсуши косата си...чу някакъв шум, викове, крясъци.... - Изглежда Лиз и Винсент си прекарват...интересно... - Жан се усмихна и в този миг чу нещо за целувка. Веднага му се изясни, тъй като влезе и в ума на Винс... - Охоооо....имало е кавга! Винс е целунал Лиз...желая му късмет...оцеляването никак няма да му е лесно.... - вампирът се засмя и се приближи до Лаулра. Целуна я бързо. След това се отдръпна и се засмя... - Ти няма да ми се развикаш, нали?

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 19:44

- Хахахаха.. - Лаулра се засмя отновоо за пореден път вече исе струваше странно... - ДОбре бял като платно вампире... -Хахаа.... Винс хич не е късметлия... не му завиждам... - тя отново се засмя - И не няма да те одаря а ще те пребия ако го направиш още веднъж без разрешение... - тя се засмя пищно ... но накрая се успокои.. а гласът и стана съвършенно чист и сериозне...
- Говоря сериозно...

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 19:49

Жан се нацупи като малко дете. Скръсти ръце пред гърдите си и погледна Лаулра...
- Е, стига де! Това вече си е нечестно...не стига, че не прие предложението ми за брак....ами сега ще трябва и да ти искам разрешение за целувка...не е честно! - Жан придърпа Лаулра до себе си и прошепна в ухото й. - Наистина ли ще ме пребиеш....много си жестока, скъпа моя.... - Жан целуна момичето по врата и я погледна в очакване на шамар, юмрук или какъвто и да е бил бой...

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 20:06

Лиз беше в каютата си, сериозно ядосана, направо разярена. Какво си мислеше онзи идиот??!? Тя кипеше отвътре. Въздъхна дълбоко и отвори малкото прозорче на каютата. Вдиша дълбоко и се просна на леглото. Реши, че ще поспи. Сигурна беше, че е оставила голяма синина кога блъсна Винсент. Не и пукаше. Той беше идиот и отново го доказа. Лиз се преоблече и се просна на леглото. Усети приятното люшкане на потеглилата яхта. Успя да се успокои но още беше сърдита на Винс. Скоро се унеце в сладък сън. Сънят и липсваше, но с човешките и елфските навици, трябваше да е будна през деня....а през нощта не я ловеше сън. Затова тази почивка беше толкова хубава....

Subject: Re: Кея до градчето 15/2/2012, 20:12

Лаулра леко се засмя.. от реакцията на Жан.. Когато той целуна врата й тя леко истръпна от докосването на устните му... но не рейгира.. никакк.. просто продължаваше да седи в същата позицияя със затворени ои... поседя още малко така... а от доло безшумно долетя една лъжица... и одари Жан-Клод по главата... тогава тя отвори очи и се му се усмихна...
- По принцип би трябвало да исипя тенйера на главта ти... или да ти забия няколко шамара.. но ще се разминеш само това... - тя се засмя леко... сложи ръка на устата муу.... - шшшт - ръката и още бе върху устните му ... - тя го бутна да легнее.. напълно на леглото... и отново се надвеси над него... подпирайки се на колена и длани... Лаулра се доближи до ухото му и му прошепна...- Внимавай ... вампире мой... Mon corps et ma peau est trop mou et dur d'être apprivoisé.... L'eau entre nous est ..devenu le feu. ...Si vous le voulez,.. vous devez brûler. ... Ще изгориш ли? - тя целуна бузата му нежно оставяйки пламтящо червено петно сякаш огън бе изгорил кожата му... целуна го още веднъж... точно връхо белегът с който го бе белязала... докосванията на Лаулра бяха също така изгарящи буквално... тя премети.... едната си ръка на гърдите му а като я махна остна червена следа...

Subject: Re: Кея до градчето 16/2/2012, 17:50

Жан направи физиономия, когато лъжицата го удари. Остави Лаулра да го бутне на леглото. Изтръпна, когато тя започна да оставя следи по тялото му. Изви главата си назад и се остави на болката да го завладее. Докосна косата на Лаулра, оставяйки я да се изплъзне между пръстите му...като пушек. Надигна се леко от леглото, наблюдавайки внимателно Лаулра...изучавайки я...усети болката върху гърдите си и изстена. Отново се върна в напълно легнало положение и почти измърка. Тази болка...беше толкова изгаряща...толкова сладка и бленувана...толкова...хубава, че Жан й се наслаждаваше...отдаваше й се напълно и не искаше тя да свършва...никога...

Subject: Re: Кея до градчето 16/2/2012, 18:22

- Не ми отговори...- Лаулра ряско спря и го погледна в очите.. разко очакваща отговор... сякаш бе готова да го погълне като древен бог... Очите и бяха чисто черни нямаше ириси зеиници.. нищоо всичко беше черно... като черни дупкии... Тя се надвеси над него и приличаше толкова на черен гарванн облян в пушек че дори... истински гарван би се заблудил....
Тя отново постави раката си на гърдите муу.. и те едвам не пламнаха... тя не я махна... - Raven yeux sont toujours sombre. Pouvez-vous les voir? Est-ce que vous essayez de graver la lumière. Voulez-vous choisir le feu ... Seriez-vous plutôt de baiser la vérité, puis lova un mensonge.

Subject: Re: Кея до градчето 18/2/2012, 09:36

Жан се усмихна и понечи да махне ръката на Лаулра от гърдите си...
- Лаулра..моля те..ако продължаваш така...ще имаш вампир с дупка в гърдите....- Жан тихо се засмя... - Не искам да ставам пиле на грил да знаеш.. - той продължи да се смее, но не докосна ръката на Лаулра, въпреки че девствените му косъмчета, който едва-едва покриваха гърдите му, вече ги нямаше... Жан се протегна и докосна косата на Лаулра. След което леко я целуна по челото и легна задъхан...кожата му вече бе добила лек златисто-розов отенък, а такава рана не се лекуваше кой знае колко лесно... По дяволите, Лаулра! Спри, защото аз вече нямам сили да махна ръката ти от там...

Subject: Re: Кея до градчето 18/2/2012, 13:57

Раните които Лаулра оствяше по тялото на Жан-клод бяха временни... тоест... след около час-два нямаше да има и следа от тях... те не бяха физически.. въпреки че всичко сочеше че са. Лаулра бавно започна да спуска ръката си надоло по голото тяло на Жан затопляйки всяка част от него... Очите и бяха черни като нощта но същевременно топли... Лаулра прехвърли цялата си коса на едната страна .. ухапа ухото на Жан-Клод... Облаци закриха Луната и всичко потъна в неописуем мрак...

Падналите ангели които до сега си лежаха в стаята... осетиха нещо странно...
-Томас уещаш ли това. - Вайлът притеснено попита
-Не знам за него но аз го усещам съвсем ясно.. - Деван се обади на негово място..
-Някой използва топлината на ноща като свое уръжие... - Томас каза неотваряки очи...
- Кой може да е трябва да е близо за да го осещаме толкова добре.. - Вайлът бе найстина притеснен..
- По обед трябва да сме в Елвъри .. Може би е някой от там. И ... - Деван направи пауза - със сигурност .. исползва голямо количество за да го усетим...
- Или някой на борда... - томас отново отговори преди мислите на другите двама..
- Лиз? - Деван гледаше учудено...
- Не. Тя е дракула едвали би използвала топлината на ноща.. малко ме съмнява въпреки че е възможно... - каза Вайлът..
- Лаулра - Томас изрече думите като нож и те пронизаха дълбоко другите двама...
- Лили... - Вайлът вече беше на крака и шаваше насам на там .. угрижен и потънал в мисли
- Помните ли какво каза...Камира .. ... в писмото си... о чакай Томас не беше там... - Томас отвори едното си око и ги погледна учудено... - Намерихме писмо в една от книгите от Камира... Тя каза че има много тайни за разкриване тук в Елвъри.. на всякъде...
- Ще ми се да знаех какво става - Каза отаяно Вайлът
- Да и на мен.. - каза Деван след негоо
-Какво ще правим.. - Томас най сетне се исправии.. и ги погледна.. в очакванее... той знаеше че Лаулра използва топлината на ноща но не чувстваше че ще стане нещо прекалено.. лошо...
- Как така.. - Вайлът отново направи искривена очудена физиономия и седна..
- Ако е Лаулра.. идиот такъв... - ТОмас му се исъска насреща..
- Добре де може да не ме ядеш... не знам какво ще правим.. не искам да знам че е тя.. не го мисля..
- А, аз да...
- Емм хубу..- каза той.. малко наммусен..
Гарваните се умълчаха никой не издаваше и дума всички бяха потънали в мислии... и се чудеха какво става и защо го осещатат толкова силно... не можеха да определят от къде идва... не бяха способни на това...

Малка струя кръв потече от ухото на Жан продължи едва няколко милиметра и спря.. Лаулра нежно го облиза...докосна врата си където Жан я бе целунал...
"Не се предавай Жан" Лаулра прошепна в съзнанието му .. той трябваше да се съпротивлява... или просто да каже...'' не искам да изгоря.." .. и всичко щеше да свърши повече нямаше да го боли.. Лаулра продължи да го дарява с изгаряши буквално докосвания .. докато сваляше ръката си с много бавна скорост по тялото му... Не лаулра не откачаше тя бе съвсем под контрол... Не бе жадна за кръв или кавото и да е било... просто подлагаше Жан-Клод на изпитание... Дали той щеше да издържи... Има стотици не разгадани тайни ето една от тях... какво му прави тя.. какво означава всичко това...

Subject: Re: Кея до градчето 19/2/2012, 19:42

Жан изпъшка, когато кръвта леко се стече от ухото му...през цялото време вампирът наблюдаваше момичето....Няма да се предам, спокойно...имам ти пълно доверие! Жан погали лицето на Лаулра... Само ще те помоля...намали малко градусите....мисля че ми свари стомахът... Жан-Клод се засмя нежно...пръстите му погалиха бузата на Лаулра и той спусна ръката си по рамото й. Стигна до презрамката на банския й и бавно и внимателно я отмести...през цялото време наблюдаваше Лаулра и как ще реагира... Само не ме удряй, моля те не ме удряй...!

Subject: Re: Кея до градчето 19/2/2012, 19:59

Лаулра рязко погледна рамото си и с искълчващо движение се обърна отново към Жан .. усмихна се... а ръката и стана ледено студено и започна да охлажда тялото на Жан...след няколко секунди... кожата и стана с нормална темперетура .. но очите все още бяха чисто черни... тя нежно се усмихна.... хвана врата му и го придърпа към себе си.. в този момент тя се сгрумоляса настрани.. и той се озова отгоре й... тя притисна със сила устните му до шията си..
- Ще се почувстваш по добре... просто го направи.. пий.. - гласът и беше качили змиискии.. но същевременно няма ше разлика .. със старият и глас... тялото и бе напълно отпуснатоо.. под това на Жан... вампирът не бе толкова тежак колкото тя си мислеше...

Subject: Re: Кея до градчето 20/2/2012, 16:24

Лиз се събуди под светлината на един досаден слънчев лъч. Разливаше се мъзеливо по цялото й лице. Тя издаде звук наподобяващ нещо между скърцане на врата и сърдито ръмжене на котка. Изплъзна се от леглото и потърка очи. Отиде да наплиска лицето си с вода и погледна през малкия прозорец на каютата си. Слънцето току-що беше започнало да се подава зад хоризонта. "И тъпия първи слънчев лъч просто трябваше да се пльосне на моето лице! Ама разбира се!" - тя си помисли. Преоблече се и понечи да излезе към палубата, когато се сети, че Винсент вероятно щеше да е там. Всякакво желание да излезе навън изведнъж се изпари, заедно с и без това оскъдното количество добро настроение, останало у нея. И за това беше виновно някакво си нищожно Слънце. Пфу! Елизабет реши да изчака изгрева напълно, като провери оръжията си. Извади съдържанието на големия калъф в който държеше оръжията си. Или поне повечето. Той бе добре скрит в таен джоб на пътната й чанта. Отново преброи стрелите и камите си. Прегледа отварите и разпредели билките по цвят, вид и функция. Увери се, че всичко е в изрядно състояние и отново сгъна калъфа и го напъха в чантата си. След това опипа обувките и дрехите си там, къде криеше малки оръжия, за да провери дали нещо не е изпаднало. Всичко си беше на мястото, проверено и нагласено, а глупавото слънце още не се беше показало напълно. "Изгрева ли се бави или аз много бързам....?"

Subject: Re: Кея до градчето 22/2/2012, 08:19

Жан долепи устни до врата на Лаулра. Уханието, което кръвта й издаваше, дори през кожата й, побъркваше вампира. Той се наклони напред и зарови лице в шията й. След малко я захапа и започна да пие. Но колкото повече пиеше, толкова повече искаше. Започна вътрешна борба със себе си и със инстинкта си. Успя да се пребори със жестокия вампир в себе си и се отлепи от Лаулра задъхан и оцапан с кръвта й. Целуна я нежно и продължително...

Subject: Re: Кея до градчето 22/2/2012, 10:43

Лаулра чувстваше удоволствие докато Жан источваше кръвтаа й. Тя усещаше дивото в него.. Когато той отлепи устните си от врата й и я целуна тя се вувстваше като унищожена ... Беше слаба но достатъчно силна да се исправи и да сложи маската на лицето си... един слънчев лъч погали кожата на бедрата й и тя подскочи като попарена..
- Слънцето..- тя бързо каза и избъта Жан от тялото си. и се сви на сянка... - Съжелявам.. когатоо губя кръв кожата ми отслбва не е просто савсем лекичко дразненее а буквало те гори... ужасяващо е.. - тя се сгуши в един от ъглите а тялото й леко трепереше..очите и бяха напълно нормалнии с лек червен отенък.. - Сега ще се оправиш.. и няма да ти се наложи да пиеш онази гадност повече... много добре знаеш че най-добрият антидот за отровата е самата отрова...

Томас отново отвори очи и испъшка отегчено..
- Ъхх... слънце..- той сложи ръка на очите си.. и се обърна...
- Вече не го усещам а вие - Деван ве още бе сериозен..
- НИкой не го усеща - каза Томас раздразнено ...- иначе нямаше да се оплаквам от слънцето..
Вайлът отново се засмя като идиот а другите двама го гледаха единят с учудено отегчен поглед а другият с " какво погяволите" лице

Subject: Re: Кея до градчето 22/2/2012, 17:14

Жан се обърна и погледна първият слънчев лъч. Приближи до Лаулра и клекна пред нея, криейки тялото й от лъчите. Усещаше как гърбът му се затопля.
-Така по добре ли е? - вампирът се усмихна и целуна Лаулра...

Неса и Силви се събудиха от първият слънчев лъч.
-Е..скоро ще сме в Елвъри..готова ли си за църквата..? - Силви се усмихна дяволито. Неса разроши косата му с усмивка.
- Спокойно, аз не се тревожа..но другите...- елфидата се засмя..след което заедно със елфът излязоха на палубата. Във въздуха се усещаше мирисът на морето, топлината на лъчите и още нещо…

Жан усети пърхане на крилца над главата си . Погледна нагоре и видя едно прилепче. Даде му знак да се приближи. Но вместо да кацне на рамото му прилепчето се превърна във вампир. Почти падна върху Лаулра, но Жан го хвана в последният момент, след като го запрати към стената.
- Проклет да си Лука... намери кога да паднеш. - Жан погледна момчето раздразнено.-Както и да е... няма промяна нито в прогнозата, нито в плановете, нали? - момчето кимна и Жан удари стената. Младият вампир-прилеп се сви уплашено в ъгала. - Проклети външноземци..няма да ме оставят... както и да е..съгласен съм..ако ме оставят намира...предaй им Лука... кажи им че ще дойда..- Момчето кимна и отново се превърна в прилеп. Излетя и скоро се изгуби от поглед. Жан го проследи след което се върна при Лаулра..

Subject: Re: Кея до градчето 22/2/2012, 17:37

Лаулра спогледа Жан испитателно..
- Да , благодаря.. - тя тъкмо да понечи да се исправи когато това прилепче или поскоро млад вампир замалко да се стовари върху нея.. Тя само се дръпна назад с никаква промяна в изражението сии...
-Ще се прибера трябва да се облека не искам да седя... само по бански повече... - каза тя и веднага се запъти към каютата си без да исчакака какъвто и да е отговор...

Subject: Re: Кея до градчето 22/2/2012, 19:13

Лиз излезе на палубата, стъпвайки леко и безшумно по стълбичките, които водеха до нея. Меките подметки на обувките, които беше сложила следваха всяка извивка на стъпалото й, като втора кожа. Тя примижа при вида на подаващото се слънце. Погледна къ такелажа и съзря в далечината някакъв прилеп, летеше в посоката на яхтата, вероятно току-що потеглил от нея. Това й се стори подозрително. Прилепите не се показват по изгрев. Още повече над море. Още повече край Елвъри. Устните й се свиха в крива полу-усмихната, полу-намръщена гримаса, докато извърна поглед към вече почти изгрялото слънце. Елизабет се огледа и видя Жан, стоящ на палубата и Винсент, който току-що се качваше до руля. Тя направи няколко крачки напред и отиде до Жан.
- Е, още час-два и ще сме там - тя въздъхна - Но нещо ме притеснява.... - погледа й се премести от хоризонта и се заби право в очите на жан-Клод - Какво би правил един прилеп по изгрев да лети над вода, особено около Елвъри. Рядко се виждат тези птички тук. - Лиз знаеше, че Винс не ползва прилепи като посланици или по какъвто и да е друг начин, а само той и Жан бяха на палубата. Точно затова Жан беше главния заподозрян...

Subject: Re: Кея до градчето 23/2/2012, 11:51

Жан въздъхна и наум прокле Лука...
- Прилепчето е вампир....казва се Лука. Пада ми се...3 братовчед....и повярвай ми, ако можеш, щях да го изпека на грил... - Жан се усмихна леко и погледна Лиз. - А ти кога пристигна? Не те чух... - в този миг Силви, който се приземи върху Жан, прекъсна разговора.
- Хей....как е, Жан? - Силви се хилеше като обезумял. Жан просто въздъхна.
- Лука беше тук... - Силви подскочи като попарен...
- Л-л-л-л...Лука?!? Това...означава ли....
- Дамм...- Жан се прегърби, заприличвайки на стара бабичка.
- Е, друже...желая ти късмет..ще ти трябва... - Силви се усмихна и се върна при Неса, която беше на другия край на палубата. Жан ги проследи с поглед, след което отново се обърна към Лиз.
- Та...Лука ми съобщи кога ще пристигнем...и какво ме чака после.. - при тези думи вампирът се намръщи и премести погледа си към морето...

Subject: Re: Кея до градчето 23/2/2012, 12:14

Лаулра бързо се навлече някакви дрехи който представляваха черни дънки с много ниска талия и лилава тениска.. измъкна две ластички от чантата си и ги спогледа.. седна на лиглото и издаде отгчена въздишка..."защо ли пък не...дано а успея.. " тя си каза... и отиде в банята.. пред огледалотоо... вратът и все още бе леко окървавен затова тя го изми и за секунди бече нямаше следи от раните й. тя раздели косата си и се опита да върже едната страна на конска опашка... косите ибяха много гъсти и дори самоедната половинаи създаваше проблеми след около 1- минути тя възка косата сии.. два дълги кичура падаха отсръни на лицето и аз бритон поркриваше част от бледата и кожа.. Преди обаче да отиде на паубата тя реши да види как са приятелите й. отиде до каютата ипочука на вратата.. Вайлът подскочи целият а деван стана и отвори вратат. сълзи напираха в очите му като видя Лаула.. тя не бе изглеждала така от много времее... Когато Вайлът я видя бързо и се нахвърли да я прегръща..
- Лилииииииииииии....- той се хилеше и се усмихвашекато че ли има някакво психично заболяване...
- Как сте момчета?
- Добре сме - отговори Деван.. - А ти?
- ДОбре съм мисля...
-За какво ти беше енергията на ноща снощи? - Томас без да поглежда зададе разко вапросът си..
- Качили те интересува Томас. Просто си анмираш оправдание да кажеш нещо нали? Не отговаряй. - Лаулра говореше савсем нормално и спокойно. Гласът и бе плътен и нежен но и пълен с тъга и отчаяние .. които слава бога никой не забеляза.
- Старай се да не ми говориш така.
- Защо..
-Качили те интересува Лаулра - Томас бе умен .. и използва нейните хитрини срещу нея.. Лаулра леко се изненада но не беше нищо ново той го правеше от дете..
- Прав си даже не ми пука. - тя се усмихна обърна се махна на другите двама и излезе от каютата... Томас така и не отвори очи през целият разговор..
Лаулра се качи на паубата и забеляза че всички са там..
- ДОбро утро.- каза тя запътвайки се към засенчената част на яхтата..

Subject: Re: Кея до градчето 23/2/2012, 15:29

Лиз се намръщо при думите на Жан. В този момент Лаулра се появи
- Добро утро - тя каза, усмихвайки се небрежно - Жан... мисля, че ще е добре да обясниш какво значи "това, което те очаква"... Не е хубаво да си имаме неприятности в Елвъри. и не казвай, че проблема е само твой, все пак се движим заедно. - тя беше станала много сериозно и лицето й сякаш се вкамени. Лиз не обичаше многото шум и клюки, особено ако са за нея. - Когато в град на елфи има работа с вампири, слуховете стават повече от неприятни...